Има една народна песен за българка, която убила и скрила трупа на насилника поробител. Пред съда тя не се оправдава, напротив, самопохвалва се: “ербап съм била, че съм го убила, хитра съм била, че съм го скрила”. Тази песен е като че ли за всички онези знайни и незнайни български девойки и хубавици невести, които, заплашвани с поругаване на честта и потурчване, нерядко хващали пищова и ножа…
Сред легендите за известните български хайдути се открояват и тези за жени-войводи. Една от известните легенди за жени войводи е тази за Сирма войвода.
По време на вековното османско робство хайдутите нападали пътуващите турци, обирали без угризения богатствата им, а някои от тях дори убивали.
За хайдутите народът създал много легенди, които били израз на преклонение пред тяхното безстрашие и желание за отмъщение за невинните жертви.
Една от най-известните хайдушки войводи е Сирма Войвода. Тя е била реална личност, родена през 1776 година. Истинското й име е Сирма Кръстева.
Сирма войвода се прославила с това, че застанала начело на малък отряд хайдути в Крушевско и се сражавала с албански разбойници.
Най-интересното е, че Сирма е била начело на хайдушкия отряд, без почти никой от хайдутите да е наясно, че лидерът им не е мъж.
Сирма успяла, преоблечена в мъжки дрехи, да стане войвода на 70 четници, като предлага на мъжете да направят състезание и така им доказва, че е по-сръчна, по-силна, по-точна. Отначало стрелят в пръстен, вързан за буково дърво. Тя единствено улучва пръстена, но това не й е достатъчно и отново предлага да се “надхвърлят” с камъни, нейното постижение е четири пъти по-добро. Историята мълчи колко време е воеводствала Сирма, но се знае от Димитър-Миладиновото допълнение в сборника на Братя Миладинови: “момците, кои тая водеше, я узнаха како девойка кога йе се скинаха (скъсаха) петлиците от гръдите…”. Какъв кинематографичен детайл: напиращата женска гръд предявила правата си! Това е в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, когато жестоките набези на кърджалиите опустошават българските градове и села, отвличат и избиват беззащитното население. Сирма е от село Тресонче, близо до град Дебър в Западна Македония. Димитър Миладинов с възхищение говори и за други нейни качества – тя можела за един ден да иде от Крушево до Прилеп и обратно!
Точно за това разказва легендата за Сирма войвода – че тя се престорила на мъж и затова успяла да бъде начело на многодушен хайдушкия отряд.
След няколко години бурен хайдушки живот из горите Сирма войвода се омъжила и се превърнала в примерна съпруга. Тя така и не се завърнала към хайдушкия начин на живот.
За съжаление злата съдба я достига на стари години, тъй като е убита от турци на път от Прилеп за Варош в 1864 година. Нейна восъчна фигура е поставена в Музея на македонската борба в Скопие Македония. Нейна по-голяма сестра е Боряна войвода.
В своя сборник „Български народни песни“ Братя Миладинови са записали песен за Сирма войвода.
Източник: kovaklog.wordpress.com
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
