На 14 януари 1878 година по време на Руско-турската война отстъпващата армия на Сюлейман паша блокира тогавашния Татар Пазарджик. Голяма част от българското население е изкарано край село Башикърово (днес Главиница) посред зима и обградено от плътни редици османски низами. Сюлейман паша отива до жп гарата и телеграфира до Цариград с въпрос дали да подложи на огън и сеч Татар Пазарджик и българските му жители. Според някои изследователи телеграмата е изпратена от Фуад паша, а самият Сюлейман контролирал ситуацията от Пловдив, но друго е далеч по-важно в тази история.
Телеграфният апарат започва да „трака” и отговорът е ужасяващ. Разорението е разрешено. Даден е път на смъртта на хиляди мирни хора. И тук се намесва съдбата или провидението. На телеграфа точно в този момент на работа е Ованес Съваджъян. Той е арменец, роден в Одрин, човек с блестящо образование, знаещ седем езика, симпатизиращ на българския народ и неговата кауза. Освен това е женен за панагюрката Парашкева Филипова, чиито родители са убити в Априлското въстание.
В мразовития януарски ден, Ованес взима светкавично решение и извършва нещо безкрайно смело. Морзовият код е открит наскоро и да го разчита не умее всеки. Арменецът се възползва от това и променя текста на получената телеграма. Вместо реалното разрешение за унищожение, османските командири получават мнимо указание за пощада. Те приемат заповедта на централната власт като поредния „израз на слабоволие” във вече загубена война, но се съобразяват с нея и продължават бързо отстъплението си към Пловдив и Одрин, а Пазарджик и хиляди човешки животи са спасени.
Понякога действително секундата прави от някого герой, а от другиго – мръсник. Всъщност почти целият живот на този арменец по един тих и скромен начин е обречен на България. Той ще продължи да е железничар до края на живота си през 1906 година, когато си отива от този свят в Своге. От неговите остарели снимки ни гледа един скромен, леко пълничък, нисък на ръст човек, но зад „прозаичната вънкашност” се крие ярка личност и герой. За честта на пазарджиклии трябва да се каже, че те винаги са тачели своя спасител. Издигнат му е паметник и поставена плоча, а точно на 14 януари 1986 година костите му са пренесени и положени в Пазарджик.
Големият ни писател Ангел Каралийчев описва прекрасно подвига на Ованес в разказа си „Спасителят”. Пазарджик знае тази история, но мисля, че за нея трябва да знаят повече българи. Всъщност трябва да знаят въобще повече хора, защото Ованес проявява най-ценното човешко качество – човещината. Дано той чува през хълмовете на времето смеха на децата, които нямаше да се родят, ако не беше той. Нека помним.
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
