Hеотдавна в. “168 часа” писа за живи наследници на цар Самуил в Италия. В тази връзка помолихме директора на НИМ Божидар Димитров да разкаже какви сведения има за наследниците на династиите от Първото и Второто българско царство. Може ли някой от потомците на владетелите от този период да претендира за трона, ако някой ден България стане монархия?
Следите на царските династии и големите аристократически фамилии у нас се губят и трябват специални изследвания, за да се установи каква е съдбата им и имат ли днес живи потомци.
Причината е една. През 1396 г., когато загива и последната българска държава (Видинското царство), заедно с държавността е унищожен и аристократичният слой на българското общество. Османската империя няма аристокрация. При нея съобразно един закон всички управленци без султана – велики везири, управители на области, генерали и т.н., се извличат от християни ренегати – тоест от хора, приели ислямска вяра. Това е корпусът на аджемиогланите – юношите от кръвния данък, и преминали на турска служба възрастни от околните християнски страни. Те имат само административни длъжности. Когато умрат, синовете и дъщерите им си остават най-обикновени хора.
Не наследяват нищо от постовете и богатствата на бащите си. Султанът си прибира обратно имотите и парите им.
Съответно в тази безлична ислямска маса потъват и аристократичните потомци на последните български царски династии, които приемат исляма, като Александър, сина на цар Иван-Шишман примерно.
Следващата династия, която управлява България от 792 до 1018 г., е тази на кан Кардам. На тази династия принадлежат велики български владетели като кан Крум (803-814), кан Омуртаг (814-831), цар Борис І (852-889), цар Симеон Велики (893-927), цар Петър І (927-969) цар Самуил (997-1014). Да, и цар Самуил! Смятам, че няма Самуилова династия, а че цар Самуил е клон на Кардамовците. Смятам това, тъй като цар Самуил не би могъл да заеме престола през 997 г., ако не е бил от царски род, както повелява българският закон, за който толкова много пишат византийските писатели.
Връзката на цар Самуил с царския род в Преслав е по линия на майка му Рипсимия. Това е очевидно арменско име, а съпругата на цар Петър е арменска принцеса. Тя е или дъщеря на цар Петър и арменката Ирина, или сестра на царицата. Самуиловият род има много наследници. Само децата на последния български цар Иван-Владислав (1015-1018) са 9. Той е племенникът на Самуил, който убива Гаврил Радомир – сина на царя, задържал се едва година на трона. Самият Гаврил има 6 деца. Всички те постъпват във византийския двор, каквато е практиката в онази епоха. Приобщават се към списъците на византийската аристокрация. Женят се за висши представители на големи и прочути византийски родове и сливат кръвта си с тяхната, в известен смисъл подобрявайки ги дори като физически изглед.
И така, слели се с рода на Комнините, българска царската династия, започнала от кан Кардам, се влива и в западноевропейските дворове със смесени бракове. Техните потомци живеят и до днес в Европа. Наскоро македонската държавна телевизия обяви със специален клип имената на видни хора в цял свят, които носели македонска кръв. Между тях е и настоящата английска кралица Елизабет II с това основание, че и тя е далечна потомка на един от Самуиловите внуци.
Македонската национална телевизия твърдеше, че и Уинстън Чърчил е македонски потомък. Виж за него мога да повярвам, защото е много крив и много мрази българите. Автор е на фразата по наш адрес: “Какво искате от един народ, който си честити банята!”
Стигаме до следващата голяма българска династия – тази на Асениевци.
Началото е положено през 1185 г. от братята Асен и Теодор, когато в църквата “Св. Димитър” двамата възглавяват българското освободително въстание, избухнало по Южното Черноморие и бързо обхванало цялата страна. Един от тях получава българската корона под името Петър ІV. Но името си династията получава от втория брат Асен, който става съцар, но е далеч по-активен във всяко едно отношение от брат си. Династията, към която са Калоян и Иван Асен II, приключва живота си на българска територия през 1280 г., когато Иван Асен III бяга във Византия. Той е зачислен в списъците на византийската аристокрация и получава голямо феодално имение в околностите на град Троя.
Но да видим съдбата на основния клон – тя също потъва след многобройни бракове, сродявайки се с двете големи императорски фамилии – Палеолози и Кантакузини. Но основният клон на династията се запазва като самостоятелна византийска фамилия Асенини. Те имат свой самостоятелен герб. Участват във войните с турците, но при тяхното настъпление започват да търсят спасение. Преместват се заедно с голяма част от отстъпващите под натиска на турците в континентална Гърция, а след това на остров Кефалония в Йонийско море.
Там оцеляват под венецианска власт, приемайки италиански имена, но запазвайки фамилното си име Асенини. Ето как звучат имената им днес. Джовани Асени, Франческо Асени, Арнолдо Асени… – общо са 43-ма представители. Този род е добре проучен в един исторически труд на проф. Иван Божилов – “Фамилията на Асеневци (1185-1410)” – генеалогия, издаден последно през 1994 г.
Така че, ако България реши да става царство един ден, имаме си съвършено живи потомци на най-стария български род. За него проф. Константин Иречек смята, че не е нов царски род, а че двамата братя са клонче от Преславската династия – на кан Крум и Симеон Велики. Неслучайно Калоян в преписката с папа Инокентий III (1199-1204) пише, че родът му произхожда от рода на царете Симеон Велики, Петър и Самуил. Смяташе се, че това е дипломатическа хитрина, но нищо чудно да си е жива истина, както смята Иречек.
Родът има и други клонове, както споменах – те също много са се женили, включително са се задомявали в западноевропейски родове. Кръвта им е пръсната днес, макар и в незначителни количества, в домовете на всички големи европейски аристократични и кралски родове. Когато Симеон ІІ дойде в България, любители “генеалози”, откриха капки кръв при него дори от Асениевци по линия на една от прапрабабите му, женена за черногорски княз.
Не бива да забравяме, че освен законни си жени, почти винаги по две, а понякога и по три, царете ни са имали много наложници. От тях също им се раждали деца, които в зависимост от случая са припознавани, в други – не.
Сега със сигурност разполагаме с костите на цар Калоян, Михаил-Шишман, Самуил, Гаврил-Радомир, Иван-Владислав (някои са при гърците във византийския музей в Солун, но за съжаление, отказаха да ни ги дадат за честването на 1000-годишнината на Самуил). Но едва ли ще откажат ДНК анализ. Всеки, който има търпение (и пари – около 5-10 хил. лв.), може да провери дали е от царски род.
Следващата династия е Тертерови (1280-1321). От нея са само трима царе и не знаем каква е съдбата им. Стефан Душан – обединителят на Сърбия, е първороден син на Стефан Дечански и Теодора Смилец, дъщеря на българския цар Смилец. По бащина линия е внук на Анна Българска, дъщеря на Георги I Тертер, и съпруга на Стефан Милутин, който е положен в столичната черква “Св. Крал”.
Последната династия е на Шишмановци (1322-1396). Млади учени от Търновския университет твърдят, че България е възстановена след поражението на турците при Анкара и Константин и Фружин управляват една възстановена държава до 1421 г. Съдбата им може да се проследи по документи до 1451 г. Те постъпват в унгарската аристокрация и воюват. В един от първите данъчни описи сръбската историчка Душанка Лукаш откри името на княз Фружин, който се е наел при турците като охранител на прохода между Чипровци и Пирот.
Не знам защо, но точно в Чипровци се е събрала голяма част от аристократичния елит на Шишманова и Страцимирова България. Това става ясно, когато австрийските войски достигат българските граници през 1688 г. Смятало се, че България ще бъде освободена и българското царство възстановено. Родовете започват да търсят документи за аристократичния си произход. Родовете на Симирович, Петър Парчевич и Пеячевич са имали такива претенции. Някои са получили баронски титли от Австрийската империя за услуги.
Представител на фамилията Пеячевич, която сега е в Аржентина, е бил пан на Хърватска през ХІХ в. Потомците му наскоро посетиха България и дадоха ценни дарове, свързани с историята на рода им.
Запазило се е преданието, че родът Шишманови има пряка кръвна връзка с царете и с това много се е гордеел големият учен проф. Иван Шишманов (1862-1928), министър на народното просвещение.
Автор: Божидар Димитров (бивш директор на НИМ)
Източник: 24chasa.bg
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
