Има ли в България огромна „пирамида”, която се издига неочаквано от равното поле и точно като египетските градежи покорява времето и пространството около себе си?
Има, само че е по-голяма от строежите в Гиза и е дело на природата. Всъщност, последното не е съвсем вярно, защото нашата природна „пирамида” е увенчана със скален венец от човешки творения. Руини от крепостни стени, издълбани ниши, пещери с ясни доказателства за човешка дейност, скален параклис и причудливи форми опасват върха ѝ по трудно описуем начин. А от скалните ръбове ни гледа едно странно и малко страшничко каменно лице, на застинал великан или „чудовище”, което сякаш се взира в безкрая с отворена паст.
Вие току-що се запознахте с Венчанското кале, разположено на един, приличащ на пирамида, голям и висок хълм съвсем близо до село Венчан, община Провадия и на 51 км. западно от Варна. Неговият каменен венец преминава през цялата история на земите ни. Първо древни светилища и поселения, после антична крепост и българска твърд, и така до османско нашествие, когато са запазени писмени данни, че през 1388 година най-накрая някой го е покорил, а покорителят е самият велики везир – Али паша Чандарлъ, една почти митична фигура в отоманската империя.
Според някои изследователи в Средновековието, това била една от любимите крепости на прочутия цар Ивайло. Всъщност, твърдината е била с формата на неправилен правоъгълник, граден с ломени камъни и със „скромните” размери – 557 м. на 148 м. Дори могъщите монголски орди, с които Ивайло се сражавал, според местни краеведи, сякаш предпочитали да заобикалят високия трапецовиден хълм, който имал своето мистериозно и малко зловещо излъчване, особено за хора, които идват от евразийската степ. В определени периоди на годината, природата тук наистина малко напомня на степта с нейните куполообразни хълмове и тревисти морета. Като хиляди други български археологически обекти и Венчанското кале не е много изследвано. Известна е една археологическа експедиция от 1975 г.
Това е поредният български парадокс – трапецовиден хълм с огромни размери, увенчан с остатъци от древна крепост, феноменални скали и светилища, притегателен за много любители на природата и историята, но непритегателен за собствената ни държава. Тази история обаче не е тъжна, а хубава, защото Венчанското кале е поредното доказателство, че дори когато държавата ни се държи като „разведена” с историята и природата, хиляди българи продължават да се „венчават” за нея.
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
