Така с моето желание да превърна едно изоставено място в свободна зона за развитие аз се оказах враг на системата.
Преди много години излезе един изключителен филм, озаглавен „Матрицата“. Когато гледахме рекламата му, се чудехме как може хора да хвърчат, и очаквахме неговото излизане с интерес. Филмът оправда очакванията ни и накара всеки, излизайки от киносалона, да си зададе въпроса: Дали може да живеем в Матрицата? Лично аз бях дълбоко замислен и реших да науча повече за създаването му. Тогава разбрах, че в основата на филма стои книгата на известния писател философ Жан Бодрияр – „Симулация и симулакрум“. Потърсих я, но не можах да я открия на български език, затова я закупих на френски и дадох да ми я преведат. В интерес на истината книгата се оказа много по-хубава, отколкото си мислех (макар и много трудна за четене и разбиране), и благодарение на нея разбрах какво са искали да кажат режисьорите на филма. Те бяха използвали като похвати фантастиката и хиперболата, за да ни покажат нещо, което би ни било трудно да си представим, че съществува, и още по-трудно можем да осъзнаем, че живеем в него. Жан Бодрияр ни разкрива истината за света, в който живеем, и начина, по който е създадена една симулация на ред и свобода, които въобще не отговарят на истинските.
Един от важните моменти в тази книга е как от симулираната реалност се създава истинска. В началото, когато човек не се е замислял върху това, усеща, че нещо не е наред, но не може да отсее какво е то. Във филма има момент, в който Нео усеща, че нещо не е наред с живота му, но не може да определи какво. На пръв поглед изглежда, че всичко е наред, защото има добра работа, живее прилично и няма какво повече да се желае, но въпреки всичко това усещане не го напуска в нито един момент. Сигурно много от хората усещат нещо, а и резултатите в България го показват. Последните 34 години от 9 милиона българи в страната се стопихме до 6,5 милиона.
Все повече хора се чувстват недоволни, разболяват се и не знаят каква е причината за това. Прегряването, употребата на наркотици и загубата на разсъдък стават все по-чести и се разпространяват като пандемия. Ако всичко ни е наред, то защо се случва всичко това? Отговорът на този въпрос ми дойде изненадващо и беше плод на желанието ми да живея честно и с принос към Родината. Мислех си, че ако направя едно населено място хубаво, то да дава възможност на хората да се развиват според приноса си, да няма насилие и наркотици, да има добро обучение за възрастни и деца, и най-важното – ако го направя там, където не засягам ничии интереси, тогава ще мога да покажа, че българите всъщност стават, но не стават ръководителите им. И ако успея в това свое начинание, тогава няма да имаме изтичане на сънародници в чужбина. Децата ще растат и ще вярват, че те определят съдбата си, а не управляващите или външни фактори, и това ще направи от тях силни, създаващи и борбени хора.
Ако се замислим, това е нещо, което е желано от повечето българи и би трябвало да няма съпротива в изграждането му, особено ако е на изоставено място, където няма много интереси. Започнах с наивната увереност, че живеем в свободен свят и на нас ни е позволено да творим и създаваме. Вярвах, че има закони, които ако се спазват, няма да имаш проблеми с държавата. Още повече вярвах, че има държава, която се грижи за това българският народ да съществува и добрува, и това, че не й се получава, е от незнание, а не от преднамерени действия. Вярвах, че медиите отразяват действителността и че ако някой път нещо не е правилно отразено, е грешка на репортера, а не целенасочено действие на медията, и след като осъзнаят грешката, то те ще я оправят. Абсолютно отричах теориите на конспирацията, че няколко души управляват света. Казвах си – виж колко много медии има, как ще се наговорят да казват едно и също, абсурдно е. И така започна моето практическо пътешествие в Матрицата.
Жан Бодрияр описва, че създателите на днешния ред се страхуват най-много от хора, които могат да покажат по някакъв начин на населението, че редът, в който живеят, е илюзорен, и те не наказват жестоко действителните престъпления (кражби, рекет, насилие, наркотици, вандализъм, злоупотреби с власт и други подобни), защото действителните престъпления показват на населението, че има нужда от властта, че тя е там да ги пази, и колкото повече стават, толкова повече населението дава от своите права на властимащите, за да може да получи защита. Или действителните престъпници са една от системите на контрол на управляващите. Чрез тях те увеличават силата на своята власт. Затова и виждаме в реалния живот, че те са оставяни да съществуват под контрола на управляващите и са насъсквани срещу обикновените хора, когато това е нужно на властта.
За властимащите най-опасни са хората, които могат със своите действия да покажат на народа, че живее в Матрицата, и те нямат шанс да имат истински живот в тази система. Да уточня какво имам предвид – хората нямат възможност свободно да вършат неща, които биха издигнали човешкия род на по-високо ниво, нямат възможност да се обединяват и да осъществяват идеи, които биха ги направили независими и свободни във взимането на решения. Тук ще направя малко отклонение, за да поясня какво означава да взимаме свободно решения. Примерът е с компания, която иска да продължи да търгува с Русия, защото е видяла, че има нещо нередно в санкциите. Тази компания ще бъде смазана с проверки от НАП, ДАНС, икономическа полиция и потребителски натиск. Хората, които работят с нея или в нея, ще бъдат подложени на социална изолация, оплюване в медиите и социалните мрежи, и накрая ще бъде освободена и насъскана престъпността срещу тях. Когато тази фирма знае с какви проблеми ще се сблъска, тя отказва да направи този избор и се съобразява с наложеното от управляващите, защото всичко останало ще бъде смъртоносно за нея. На теория има свободен избор, но на практика няма такъв. С обикновения човек е още по-лесно да му отнемеш свободния избор. Той дори работа не може да си намери, ако няма социално одобрение за решенията си.
Тук идва най-голямата опасност за управляващите – ако някой успее да осъществи на практика един по-добър модел на живот, който да дава възможност на хората да са истински свободни, да могат да работят за това да подобряват своя живот и своето ниво на развитие – то тогава системата на контрол ще бъде срината и хората няма да се страхуват да поемат пътя към свобода и съзидание. Тези хора трябва да бъдат спрени на всяка цена, защото развалят симулацията на Матрицата.
Така с моето желание да превърна едно изоставено място в свободна зона за развитие аз се оказах враг на системата. Започнаха медийни атаки, които бяха комбинирани с институционални, както и с престъпни, като се редуваха безспир. Тъкмо приключи една атака, и веднага влизаме в друга. Така е вече повече от 5 години, като последните събития, които се случиха, показаха много явно лицето на Матрицата. Видяхме на живо как се създават и официализират абсурдни новини, които въпреки своята брутална нелепост и явна лъжа, стават официална версия. Много хора са го чели как се случва, но много малко са имали възможността да го наблюдават на живо, така че реших да го споделя с вас.
За хората, които не ме познават, казвам се Ивелин Михайлов и съм идеолог на Исторически парк и други предприемачески инициативи, които помагат на обикновения човек да се научи как да борави с финансите, да организира предприемачески инициативи и да бъде по-свободен, като развива своите качества и умения. За тази цел имам социални канали в Ютуб, Фейсбук и Телеграм, а отскоро и в ТикТок. Тези канали се следят от сравнително малко хора, но са постоянни. В тях споделям знания и опит за тези, които имат нужда от тях. Не са платени и рядко трия коментари, само в случаите, в които е видно, че някой търси конфронтация, а не диалог.
От години имам война с „Икономедия“, които са медии на приватизационния олигарх Иво Прокопиев, който е неофициален представител на американската власт в България. Неговите медии, в комбинация с други, от години правят черни медийни кампании, свързани с мен. Последните обаче са повече от нагли, защото лъжат за нещо, което е много лесно проверимо. В предишните години си играеха със страховете на хората, че съм поредният, който ги лъже, за да им вземе парите, но моите резултати опровергаха това. След като вече не могат да продължат по този начин, те започнаха директно да лъжат и да официализират лъжата като истина, което е показателно за начина, по който работи Матрицата във всички сфери, макар и не така видно. Ще ви разкажа случая, за да може да разберете как сте лъгани и управлявани от шепа хора, които са архитекти на създадения ред. Иво Прокопиев и хората около него не са създателите на системата, а хора, които подобно на Шифър в оригиналния филм „Матрицата“ знаят, че всичко е лъжа, но са склонни да живеят в този фалшив свят само и само да си запазят привилегиите. Или те са агенти на Матрицата и нейните системи.
Ето го и фрапантния случай. В моите канали има хора, които коментират по всяка тема. Естествено е да има мнозина, които обсъждат войната в Украйна и съответно те си имат своето мнение. Има един такъв зрител в Ютуб канала на „Тогедър“, който се представя с псевдоним Тотенкопф. Той има характерен език на изразяване като малко дете и е по-краен в позициите си. Решил да създаде ТикТок канал с нарязани наши видеа, там започнал и да пропагандира за набиране на войници от ЧВК „Вагнер“. Ясно е, че този човек няма нищо общо с тази частна армия и всичко е детска заигравка, дори само от разглеждането на канала. В този момент обаче някой, който е от системата на Матрицата или някой, който е с промит мозък от нея, пуска в мрежата снимка от този ТикТок канал, като директно обвинява, че аз съм набирал войници за „Вагнер“. Веднага тази вълна се подхваща от хора, които не ме харесват, и се пуска във форум, в който са изписани хиляди глупости за мен и нито една не се е потвърдила. В този форум влиза журналистът на „Капитал“ Йоан Запрянов, който търси „скрийншотове“ от моите призиви за набиране на войници за „Вагнер“ и те му пускат такива от канала на Тотенкопф. Има тишина и затишие, а в този момент друга жълта медия, която играе с тях – Афера.БГ, влиза в телеграм канала, в който споделям какво прави всеки ден един предприемач, и в коментарите търси нещо, което да публикува. Всеки телеграм канал, за да има коментари, трябва да е свързан с втори такъв, който е със завършек Chat, и понеже оригиналният канал се казва „Ивелин Михайлов“, защото аз съм предприемачът, който публикува информация, съответно каналът за коментари се казва „Ивелин Михайлов Chat“. Този, който влиза в канала, е с име на потребител Молли Клиффорд и знае, че информацията, която копира, не е от мен, а от коментара на друг потребител. Въпреки всичко излиза статия в Афера.БГ, която твърди, че аз искам да отцепвам Варненска народна република, а после и Бургаска народна република, искам 300 ядрени ракети от Русия и да обявим независимост, дори не знам от кого.
За всеки, който е нормално запознат с начина ми на изказ, писане и моите вярвания, е видно, че това е абсурдно твърдение, но въпреки всичко то е публикувано и разпространено от агенти на Матрицата, които са като Шифър в едноименния филм. После това твърдение, заедно с другото, което е взето от форума, е публикувано като статия във вестник „Капитал“ от журналиста Йоан Запрянов и повторено от „Дневник“. След това се пуска сигнал към службите, които задействат разследване, което завършва без успех, но със заключение: „Няма събрани достатъчно доказателства, за да се заведе дело“. Това е достатъчно да се създаде несъществуваща новина за нещо, което никога не се е случвало, но по установения ред му е вдъхната реалност в истинския живот, и всеки, който търси нещо за мен по интернет или от досието ми в службите, ще попадне на тази новина и това заключение, което завинаги прави измисленото обвинение реално.
Това е абсолютно показателен случай как се създават новини и как се управлява информацията в Матрицата. Така се пресича възможността добрите новини и добрите хора да достигнат до повече човеци в Матрицата и всяка аномалия в нея си остава ограничена. На теория сме свободни и имаме достъп до свободна информация, а на практика сме роби в Матрицата и четем и разпространяване само това, което е позволено от нея. Това създава илюзия за свобода, но в действителност я няма. Това е и причината хората да не искат да се възпроизвеждат и да творят в нашата страна, а и въобще в така наречената „западна цивилизация“, защото интелигентните хора усещат, че нещо не е наред, и това ги прави неспокойни. Аз съм силен и съм изградил много неща, което пречи да се разправят цялостно с мен, но си помислете какво се случва с един обикновен човек, който осъзнае това, което написах тук, и реши да го сподели с други. Той бива социално унищожен и по-слабите губят разсъдъка или живота си. Те биват буквално смазани от Матрицата и нейните агенти.
След като вече знаете всичко това, оставям на вас избора кое хапче да изберете – червеното или синьото. Ако изберете червеното, ще продължавате да четете нашите медии, да идвате в община Ветрино и да помагате заедно да градим мястото на свободните хора, но ако изберете синьото, вие ще си спомните, че това, което четете, са глупости на хора, които или искат да ви излъжат нещо, или самите те не са добре с главата, и ще продължите живота си постарому.
Кой път ще изберете – изборът е само ваш!
Автор: Ивелин Михайлов
Източник: krasivovetrino.bg
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
