Димитър Енчев и Даниел Лорер отказват среща с населението, но избират да се срещат с хора от престъпните среди, корумпирани политици и представители на местните институции.
В последните 34 години ние повярвахме, че живеем в справедлив и демократичен свят, където е възможно да се случват неправди, но доброто винаги ще побеждава, защото има закони, а и западни медии, които ще отразят случващото се. Вярвахме, че системата работи на принципа на справедливостта и най-важни са свободата на човека и личният избор. С времето постепенно започнахме да осъзнаваме, че реалността е друга и разгласяваното от Запада е просто пропаганда.
Лично аз си спомням периода преди 1989 г., помня нетърпимостта към инакомислещите, тези с различно мнение от това на властта. Тогава за нас Радио „Свободна Европа“ беше гласът на свободата и справедливостта, защото там можехме да чуем това, което не искаха да излъчат тогавашните наши информационни средства. Сега разбрах, че то не е било свободно радио, а просто е било инструмент в борбата между два строя и именно чрез него тогавашният ни противник получаваше предимство, защото отразяваше истината, която не беше угодна на нашите управляващи.
Оттогава изминаха 34 години, през които нещата коренно се промениха. Вече именно „Свободна Европа“ е едно от средствата за потискане на истината. Чрез него се разпространяват откровени лъжи, с цел да се защитят интересите на властта и западния капитал.
До войната в Украйна, която започна през 2022 г., нямаше начин да има свобода на словото, защото светът беше еднополюсен, но именно тази война (която е трагична за народите, които участват в нея) даде старт на съпротивата срещу еднополюсния свят и информацията за злоупотребите с власт на едната или другата страна стана отново оръжие за привличането на масите.
В България, Европа, САЩ, Япония, Австралия, Канада и Южна Корея циркулира информация как „тоталитарните“ режими в Русия и Китай мачкат населението и забраняват всяка свобода на словото, както и ни казват, че там властимащите използват закона, за да наложат своите користни желания, и в същия момент се стремят да покажат, че тук, в цивилизования свят, е различно. Стремят се да ни накарат да вярваме, че при нас важат ред, законност и справедливост, че „демократичният“ строй е пазител на тези ценности. Медиите в нашия свят налагат волята на хегемона и обикновеният човек е смачкан и нечут. Неговият глас не може да се чуе в медийната мрежа, която е създадена от управляващите. В България това доведе до апатия и нежелание у хората да гласуват, защото осъзнаха, че живеят в една голяма измама, където винаги се случва това, което искат управляващите.
Дори когато исканията им са унищожителни за народа, никой досега не си правеше илюзии, че може да се пребори, просто защото няма инструментите, с които да го направи. Те държат медии, полиция, армия, съд, прокуратура и парламент. Могат да променят законите така, както им се иска, и пак да го направят по тяхна воля. Най-лошото е, че всичко това се случва с медийния чадър, който им е осигурен, и само най-близките на потърпевшите знаят за престъпленията, които се вършат. По този начин хората си мислят, че проблемът е регионален, а не глобален за системата и строя, в който живеем.
Аз съм човек, който не обича да си оставя магарето в калта и винаги, когато има нередност, гледам правдата да възтържествува. В последните години на свой гръб изпитах стотици нередности, които за съжаление унищожават моята държава и са причина за нейния упадък от 34 години насам. И понеже не вярвам и на моите заключения, гледам винаги да правя проверка, а тя показва, че се стапяме като народ, нямаме национален идеал, хората не са склонни да се борят за Родината си и като цяло изпростяват. Това е достатъчно, за да стигна до извода, че си отиваме, ако продължаваме по този начин. Точно това е и причината да се боря за премахването на тези несправедливости, които задушават моя народ както плевелите задушават полезните растения.
В тази моя борба достигнах до много медии – както български, така и международни, срещнах се с много личности – както българи, така и чужденци, говорих с много политици – отново както българи, така и чужденци, и успях да си извадя заключение, че справедливостта няма значение, единствено ги интересуват парите и личният интерес, а не общото благоденствие. Наистина опитвах да получа справедливост, която да не е в ущърб на управляващите в България, ЕС и САЩ, но в крайна сметка разбрах, че те са станали толкова нагли и самодоволни, че не искат и дума да чуят за това. Вербално и невербално заявяват: „Не ме интересува какво мислите ти или народът, ще стане това, което ние кажем. Нямаш избор, защото ние държим и хляба, и ножа“.
И понеже, както казах, обичам да довършвам нещата докрай, разбрах, че трябва да сменя подхода. Замислих се в предишната система как пробивахме монопола на управляващите и си спомних, че това се случваше чрез противниците й. Хрумна ми, че можем да направим така, че нашите гласове да се чуват, ако започнем да пускаме за нередностите на западния блок в пресата на държавите, които са опоненти. Всичко това е възможно благодарение на войната в Украйна и заявката, че светът няма да е еднополюсен. Основното оръжие на евроатлантизма е именно демократичното, свободно и справедливо общество и те ще загубят много, ако този мит се развенчае. Реших да разказвам историите за несправедливост в руската и китайската преса, а тези държави ще се погрижат това да се чуе в целия свят и по този начин ще разбием непробиваемата досега завеса, която се спуска над гласа на угнетените. Благодарение на гласността за несправедливостите управляващите ще са принудени или да осъзнаят, че вече не са хегемон и не могат да мачкат по този начин хората, или да бъдат още по-крайни в опитите си за потискане гласа на свободата. От своя страна това ще доведе до всеобщо проглеждане за истината – че ние не живеем в демокрация, а в друг вид тоталитаризъм, което пък ще бъде неговата смърт, защото хората ще започнат да се борят срещу него.
Свободата на словото е в основата на свободния живот и ние трябва да търсим начини и вътре, в България, да разпространяваме истинските новини и истинското отразяване на събитията, а не да четем вече доказали се източници на лъжи и пропаганда.
Първото нещо, което ще се опитам да разпространя в чужбина, е за гигантската схема с ветрогенераторите в общините Ветрино и Вълчи дол. Ще разкажем за натиска на една западна фирма, която се ръководи от типичния представител на евроатлантизма Димитър Енчев. На пръв поглед той е културен, изучил се на запад, възмущава се от насилието над животни, най-вероятно е веган, който мисли за спасяването на света, появява се на страниците на „престижните“ издания „Форбс“ и „Капитал“ като представител на напредничавите западни компании. „Лидер“ от ново поколение, на когото хората трябва да вярват, че ще ги води към светли бъднини. Приятел е с Даниел Лорер, Кирил Петков и Асен Василев. Човек, който се ползва с доверието на западни милиардери и е подкрепян от американското посолство в България. Той е изпратен тук като българин, вече изградил „правилните“ ценности у себе си. Ние трябва да го слушаме и да изпълняваме повелите, които ни предава. Внушена е представата, че тези хора знаят, могат и ще направят така, че да живеем живота на мечтите си, ако ги оставим да ни управляват.
Димитър Енчев идва в България и започва да търси място, където да постави ветрогенератори, които не могат да се поставят в развитите държави от ЕС, понеже не отговарят на техническите и екологичните изисквания. Нормално е да се поставят в изостанала държава, където управляващите са много корумпирани. Тук е важно да отбележим, че хора като него се възпитават не за да подпомогнат своя народ, а за да служат на западния бизнес да постига своите цели в по-изостаналите държави, така те винаги ще си останат изостанали, а народът им ще бъде обречен на бавна смърт.
Тук Димитър Енчев попада на Катина Йорданова, която е безмилостна златотърсачка, и се оказва, че тя има подготвен проект за ветрогенераторен парк, правен още през 2006-2007 г. Това е златна възможност и за двамата. За Енчев – да се докаже пред своите началници, а за Катина – да си осигури златни старини. Решават, че в тези забутани общини няма да имат проблеми и започват процедурата по вадене на разрешения. За пръв път те удрят на камък, защото община Ветрино се оказва община в развитие и хората там не искат да се унищожи всичко постигнато досега. Това не отказва „либералите“, напротив – те решават да се възползват от услугите на местния ъндърграунд. Само забележете абсурдността на действието, което предприема западният възпитаник – вместо закон и зачитане желанието на хората, той използва най-първичната сила, характерна за 90-те години на миналия век в България, макар че сега би трябвало да живеем в друго време, такова, в което хората да разчитат на разумен диалог. Следват заплахи за смърт, насилие и разоряване и след като и те не помагат, се стига до следващата стъпка. Отива се при голяма колекторска фирма, която неусетно се е превърнала в мафиотски октопод, който се е сраснал с медии, полиция, власт, съд и прокуратура. Използват отново „демократичното“ издание „Капитал“, издавано с парите на „Америка за България“, от което виждаме какво е свободното слово за Запада, а именно – инструмент за смазване на инакомислещите. Техен човек редактира статиите по начин, който е угоден на поръчителя, задействат сигнали към прокуратура и служби и подемат атака за смазване на свободата на лично мнение и защита на територията, на която живееш и твориш. И започва мощна кампания за налагане на волята по начин, по който САЩ си я налагат навсякъде по света.
След като и с това не успяват, се стартира нова кампания за осигуряване на мнозинство в местната власт. Същевременно апетитите нарастват не само към община Ветрино и Вълчи дол, а се разширяват и към община Провадия. Ангажират се местните групи за купуване на избори, като се включва и висш представител на важна местна институция. На самите избори хората в Провадия и Вълчи дол стават жертва на реална война, в която местни силови структури оказват безпрецедентен натиск на местното население, но въпреки това не успяват да наложат своята воля.
Всичко това звучи повече като сцена от Дивия запад, а не като реалност от 21-ви век, но това е действителността в съвременна демократична Източна Европа, която е управлявана от САЩ. Няма средства за масова информация, които да отразят това, няма на кого да се оплачеш и ако не намериш начин да се бориш, си омаломощаван и накрая сломен. Прилича на прегръдка на питон, който бавно ти чупи всички кости и те задушва, а след това те поглъща цял.
Димитър Енчев и Даниел Лорер отказват среща с населението, но избират да се срещат с хора от престъпните среди, корумпирани политици и представители на местните институции. Тяхната „култура“ е параван за действителната им същност, а тя е на безмилостни хищници, които искат единствено повече пари и власт.
В природата няма нищо, което остава скрито, и именно многополюсният свят ще спомогне историята за безмилостните еничари, които през 21-ви век продават своя народ, да достигне до всеки жител на планетата. САЩ ще имат избор или да докажат, че свободата и справедливостта не са просто думи, а са действителни ценности в управлявания от тях свят, или ще последват съдбата на другите сгромолясали се империи. Изборът е в нашите и в техните ръце. Или ще изградим взаимоотношения на база взаимно уважение, или ще станем врагове. Бъдещето ще покаже кой какво е избрал и какво ще се случи.
Автор: Ивелин Михайлов
Източник: krasivovetrino.bg
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
