“Стари турски и гръцки архиви вероятно крият много неизвестни факти за героя на националноосвободителното ни движение Капитан Петко войвода. Необходими са обаче средства и инициативни родолюбци, за да се финансира едно подобно изследване.
Навремето като зам.-председател на Съюза на тракийските дружества в Хасково се опитах да провокирам такова начинание. Сега то отново може да излезе на дневен ред.”
Това призова чрез “24 часа” Добри Каракирков, потомък на легендарния борец. Неговият покоен дядо Митрю е роден брат на войводата от беломорското село Доганхисар.
На 18 декември се навършват 170 г. от рождението Капитан Петко, посветил се на борбата за освобождение на българите в Беломорска и Одринска Тракия и Родопите.
“Животът му е сравнително добре проучен. Той има четирима биографи: Стою Шишков, Филип Симидов, Георги Димитров и Христо Константинов. Студиите им са подробни и изчерпателни. Някои от тях са имали директен контакт с него, а той самият е бил с много силна памет за стотиците битки, които е водил. Известни са и много документи от Форин офис, където навремето консулите на Нейно Величество са докладвали. До излизането на книгата на Николай Хайтов, която, естествено, съдържа много белетристика, и филмирането на сценария от Неделчо Чернев обаче информацията за Капитан Петко се разпространяваше едва ли не апокрифно сред нас, тракийците”, казва Каракирков.
Според него само гръцките книжа биха могли да изяснят изцяло загадката как по време на следването си във военната академия в Атина през 1864 г. Киркоолу Петко променя фамилията си на Киряков. Историческото обяснение е, че това е станало след ноти на Високата порта бунтовникът да бъде предаден. Може би обаче трябва да се видят отговорите на гръцките власти как така във висшето училище няма студент с подобна фамилия.
Италиански архиви пък можели да светнат повече за периода му при Гарибалди и изпращането му начело на отряд в подкрепа на критските въстаници в края на 1866 г.
Първото пълно историческо изследване за Капитан Петко войвода излиза от името на авторски колектив през 1953 г.
“Изненадан бях, че тогава не бяха търсили потомци. А моята покойна леля Стоя знаеше много и бе сладкодумна. “Почитайте капитана, никога да не забравяте за чича си Петка”, съветваше тя”, спомня си 82-годишният хасковлия.
Впрочем Хайтов намира брат му, докато събира своята книга. Христо тогава работел в столичния транспорт.
Неговият дядо Митрю бил с две години по-малък от Капитан Петко. В годините преди Освобождението бил комендант на четата. На два пъти лежи за подривна дейност в занданите в Кешан и Одрин в днешна Турция. При поредното му залавяне слагат на главата му чувал с негасена вар и започват да го налагат със сопи. Разяждащият прах го ослепява напълно.
От дядо си Добри Каракирков знае, че в семейната къща в Доганхисар имало две скривалища: малко – за оръжие под стълбището на фурната, и основно – под куп камъни в лозето в местността Бърците. Като дете наричали Капитан Петко Пантата – бил немирен, непослушен.
Семейната история често се разминава с официалната. Студията на Филип Симидов например причислява войводата като член на т.нар. Калоянов род. Повод за това били негови изявления: “Ние сме благородници, потомци сме на цар Калоян”. Според Каракирков обаче това не е вярно.
Спорен момент в библиографията са и децата на поборника от първия брак. Споменават се едно или две, но без повече детайли.
“Със сигурност от законния си брак има наследник Георги. Той бе прост човек, дюлгерин. Установил се е бил в Кърджали. Дойде на гости в село Малко Брягово, където се бе установило моето семейство. След това пътищата ни се разделиха”, свидетелства хасковлията.
Прелюбопитна обаче била случка отпреди 35 години. Тогава му гостува гръцката фамилия на Георгиус и Аспасия. “Аз съм внучка на Капитан Петко”, уверила тя. Гледали сериала по кипърска телевизия и нейната майка казала, че баба имала вземане-даване с легендарния българин.
“Аспасия ми показа снимка на майка си. Ако някой беше сложил калпак на главата й, приликата щеше да е поразителна”, казва още Каракирков. Фотото обаче се загубило някъде в архива на хасковското тракийско дружество.
“Самият аз бях събрал родови спомени с намерението да ги издам. Хвърчащите листове бяха в коша на мотоциклет, който навремето карах. Един ден съм тръгнал на път и без да се усетя, са излетели”, признава Каракирков. Според него не може да няма подробни доклади на турски паши и мюдюри от времето, когато войводата е громил башибозук и редовна армия.
“Ходиш къде ходиш, но най-добре е в бащината къща”, е друга реплика на Петко войвода, пренесена през родовата памет. След установяването му във Варна след Освобождението и конфискуването на имуществото му (бил натопен за готвен атентат срещу премиера Стефан Стамболов) през 1881 г. той предприема пътуване до Гюмюрджина, днешния гръцки Комотини. Втората му съпруга Рада получава нареждане да не напуска хотелската стая, докато той обикаля по работа няколко дни. “Версията е, че Петко отишъл да прибере скътани комитски пари”, уточнява хасковският родственик.
След романа на Хайтов Добри Каракирков му бил гост в Яврово. В дълги беседи уточнявали границите между легенди и неоспорими факти.
Струва си обаче да се стигне докрай в търсенето на всичко от историята и битието на Капитан Петко войвода. Той е герой на народни песни, увековечен е в 24 паметника, от които 3 зад граница – в родното му село в днешна Гърция, в Рим и в Киев.
Автор: Николай Грудев
Източник: 24chasa.bg
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
