Дълго време убедително и настоятелно ни се внушаваха полуистини, недоизказани истини, фалшифицирани истини за произхода на българите, за нашата българска история и историята на нашата държава от т.н. официална българска историческа наука. „Наука“ която продължава да се „развива“ в зададената/определената ѝ историческа рамка на изследване.
Не зная дали ще ми повярвате, но тава, което шепота на историята мълви през много десетилетия, тихо, дискретно и плахо, трябва да бъде чуто – гръмко и ясно. Надали аз съм първият историк, чул този шепот и открил факти в множеството исторически извори, но съм един от малкото, който има дързостта да „разголи“ фалша и претвори в слово, защото написаното остава.
Доволен съм, че живях и живея в различни времена, на строга дори страшна цензура. И сега когато говоренето на пръв поглед е по-скоро развлекателно занимание се провежда перфидна цензура за манипулация на българите за налагане „ценностите“ на неолиберализъма. Обезличаване на българската култура под формата мултикултурализъма и българската идентичност под мантията на европейско развитие на България.
Не съм изненадан от криенето, покриването, а не рядко и неглижиране от официалната българска историческа „наука“ на последните ми книги: БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО) и ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ.
Войната срещу Православието ескалира. Това, което става на север в Украйна/Малорусия и тук на Балканите не е случайно. Отговорът е даден в книгите ми. Днешните ни управници са в първите редици на тази война, загробващи Род и Родина.
„Дипломатическите“ ходове на българското правителство за не допускане на Мария Захарова, говорител на Министерството на външните работи на Руската федерация, да прелита над България и „дипломатическия“ ход на българския министър на външните работи Мария Габриел в Скопие будят сериозни въпросителни?!?!?
След като сам „пътувал“ в продължение на над 400 страници през хилядолетната история на Българите Ви предлагам два кратки цитати от книгата ми БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО). Първият от края на книгата ми. Вторият за Русия и Турция от Глава десета НЕЩО КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
„[…]
Андрей Фурсов, Александър Дугин, Валентин Катасонов, Игор Панарин, а и ред други руски анализатори, в своите изследвания правят интересни изводи и обобщения за исторически процеси в царска Русия, в СССР и как го „разпадат“, на днешни процеси в Руската федерация и в света. Без да се разпростираме, само ще отбележим, че, те широко анализират и днешните двете глобални тенденции. Първата, изграждане на многополюсен свят, където и Русия да бъде самодостатъчен свободен център за вземане на решения. Втората, създаването на световна държава начело със световно правителство, т.е. еднополюсен свят с повсеместно царстваща идеология – либерализъм, ЛГБТ, екология, демокрация на малцинствата и компенсаторен расизъм.
В анализите им не достатъчно се откроява главното. Това е войната срещу Православието и неговото исторически създало се ядро – Русия! В техните анализи въобще липсва, с цялото отражение върху тях, виждането, че тази война, вероломна, подла и коварна, минава през Македония – Свещената земя на Българите. В нея се вписва и цялата „проблематика“ с МПЦ, ролята на т.н. Вселенска патриаршия и Вартоломей във войната срещу Православието, бих казал, срещу Истинското Православие, донесено по Българските земи – Македония от апостол Павел, запазило се от антихристиятнски влияния.
Може тази „проблематика“ да я няма в анализите на учените, но е необяснимо днешното мълчание от Българската Православна Църква, а и от Руската Православна Църква, когато се води война срещу Православието. Крайно време е БПЦ и РПЦ да поемат ролята си на духовни водачи на българи и руси! За единство на Православието!
И в двете тенденции тази война присъства, НО при втората тя е безпощадна, брутална и повсеместна. За войната срещу Православието: „Целта е по-нататъшното размиване на православната християнска етика и догматика чрез постулатите на една нова, единна световна религия, която поставя въпроса за друго евангелие, в което под красива формула трябва да се скрие старото съдържание.“/ 695/ Затова: „Само преди две години Европейският парламент също видя в светото Православие политическа пропаганда и реши вместо православна църква да се казва по-завоалирано – трансгранични религиозни групи. С една дума – Православието на Тримата най-велики светители е трън в очите на съвременните либерали.“/696/
Към политическия инструментариум на фашизма на ХХІ век са и ООН, ЕС, ЕП, НАТО. Чрез тях се работи за обезличаване на нациите и
/695/ Митрополит Йосиф: Православното богословие е трън в очите на света. Слово произнесено на 29.01.2019, по повод празника на Св. Трима светители – Василий Велики, Йоан Златоуст и Григорий Богослов. Текстът на словото го имаше, но вече не се намира на сайта на Св. Синод на БПЦ, но все още може да се намери качено на други сайтове.
/696/ Пак там.
създаване на единна световна общност от хора, за налагане властта на финансовия капитал. В този дух са „Глобалният пакт за миграция“ и „Глобалният пакт за безопасна, организирана и редовна миграция“ на ООН, и ред други, в това число т.н. „Истанбулска конвенция“ с нейното „подразделение“ – „Национална стратегия за детето 2019-2030 г“. С т.н. „Национална стратегия за детето“ се цели, децата да се „възпитават“ от държавата, т.е. да се елиминира семейството в прокарване на фашизоидния проект за създаване на аморфна, световна общност от хора. Целят след не много време, да се и „ваксинират“ децата, дори още при раждане с чип. По този начин да има тотален контрол и следене на всяка една личност от фашистите на ХХІ век, за упражняване властта на финансовия капитал.
Видяхме, че в преследване целите, които по най-дълбока си същност са цели на войната срещу Православието, фашистите/сатанистите работят и чрез „придворни продажници с научни титли“. „Професията“ на продажника не е от вчера.
„Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Иккариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха тридесет сребърника.“/697/
/697/ НОВИЙ ЗАВЕТ, От Матея свето Евангелие, Глава 26, т. 14,15
За интелектуалците, подписали писмото, с което започнахме, за историците и колегите им закачили се на соросоидната неолиберална ясла, за които стана дума, казано с думите на Христо Ботев:
„Секимо добро струват, само, знайте, за парàта продават си и душата.“
Стр. 449-451
Русия
Ходът на историческите процеси разкриват и показват, че връзките между българи и руси са много по-дълбоки и далеч назад в годините. Все още не е подобаващо осъзнато нарушеното единство между българи и руси. Това не осъзнаване е много по-силно в Русия и от русите.
Това осъзнаване няма да е лесно, но не и неизбежно. То е заложено от първоапостолите на християнството сред българите и русите, и ролята, която им е отредил Бог, в спасяването света от сатаната и Содомската антицърква.
Логиката сочи, че е добре Русия да предприеме нужното, да се върне към своята майка България, но заедно с Малорусия и Белорусия.
Логиката е едно, а реалността е друга.
Паралелни сили, хилядолетните врагове на българите и на Православието, и в София, и в Москва са едни и същи, със сериозни властови възможности.
В България те перманентно работят за насаждане на русофобия. Виждайки, че нямат исканите от тях резултати, в насаждане на русофобски настроения сред широката българска общественост, те губят контрол. Думат и предлагат какви ли не небивалици по отношение на Русия.
Патологичната им омраза към Православието е пословична. Омраза, която стига дотам, че публична личност, от „постоянното присъствие“ на телевизионния екран, да се сдобие с името „Г-н Майната му на Православието“./*/
/*/ Съгласно Наказателния кодекс на РБ за насаждане на верска омраза се предвижда наказание от
3 до 5 години лишаване от свобода. !!!
Тези сили, под формата и на НПО-та, са добре структурирани, със сериозни финансови средства. Те са проникнали в държавните, научните и културни среди. Със значително влияние са в СМИ. Авангард им е „Атлантическият клуб“, „Атлантическият съвет на България“ (АСБ), „Америка за България“, „Отворено общество“. Те провеждат вероломна, коварна и подла кампания за обезличаването ни като народ и нация. Безпардонно, непестящи сили и финансови средства, работят за превъзпитание и насаждане сред българите на чужди, антиправославни, евроатлантически, неолиберални, мултикултурни „ценности“ на содомската антицърква. Призовават: „България да… се освободи от зависимостите си от Русия…“ Да се освободи дори и от „религиозно-православен и пропагандно-исторически аспект“./698/
/698/ https://bgnes.bg/news/asb-da-slozhim-vedn-zh-zavinagi-krai-na-unizhenieto-nab-lgaria/
АСБ: Да сложим веднъж завинаги край на унижението на България, 09.05.2021
Де факто те искат България да се „освободи“ от Православието и своята история. Може ли да използваме терминологията на „майносването“ по отношение на тези АСБ-та, евроатлантици, неолиберали и т.н. Можем, но не бихме си го позволили да паднем на нивото на Паси-то. Това не е присъщо на Православната ни вяра, възпитание и култура.
В Русия, тези сили имат много по-осезателни резултати в насаждане на българофобия сред русите. Много са примерите, но ето един. На интерактивната експозиция „Кирилица: когда, зачем, откуда?“ по повод 80-годишнината на парка Вы́ставка достиже́ний наро́дного хозя́йства (ВДНХ) в Москва е изложена карта на Югоизточна Европа от IX век. Там фигурират Македония(!), Черна гора, Сърбия, но не и България.
Черноризец Храбър е с неясен произход, а според текстовете византийските братя Кирил и Методий по поръка на Великоморавския княз са създали глаголицата. / 699/
Може да се приведат още факти. Явно е, че в Русия българофобията е придобила големи размери, да не кажем, че е станала държавна политика. Целта е руската общественост и руските деца да не знаят истинската история за българите и България.
/699/ По-подробно виж: Тsveta Popova
Редно е руските държавни, научни и културни среди час по-скоро да осъзнаят и приемат:
– Няма „славянобългарска азбука“ и „старославянски“ език, както няма и „старочерковнославянски“ език или „черковнославянски“език;
– Няма „славянска“ или „бъларо-славянска писменост“;
– Има „словобългарска азбука“, азбуката на братята Кирил и Методий създадена за словото българско и старобългарския черковен език;
– Че руският език е производен от българският;
– Стореното в исторически план от българите и България, да предадат на русите и Русия всичко, с което разполагаха, поставяйки го в основите на руската държавна, военна и ментална мощ.
Днес реалността сочи че:
– И в началото на ХХІ век „фашизмът – това е най-свирепото настъпление на капитала против трудещите се маси“ и че „Фашизмът – това е власт на самия финансов капитал“./700/
/700/ Димитров, Г. Избрани произведения, том пети, С., 1972 г., с. 14.
Православна Русия е главно препятствие срещу налагания от САЩ и от обяздения от тях Европейски съюз (А дали, и САЩ, и ЕС и НАТО не са на капистра, държана от „фашизмът на ХХІ век – най-свирепото настъпление на капитала против трудещите се маси“, „Фашизмът на ХХІ век– властта на глобалния финансов капитал.“) универсалистки, неолиберален, мултикултурен път на развитие. На горното се дължи патологичната и шизофренна русофобия, налагана и от Холивуд.
При сложилата се обстановка в Европа и света, от България се изисква:
– Активна и конструктивна българска политика в евроатлантическите структури, срещу агресивния курс на НАТО, налаган му от фашистите на ХХІ век, за война срещу Русия;
– Подобаваща политика на България в ЕС за взаимноизгодно икономическо сътрудничество с Руската Федерация;
– Разширяване на българо-руското политическо, икономическо и културно сътрудничество, за единство на Православието.
Румъния
[…]
стр.453-456
Турция
Добре е да се отчитат някои исторически явления, свързани с Турция, които се пропускат или се „замитат“. По-горе в изложението видяхме началото на турската държава, положена от селджуките. Те могат да се разглеждат като истинските основатели на мюсюлманска Турция. От изследвания на автори, на които се спряхме, се вижда, че това става след втория износ на юдейската религия, отново под формата на ислям. Така се ражда, или по-точно се създава Османската империя. Тази империя влиза в историята, по думите на Кьостлер, не направо, а през задната врата, защото става ясно, че великата династия на Селджуките е тясно свързана с хазарите-евреи.
Това става в края на ХІІІ век. По това време ислямската опасност за християнска Европа е преодоляна. Надвиснала е през 711 г., когато Иберийският полуостров пада в ръцете на арабите. След победите на испанците през 1212 г. при Лас Навас де Толоса, и тези през 1236 г. със завладяването на Кордова и на Севилия през 1248 г., опасността е отстранена. Остава под тяхно владичество Гренада, но те не са вече опасност. Маврите окончателно са изгонени и от там през 1492 г. от Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски.
И така, когато опасността за Християнска Европа на запад е преодоляна, на изток се появява Османската империя, която „влиза в историята не направо, а през задната врата“. Влезнала в историята, тя столетия наред е опасност за Християнска Европа. При тази втора експанзия срещу християнството, за разлика от тази на маврите, ислямизацията на покорените народи става нейна същностна черта. И при съвременната обстановка, както на Балканите, но така и в Европа и Близкия изток, следва да се отчита начинът на възникване на мюсюлманска Турция. Това възникване не бива да се надценява и абсолютизира, но ще е погрешно, ако не се взима предвид при анализиране регионалната и надрегионална политика на съвременна Турция.
При анализиране на турско-израелските отношения, освен целия набор от интереси на двете държави, може да се търсят и културно-исторически предпоставки. Не без цел е и „Установяването на тясно сътрудничество с Израел от страна на Турция като една от най-влиятелните сили в региона е в унисон с усилията на Израел да постигне международна легитимност.“/702/
/702/ Давутоглу, А. СТРАТЕГИЧЕСКА ДЪЛБОЧИНА/Мястото на Турция в междунродните отношения, С., 2015, с. 500.
Това сътрудничество предизвиква реакция сред арабския свят, където „днес редица арабски държави се държат дистанцирано в отношенията си с Турция. На последното заседание на Организацията „Ислямска конференция“ Турция не получи почти никаква подкрепа за поста генерален секретар, което показва как този тип поведение постепенно е обхванал и членовете на организацията и какво голямо значение има психологическата атмосфера, създадена от отношенията с Израел.“/703/ Затова, без да изменя стратегическата си политика, Турция е принудена да предприема тактически ходове, особено по проблемите с палестинците. Няма как да се спираме на ислямския свят, сред който през ХХ век, след процесите в Близкия изток, настъпиха немалки промени.
/703/ Пак там, с. 501.
Цитирахме Ахмед Давутоглу, който разглежда широк кръг въпроси в труда си Стратегическа дълбочина за мястото на Турция в международните отношения. Много от проблемите се интерпретират с оглед неоимперските цели на Турция. На ниво е и еквилибристиката на Давутоглу и по Кюрдския въпрос.
В жонглирането с исторически факти, той тангира, подминава същинската част на основополагащия за Турция Лозански договор (24 юли 1923 г.), с който се слага край на войната между Турция и Гърция. Турция съумява не само да завладее отново чужди за нея етнически територии в Тракия и Мала Азия, но и да заобиколи клаузите на Севърския договор (10 август 1920 г.) по отношение правото на суверенна държава на кюрдите в Турция.
Идеята за автономия на кюрдите не е нито нова, нито тяхна. В Севърското споразумение е предвидено, „една година след спогодбата, ако кюрдското население се обърне към Съвета на Обществото на народите, ако докаже, че мнозинството от кюрдите иска да бъде самостоятелно от Турция и ако Съветът приеме това, Турция ще бъде лишена от всякакво право в този район“. /704/ Създадена е дори комисия за определяне границите на бъдещия автономен Кюрдистан.
/704/ Севърски договор (10 август 1920 г. ) чл. 64.
Турската дипломация, в усилията си да елиминира правото на автономия на кюрдите, прецизира дипломатическите си ходове съобразно политическите цели на турската политика. Те далеч надхвърлят въпроса за кюрдите.
През януари 1923 г., два месеца след ликвидиране на султаната и десет месеца преди обявяване на Турция за република, Гази Мустафа Кемал паша провежда в Измит среща с главните редактори на най-влиятелните истанбулски вестници. При откриване на срещата Кемал паша подчертава, че „разговорите ще останат за сега поверителни“. По въпроса за кюрдите той подчертава: „Категорично и дума не може да става за него от гледна точка на нашите на турците интереси. Защото както ви е известно, кюрдските елементи са разположени, така в рамките на националните ни граници, че по много места са компактно групирани. Но загубвайки постепенно компактността си и враствайки се сред турското население се е образувала една такава среда, че ако искаме да я очертаем в името на кюрдското национално общество трябва да унищожим турското такова в Турция“. /705/
Турция се намира в трудна ситуация. Водят се преговори в Лозана и Кемал паша е принуден да маневрира. Той вероятно се опасява, че турската делегация не ще успее да елиминира идеята за автономия на кюрдите, затова предприема тактически ход. На въпросната среща по въпроса за автономията той заявява, че „вместо да си представяме една кюрдска самостоятелна национална общност, всъщност в съответствие с конституцията (става дума за бъдещата конституция – бел. ДЙ) ще бъдат създадени един вид местни автономии. При това положение, в която област народът е от кюрди, те автоматично ще управляват сами себе си“./706/
/705/ Гочева, П. Мирът в Турция зависи единствено от турските власти, В: Международна конференция за Кюрдистан „Мирът е единствената алтернатива“ С., септември 1994 г.
/706/ Цит. по Гочева, П. в. Дума 31 март 1995 г. брой 76. Тази част от изказването на Кемал Ататюрк в Измит са скривани от турската и световна общественост в продължение на 65 години. Стенограма от срещата е съхранявана в президентството като копие от нея е дадена само на Генералния щаб. След това по молба на Турското историческо дружество Генералният щаб му предоставя екземпляр за улеснение на научната работа, но без право на разгласяване. През лятото на 1987 г. сп. IKIBIN’ E DOGRU 2000 се добира до екземпляра на Турското историческо дружество и го фотографира. След сравнение на автентичното копие с трите издания се оказва, че изявлението на Кемал паша по кюрдския въпрос и за турците в Западна Тракия изобщо липсват. Следват разпити, арести и затвор за „виновните“ журналисти.
На Лозанската конференция, на която се очертават основите на Република Турция, турската делегация съумява да прокара схващането си за два вида общности в Турция – на мюсюлманска общност и немюсюлмански религиозни малцинства. Кемал паша и турската дипломация в усилията си много успешно използват, не само опита на Османската империя, но много гъвкаво преследват и целите на младотурците, въплътени в Турана, превръщайки ги в стратегически цели на турската политика. Във вътрешен план турската политика, върху базата на краен турски национал-шовинизъм, се насочва, от една страна, към ислямизация или прогонване и унищожаване на християнското население, и от друга, безогледно турцизиране на нетурското ислямизирано население в рамките на турската държава.
Във външнополитически план турската държава през всичките години от създаването на Република Турция провежда последователна политика. Включително и в началото на ХХІ век с оръжието на гъвкавия и при нужда брутален турски национал-шовинизъм, потъпква всякакви права на човека, демократични ценности, исторически и научни истини. В името на неоимперските си цели води активна пропаганда и гъвкава външна политика, целяща турцизиране на ислямизираното в миналото население, преди всичко в съседните ѝ балкански държави, особено в България.
В България потурчването на тюркоезичните българи и българите мохамедани е в пълен ход, под мълчаливия и приведен поглед на майцепродавците – българските политици.
В хода на разказа си се спряхме и на кюрдите и на общия им корен с нас, българите. Кюрдите, устояли на персийско, на византийско, и на османо-турско владичество, днес водят борба за своя автономия с поглед и стремеж за държава и независимост.
Това налага подобаваща българска, а и руска политика.
