23.01.2023, TheHill (Дъ хил – Хълмът), От Жана Л. Малекос Смит, сътрудничаща с мнение
Новото в замяната на „домашен ключ“ с имплант с микрочип набира световен интерес, но под повърхността има друга по-завладяваща история. Защо тази технология — интегрална схема с размерите на оризово зърно — е хулена от някои и възхвалявана от самопровъзгласилите се за човешки киборги?
Може да се каже, че „Хамлет“ на Уилям Шекспир предлага най-елегантното обяснение: „Нищо не е нито добро, нито лошо, но мисленето го прави такова.“ Въпреки това би било разумно да се каже на принц Хамлет, че не всички импланти с микрочипове са проектирани еднакво и разбирането на технологичния дизайн позволява по-добра оценка на конкуриращите се гледни точки. Днес повече от 50 000 души са избрали подкожен чип, поставен хирургически между палеца и показалеца, който да служи като техен нов ключ за подаване или като кредитна карта. В Германия, например, повече от 2000 германци са избрали да получат тези импланти; един човек дори го използва, за да съхрани връзка към последната си воля и завещание. Тъй като капацитетът за съхранение на чипове се увеличава, може би потребителите дори биха могли да се свържат с пълните произведения на Шекспир.
Чип имплантите са само един от многото видове нововъзникващи технологии в Интернета на нещата (IoT) – разширяващ се цифров космос от безжично свързани устройства с интернета. Някои технолози обаче се притесняват, че хакерите, насочени към уязвимостите на IoT в сензорите и мрежовата архитектура, също могат да се опитат да хакнат импланти на чипове. Чиповете за радиочестотна идентификация (RFID) са идентифициращи транспондери, които обикновено носят уникален идентификационен номер и могат да бъдат маркирани с потребителски данни като здравни досиета, профили в социални медии и финансова информация.
RFID чиповете са пасивни транспондери, което означава, че цифровият четец трябва да бъде разположен на няколко инча от ръката на потребителя с микрочип, за да комуникира. За разлика от това, чиповете за комуникация в близко поле (NFC) използват електромагнитни радио-полета за безжична комуникация с цифрови четци в непосредствена близост, подобно на смартфони и безконтактни кредитни карти. Предимството на NFC пред RFID е международната употреба, обяснява Biohax:
„С мощността на съществуващата инфраструктура и голямото разнообразие от услуги и продукти, които вече поддържат NFC стандарта в световен мащаб, едно огромно предимство за нас е, че припокриваме практически всеки частен или публичен сектор вече използващ NFC или мобилни технологии.“
Според базирано в Обединеното кралство потребителско проучване от Propeller Insights за тенденциите в цифровите плащания в Европа, 51 процента от приблизително 2000 респонденти са казали, че биха обмислили получаването на чип имплант, за да плащат за услуги. Тази технология е особено популярна в Швеция като заместител на плащането в брой.
„Само 1 от всеки 4 души, живеещи в Швеция, използва пари в брой поне веднъж седмично“, пише NPR.
Повече от 4000 шведи са заменили ключови карти с импланти с чип, за да ги използват за достъп до фитнес зали, електронни билети при пътуване с влак и за съхраняване на информация за контакт при спешни случаи.
Технологията може също така да предложи повишена мобилност за хора с физически ограничаващи здравословни състояния, като ревматоиден артрит, множествена склероза и заболяване на моторните неврони, според BioTeq, базирана в Обединеното кралство технологична фирма. Например „човек, който се движи с инвалидна количка, може да се приближи до врата и четецът ще отключи вратата, избягвайки необходимостта от ключове, които човекът може да не може да използва сам“. BioTeq също проучва предоставянето на услуги с микрочипове за тези, които са с увредено зрение, за да създават „задействащи звукови или сензорни сигнали“ в дома. Въпреки тези предимства, Bulletin of the Atomic Scientists твърди, че основните предизвикателства пред чип имплантите са сигурността, безопасността и поверителността.
Общото безпокойство за сигурността на NFC технологията е, че тя може да позволи на трети страни да подслушват комуникация на устройството, да повредят данните или за атаки за „прехващане“ на заплатите, предупреждава NFC.org. Атаките при прехващането са, когато някой прехване данните, предавани между две NFC устройства, и след това промени (открадне) данните, докато се предават. Като всяко устройство, тези лични чипове имат уязвимости в сигурността и потенциално могат да бъдат хакнати, дори ако са вградени под кожата.
По отношение на опасенията за безопасността на здравето, проучване от 2020 г. с Американското дружество по хирургия на ръката показа, че имплантите с RFID чип могат да носят потенциални рискове за здравето, като неблагоприятна тъканна реакция и несъвместимост с някои технологии за магнитен резонанс (MRI). Няколко социални учени също се притесняват от рисковете за неприкосновеността на личния живот и човешките права, ако тялото се превърне във вид „човешки баркод“. Според микробиолога Бен Либъртън от Стокхолмския институт Каролинска имплантите с чип могат да разкрият чувствителна лична информация за вашето здраве и дори
„данни за местонахождението ви, колко често работите, колко време работите, дали правите почивки за тоалетна и такива неща.“
Интересното е, че първият човек, който имплантира микрочип в себе си, беше професор Кевин Уоруик от университета в Рединг през 1998 г.; той искаше да определи дали компютърът му може безжично да проследява движенията му по време на работа.
Към днешна дата най-малко 10 щатски законодателни органи в Съединените щати са приели закони, забраняващи на работодателите да изискват от служителите да получат човешки микрочипове. Най-скорошният щат беше Индиана, който забрани на работодателите да изискват служителите да бъдат чипирани като условие за работа и да дискриминират кандидатите за работа, които отказват импланта. Законодателството на Невада е най-рестриктивното – въпреки че не е пълна забрана, както беше предложено през 2017 г., законопроект 226 на събранието на Невада забранява на офицер или служител на Невада да
„създаде програма, която разрешава на лице доброволно да избере да се подложи на имплантиране на такъв микрочип или постоянен идентификационен маркер.”
Тъй като въздействието и влиянието на чип имплантите се увеличава в Съединените щати, това ще повдигне сложни въпроси, които щатските законодателни органи и съдилища трябва да разгледат, като например отговорността на трети страни за киберсигурността, правата на собственост върху данните и правата на американците съгласно Четвъртата поправка и защита на чувствителни цифрови данни съгласно решението на Върховния съд от 2018 г. по делото Carpenter v. United States.
Микрочиповете предлагат примамливи предимства на удобство и мобилност, но носят потенциални рискове за киберсигурността, поверителността и здравето. Но отговорността за защита на потребителите не може да бъде само върху закона. Вместо това е споделена отговорност между потребителите да разбират своите права върху данните като част от дигиталната грамотност, а сред технолозите е да насърчават инженерство, информирано за киберсигурността, на всяка фаза от разработването на продукта. Освен това законодателите трябва да имат предвид деликатния баланс между защитата на пламъка на технологичните иновации и напредъка, като същевременно се пазят от неправилно прилагане и злоупотреба. Както отбеляза технологичният историк Мелвин Кранцберг,
„Технологията не е нито добра, нито лоша, нито е неутрална.“
Жана Л. Малекос Смит е чуждестранен сътрудник в Програмата за стратегически технологии в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон и асистент в катедрата по системно инженерство във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, където също работи като сътрудник по кибер право и политика към Армейския кибер институт и член на факултета към Института за съвременна война. Изразените тук мнения са само на автора, а не на CSIS, правителството на САЩ или Министерството на отбраната.
БГпреведи: Разбира се въпросът за контрол от страна на държавата беше удобно пропуснат – дали някой държавен чиновник може да изключи чипа и да остави човека без достъп. По тяхно усмотрение и противно на желанието на имплантирания. Виждаме просто една стъпка към нещо доста по-злоумишлено!
