Сигурно мнозина още не могат да повярват в това – че той си тръгва от нас, че ни е напуснал завинаги. Защото това изглежда повече от неразбираемо, повече от невероятно и нереалистично. Но такава е истината. Проф. Венков е роден в София на 10.06.1924 г. и съвсем наскоро навърши 99 години.
Завършил е І-ва Софийска мъжка гимназия, а по-късно строително инженерство в някогашната Политехника, по-късно получила своето продължение в ИСИ, ВИАС, а сега УАСГ. Кариерата си на преподавател Веселин Венков започва, след като е работил няколко години като проектант.
Бил е последователно асистент, доцент и професор в катедрата по “Геотехника”, където се пенсионира в качеството си на ръководител на същата катедра.
Професионалният път на преподавател и учен на Веселин Венков е впечатляващо възходящ. За отбелязване е, че той е първият доктор на науките (първият у нас “голям доктор”) в сферата на геотехниката. Написа много книги и учебници. Неговите експертизи, становища и рецензии трудно могат да бъдат изброени.
Участва във възможно най -представителни научни структури и форуми – в страната и чужбина.
Неговият професионален и творчески път не се ограничава само с това. По съвместителство той дълги години работи и в Института по паметниците на културата, където отново достига до най- високото звание – старши научен сътрудник І степен.
Като млад инженер-конструктор той стана автор на сложните за изчисление черупки с двойна кривина от сградите на ТЕЦ “Марица-изток-1”. По негов проект бе изградено голямото Рибно пристанище в Бургас. Той бе между главните проектанти на НДК в София. Той стабилизира голямото свлачище в Балчик и не само него.
И още, и още…
Много са и паметниците на културата, които той, буквално казано, спаси. Между тях са ”Боянската църква”, църквата “Св. 40 мъченици” в Търново, църквата “Йоан Предтеча” в Кърджали. Под негово ръководство и по негово техническо решение бе стабилизирана и укрепена църквата, в която всички ние се намираме в момента. А тя е изключително стара – от средата на VІ век – от времето на император Юстиниан І Велики.
Той усили фундаментите и носещата конструкция на тази постройка, промени покрива й, от който бяха свалени тежките оловни плоскости, които междувременно някой бе поставил, и които създаваха предпоставки за неблагоприятни последици при евентуално земетресение. Даже, доколкото ми е известно, беше много чувствителен на съобщенията, че “там нещо пак се прави” без неговото знание.
По негови индивидуални проектни решения бе извършено възстановяването на Крепостната стена на Царевец във Велико Търново, укрепяването и опазването на поредица значими обекти за националната ни история – Мадарския конник, дворцовите и култови комплекси в Плиска, Преслав и Мадара. Интересна е съдбата и на тракийската могила в Сборяново. Там, в намерението да консервират подмогилната камера, археолозите започнали да разкопават насипа едностранно.
“А това, както казваше професорът, е много опасно за зиданите сводове. Бяха се получили няколко пукнатини, счупи се една от ръцете на подпиращите кариатиди. Още с пристигането си там наредих да се засипе всичко и да започнат да копаят отново – но равномерно и от всички
страни. Проблемите отпаднаха.”
Проф. Венков бе известен и в професионалните среди извън България. Бе посетил много държави, говореше няколко езика. Беше и добър дипломат. На него лично дължим запазването на църквата “Св. Стефан” в Истанбул. Случаят е интересен и заслужава да бъде припомнен. В качеството си на представител на Института по паметниците на културата и по повод на идеята “Желязната църква” да бъде изцяло премахната, проф. Венков се срещна с валията на Истанбул.
Ако мога да цитирам по памет:
“…Той бе завършил в Германия и много добре се разбрахме на немски. Обясних му, че този паметник е ценен не само за нас, но и за самата турска държава, защото прави очевидно как много народи са оставили материални доказателства за могъществото и териториалния обхват на някогашната тяхна империя… Така църквата бе запазена и дори по-късно бе ремонтирана.”
Проф. Венков, освен специалист, бе и изключителен патриот. Знаеше много за миналото и историята на България и нейните земи.
И още нещо: бе любител на класическата музика, на красивата и особено на античната, архитектура. Същевременно бе запален автомобилист и яхтсмен. Яхтата си той построи сам по свой проект и със собствените си ръце, а после заедно с тесен кръг от свои близки направи с нея обиколка из Черно и из Средиземно море.
Вероятно не са много хората, които знаят, че проф. Венков учреди две годишни стипендии за изявени студенти и дипломанти от Строителния и Архитектурния факултети на УАСГ. Те не бяха на собственото му име, а на името на уважаваните от него проф. Балуш Балушев и на проф. Пейо Бербенлиев. Немаловажен е фактът, че той повече от 15 години със собствени средства осигуряваше тези стипендии.
Проф. Венков беше уникална, всестранно развита и завършена личност – човек с разнопосочни интереси и заложби. Участник бе във вече позабравения камерен симфоничен оркестър на ИСИ. Бе близък с много от големите български историци, писатели, художници, композитори, диригенти. Сам той бе великолепен лектор – ерудиран, атрактивен. Бе енциклопедичен в своите познания. Бе личност от възрожденски тип!
Проф. Венков бе и добър баща. Може би взискателен, но невероятен в обичта си към семейството. Гордееше се със сина и внуците си.
Приживе получи всестранно уважение, достойни оценки, почетни звания и отличия. Носител бе и на ордена “Кирил и Методий”.
Той остава чрез оня особен резонанс, който носят и ще носят в душите си онези, които са имали щастието да се докоснат до Него.
Той остава да живее и чрез своите прекрасни преки потомци.
Поклон пред светлата памет, към името и личността на проф. д.т.н. инж. ВЕСЕЛИН СТЕФАНОВ ВЕНКОВ!
Автор: проф. д-р инж. Добрин Денев
