Горещо препоръчвам на всеки българин да прочете тази статия. Така описва страната ни един американец живял в България от 1912 г. до 1931 г. и опознал я добре. Особено интересно е описанието на манталитета на българите от тридесетте години. Какво се случва после и защо… Всеки сам да си отговори.
“България има чисто небе и ярко слънце. В нея господстват сурови, заплашителни планини, има дълбоки, тъмни гори, в които можеш да бродиш, бурно море.
България е безброй малки ниви във всички разцветки; поляни с маргаритки, танцуващи в подножието на тревисти хълмове; морета от пламтящи макове, разлети в широки равнини; зелени и лилави лозя.
Българите са икономични.
Пестеливостта им е пословична. Да живееш с малко е основна добродетел. Да пилееш е едновременно глупаво и грешно. Скромността е национален идеал.
В други страни по-видните представители на интелигенцията биха се чувствали неудобно да пътуват в трета класа, но следвайки психологията на своя народ, тук дори ако си народен представител или университетски професор, ще се чувстваш неудобно да показваш високомерие.
Тук има по-малко лукс. Хората си лягат рано и стават рано. Има много малко луксозни автомобили. Няма титли, няма висше общество. Има богати хора, но богатството не се демонстрира. Хората шият дрехите си за всички сезони. Хранят се просто и дават под наем излишните стаи в къщите си. Лишават се от излишното. Но не и от важните неща. Те са солиден народ и инвестират парите си.
Държат да поделят ползите. Националната банка е в услуга на обикновените хора. Земеделската банка е за селяните. Кооперативната банка обслужва притежателите на малки магазини и занаятчиите. Така държавата служи на всички.
България е като едно голямо семейство, в което всеки член знае, че има правото на равен дял от всичко и не се колебае да го изисква. Но за този дял той желае да работи.
Българите са страстно привързани към земята си. Дори когато един селянин напусне селото и отиде в града, той продължава да обработва градината си. И вероятно любовта на българина към земята го кара да я обработва толкова добре.
Той е превърнал страната си в градина, направил е равнините и долините си най-красивите и плодородните в тази част на света, покрил е страната си с добри пътища.
Той отива на работа много рано сутрин, връща се късно вечерта и се труди с енергия и умение.
Българите ходят на църква, почиват по празниците и спазват постите.
Изпращат децата си на училище задължително.
Въпреки че българинът не е имал привилегията да се учи на модерно земеделие от поземлената аристокрация като селяните в Унгария, Полша и Румъния, и въпреки че последен се е освободил от турското владичество, той е надминал всички свои съседи в много отношения и е горд с това.
Той е прословут с усърдието си и в чужбина ще чуете израза „да работиш като българин”.
Има хиляди и хиляди малки магазини; има майстори на труда, чираци и гилдии.
През 1894 г. има 72 промишлени предприятия; през 1911 г. -345 и през 1930 г. – 2 640 от които малко по-малко от половината са “окуражавани от държавата”. През периода 1921 г. до 1927 г. производството на памучни изделия се увеличава осемкратно; на изделия от лен – с 50 %, а на мед 300 %. През последните 20 години производството на захар и растителни масла се е увеличило с 1 000 %.
Какви солидни, масивни характери!
Какви решителни лица, каква отдаденост на традицията, каква готовност да страдаш за идеалите си, колко много честност и справедливост и упоритост. Майки, които напълно се изразходват, за да изучат сина си, момичета, които понасят неимоверни трудности, за да изпратят брат си на училище, деца, които стават, когато бащите влизат в стаята, жени, които си позволяват публично като израз на интимност само да целунат ръката на мъжа си.
Това са хора, които не дължат никому нищо, които строят къщи, трупат земя, отварят училища, вдигат църкви, правят обществени чешми.
Това са някои от нещата, които характеризират България, които съставляват българския дух.
Това, което ще откриете, не е мелодичността на Италия, красноречието на Франция. България е градини с рози, доматени лехи, млади жетварки, осеяни с труженици полета, гайди, тъжни песни, които всеки пее, омагьосващи кавали, пламтящи макове, предпазливо похарчени трудно спечелени пари, спазени обещания, изпълнени задължения, опазена чест, искреност, страст към образованието, мрачно, мистично чувство на дълг да изпълниш ролята си в драмата на настъпващата епоха.”
Откъси от книгата “Meet Bulgaria” на американеца Рубен Маркъм, издадена през 1931 година. Маркъм е е живял в България от 1912 г. до 1933 г.
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
