* Хуните на Атила са много важен народ, защото те променят историята на Европа. Хунът Одоакър слага край на Западната Римска Империя през 476 г. Армията на хуните и техните съюзници изтощава войската на Източната Римска Империя – Византия, и така прави обединението на България през 681 г. възможно.
* Подбно на траките, хуните не са изчезвали, техните наследници обитават днес Северна България, Южна Румъния, Белорус и Украйна. Хуните от времето на Атила се явяват потомци на Царските Скити, които предизвикват възхищението на Херодот и, за които Тукидид твърди, че имат най-голямата армия. По-късно Стефан Византийски пише, че скитите са тракийски народ. И това е наистина така, защото скитите почитат същият бог-баща както и траките, това е Папайос. Скитите почитат и тракийския бог на войната Арес, като Херодот твърди, че скитите издигат олтари едиствено и само на Арес. На друго място бащата на историята казва, че скитите не обичат чуждата религия и обичаи, те даже се вдигат на бунт, разбирайки, че техния цар Скила [син на гъркиня и скитски благородник] изневерява на старите традиции. За нов цар е избран Октамасад, който пък е племенник на тракийския цар Ситалк. Тази информация доказва, че скитската религия е базирана на тракийската.
* От друга страна скитските глоси мес – месец, плен – пълен, тем – тъма, да – дойка, битии – биещи и др. имат паралели в тракийската ономастика, но тази важна подробност е укривана упорито. Макар за тези глоси да е изрично упоменато, че са скитски, цяла плеяда лингвисти твърди, че не са…защото не са обясними на ирански. Това е странно поведение за учени, по-правилно е да се каже, че виждането за иранския характер на скитския език е невярно и трябва да се приеме, че скитите са произлезли от траките. За определена група учени обаче, е важно скитите да са иранци, а не тракийски роднини, както твърди Стефан Византийски.
* По отношение на култа към Арес при скитите, трябва да се добави едно интересно сведение на Йордан, който свидетелства за култ към меча на Арес при хуните на Атила. Намирането на меча на Арес, хунският цар счита като добро предзнаменование. Доста по-рано Херодот пише, че скитите почитат Арес под формата на голям железен меч.
* Понеже хуните на Атила са потомци на тракийските роднини скитите, е съвсем нормално и това, че хунските глоси медос – медовина, камон – комина, страва – страва, а и хидронима Вар, са обясними на български език. Все пак българският език е продължение на тракийския.
* Важна подробност е и това, че хунските ритуални котли не се появяват в Европа през 2 в., а ги има не къде да е, а в Добруджа, около 700 години по-рано – 5 в. пр. Христа. По това време Добруджа е обитавана от скити. Страбон даже твърди, че най-старото название на Дунава, а именно Матоас е дадено от скитите и означава мътещ, с мътни води.
* Хунските върхове на стрели и копия не са внесени в Европа през 3 в., а ги има в Добруджа още по времето на Херодот, но и тази информация бива игнорирана. Хуните практикуват изкуствената черепна деформация, но този обичай е известен в Тракия още през Каменната епоха според Й. Йорданов. По сведения на А. Монгаит обичаят се появава в Черноморските степи едва през Бронзовата епоха. В Бактрия изкуствената черепна деформация се появява много по-късно, а това ясно показва каква е посоката на разпространение.
* Хунската прическа – избръснато теме и дълга коса в задната част на главата, е известна още като Тезеида, но също и като мизийска прическа, а точно мизите са наречени българи от редица ранносредновековни автори.
Автор: Спароток
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
