Мнозина мислят, че Светлината, Топлината и Животът се дават даром на хората, затова нито живота си пазят както трябва, нито Светлината ценят и използват правилно. За всичко, което природата тъй изобилно дава, трябва да се плаща: за Живота, за Светлината и Топлината, за въздуха, за водата и т.н. Животът е сила, вложена още от памтивека в човешката душа. От осем хиляди години насам съществуват редица лъжливи теории, които твърдят, че Животът се дава даром, вследствие на което всеки може да живее тъй, както той разбира.
Тези теории са създадени от същества, които са останали назад в развитието си. Днес тези същества се намират в мрак и тъмнина, тъй че в техен интерес е да държат и другите хора при същите условия. Много от съвременните научни теории, както и някои религиозни системи, са създадени все от тези същества. Голяма част от катастрофите по Земята, които стават от осем хиляди години насам, се дължат пак на тях.1
* * *
Да любиш, това е великият смисъл на живота.
Аз не говоря за обикновената, за човешката любов, а за възвишената, за Божията Любов, която носи Новия живот и лекува хората от всичките им рани. Докато човек има рани, любовта му не е съвършена; докато човек има язви в мозъка си, любовта му не е съвършена; докато човек има язви в стомаха си, любовта му не е съвършена; докато човек се безпокои, любовта му не е съвършена; докато човек завижда, любовта му не е съвършена.2
* * *
Задната част на мозъка се занимава с обикновените чувства; горната част на мозъка се занимава с възвишените чувства, а предната част на мозъка се занимава с мисълта. Долната област на мозъка се занимава със стомаха, тоест с грубата енергия.3
* * *
Ако главата на някой човек е продълговата и се развива главно задната ѝ част, такъв човек е силно чувствен. У някои хора предната част на главата, челото, е силно развито – те са умствени хора. У някои хора главата е широка – значи у тях е развита стомашната система.4
* * *
Как може човек да размишлява за велики идеи, ако е гладен,
и ако не може правилно да диша и да мисли? Ето защо той трябва първо да изучи естеството на глада. Гладът е най-добрият учител и съветник на човека.
По-добър съветник за човека от глада няма. По-добър професор за човека от чистия въздух няма. И най-после по-добър професор за човека от Светлината няма. Само Светлината може да научи човека да мисли правилно.5
* * *
Ограниченията не се налагат отвън. Това е аксиома.
Ние сами налагаме ограниченията върху нас.
Бог не ни налага ограниченията.6
* * *
При сегашните разбирания на хората, сегашният ред на нещата е естествен, но не е идеален.7
* * *
Който пита за края на Вечния Живот, това показва, че неговият край е вече дошъл – той е завършил своя живот. Какъв ще бъде краят на праведника? Когато праведният започне да мисли за края на своя живот, той ще изпадне в положението на грешника. Когато пък грешникът започне да мисли за началото на нещата, животът му ще протече като Светлина. Следователно, когато праведният започне да мисли за края на своя живот, той става грешник, а когато грешникът започне да мисли за началото на своя живот, той става праведен.
Как ще разберете това? Може ли грешникът, само като помисли за началото на нещата, да стане праведен? – Може. – Защо? – Защото само онзи човек мисли за началото на нещата, у когото живее Божественото Слово.
Мислещ човек е само онзи, у когото е Божественото Слово.
Може да мисли само онзи, който обича, който люби. И човек може да мисли само за този, когото обича. Тъй стои Истината. Всяка друга философия, всяка друга мисъл, в която няма Любов, аз наричам афектация.8
* * *
Ако ти познаваш Бога със своята дихателна система, ще имаш отлични дробове, ще бъдеш отличен певец.9
* * *
Естеството на човека е двойствено.
В него има едно разумно същество, което не взима участие в личния, в обикновения му живот. Това същество повече мълчи; докато не го запитат нещо, не говори. То вижда страданията на човека, но нищо не казва – не дава никакъв съвет. То гледа спокойно страданията, сълзите на човека, но щом той се обърне към него за някакъв съвет, веднага му го дава.
Щом това същество даде съвета си, веднага се отдалечава. То никога не се интересува от последствията на нашите постъпки.10
Бележки:
