ПРОФ. Д-Р ИНЖ. ДОБРИН ДЕНЕВ
ПРЕД ЖУРНАЛИСТКАТА ИРИНА КИРИЛОВА
Професор Добрин Денев е бил ректор на Университет по архитектура, строителство и геодезия. Съавтор е на четири учебника, има публикувани над 70 научни статии, автор на над 240 технически проучвания, експертизи и технически становища, има над 150 реализирани проекти. Изключителния му интерес към българската история го довежда до написването на пет исторически книги: „Неизвестното в българската история – I, II, III част“, „Посланието от Фестос“ и през 2014 година проф. Денев издава книгата „Свободата и всекиму своето“, посветена на Васил Левски.
– Проф. Денев, на 18 април 1871 година Васил Левски пише на Филип Тотю: „ С факти имам да докажа, че с руски агент съм имал да работя без да знам в 1869 година. Единият препоръчан от одеските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така.“ Голям конспиратор ли е бил Левски, разузнавач ли е, контраразузнавач ли е, та е успял да разбере това?
– Едва ли Левски е срещал само онзи, не посочен поименно руски агент, за който споменава в писмото си до Филип Тотю. И Найден Геров със сигурност е бил такъв, а най-вероятно и Любен Каравелов. Левски, обаче, се отнасял към тях с доверие, защото „работата“, с която се бил захванал, не е била възможна и осъществима, ако не се привлекат повече хора и ако в нищо не им се вярва. Същевременно той е проверявал доколко те са предани на делото, т.е. „изпитвал“ ги е, както можем да съдим по неговите думи. Конспиратор – да, но определенията „разузнавач“, „контраразузнавач“ и пр., според мене в случая са неуместни и не прилягат на Дякона Левски, защото излиза, че е служил на някого (сиреч – не само на България). За неговото велико име и велико дело подобни „прилагателни“ ми изглеждат елементарни и дори… опростенчески. По-добре е да не ги употребяваме.
– Мрежата от тайни революционни комитети изисква да има и тайна полиция. Затова Левски ги разпръсква по всички градища. Тя е имала задача да шпионира турските шпиони, да знае делата на турската тайна полиция и да наглежда тайно делата на революционните работници. От всичко това става ясно, че Васил Левски е един голям стратег. Не мислите ли, че нашата национална сигурност би трябвало да отвори УСТАВА, защото той е написан под въздействието на „План за освобождението на България“ на Раковски и да се поучи от много неща, вписани в него?
– Истина е, че Левски съумял да създаде мрежа от тайни революционни комитети почти навсякъде в Българско. Целта е била една – подготовка на въоръжено въстание, което наистина следва да определим като стратегия. Същевременно не смятам, че имаме основание да говорим за мащабна и широко разпространена „тайна полиция”, най-малкото, защото след Освобождението щяха да се появят мнозина хора с доказателства за същото, да кандидатстват за длъжности, за поборнически пенсии и пр. Не зная за такива случаи, като изключим името на Христо Иванов Големия, който наистина е олицетворявал „тайната полиция на комитета“. Все пак не трябва да изключваме напълно посочената от вас възможност, като допуснем, че Апостола е имал немалко съратници, които да са били готови безкористно да сътрудничат, и сигурно са сътрудничили, в посочената дейност.
– По онова време информацията не се е разпространявала като днес. Как той е научавал какво става из страната?
– Левски е водел активна кореспонденция, имал е свои специални канали за пренасянето на пощата, имал е чрез свои хора достъп до телеграфа и информацията, която тече по него, но нямам доказателства за целенасочено „шпиониране на турски шпиони“. Ако трябва да изтъкнем някой, който е бил формално приближен до властта, то преди всички това е бил поп Кръстю Никифоров, който бил често приеман в ловчанския конак. По собствените му думи там той е давал някакви сведения за „настроенията на раята“, но всъщност по поставените му оттам задачи се съдело доколко същата власт е наясно относно комитетските дела. Левски според мен много добре е знаел за тази роля на попа и дори разчитал на нея. Че поп Кръстю се е водел за информатор на турците, се разбира от факта, че в телеграмите между София и Ловеч, последвали обира при Арабаконак, той („младият поп“) е наречен точно по този начин – „мухбир”.
– Има ли доказателства, че някой е пострадал от този „информатор“?
– Истината, която не може да се отрече е, че от така наречените „донесения” на поп Кръстю никой в Ловеч и в страната не е бил арестуван или пострадал. Точно обратното – властта след арестите по повод акцията в Арабаконак е била шокирана от мащаба на съществуващата конспирация. Тя явно не е знаела, а, както можем да прочетем от запазените сведения, само „усещала, че става нещо, но не могла да хване край“. Всичко е било организирано и функционирало по най-добър начин.
За Левски, който е създател, идеолог и ръководител на революционната организация в България, не е достатъчно да употребим само определението „стратег“. Той е нещо повече. Като участник в четата на Панайот Хитов сам е стигнал до идеята за необходимостта от вътрешна революционна организация. Познавал е добре Раковски и неговите възгледи, и със сигурност е черпил опит и сили от идеите му, включително от неговите планове за освобождение на България. Нека, обаче, сме коректни: Левски се отказва от „четническата тактика на Раковски“ и сам се залавя да готви всенародно въоръжено въстание. Той добре разбирал, че времето на четите е отминало и че само с тях до освобождение на България не може да се стигне. Разликата в разбиранията на Раковски и Левски относно пътищата за това освобождение е огромна и тя не може да бъде омаловажавана. Приемственост със сигурност е имало.
– След като е имало организирана тайна полиция, кой внедри Димитър Общи, който с обира на турската поща на Арабаконак, всъщност създаде началото на предателствата?
– Да, наистина Димитър Общи даде началото на предателствата. Той е бил внедрен в революционната организация лично от Любен Каравелов. По чия препоръка – не е съвсем ясно. Предполага се, че е на Панайот Хитов. „Бай Димитър от Косово“, както още са наричали Общи, бил абсолютен авантюрист, абсолютно неграмотен, та и дори български не знаел, както трябва. Идеята за българското освобождение му била чужда. Участвал в Първата легия на Раковски и Левски го познавал оттам. Няма да е пресилено ако кажем, че не е имал добро мнение за него. Каравелов, обаче, го наложил за „втори човек в организацията“, без дори да се допита до Апостола. Достатъчно му било, че бай Димитър бил „безумно смел”, че някое време е бил при Гарибалди, че участвал в Критското въстание. Нямало е как Каравелов да знае, че той там е бил заловен, но впоследствие освободен… по силата на някакво „неразбираемо турско снизхождение“.
– Какво е бил за Каравелов Димитър Общи?
– „Бай Димитър” по някакъв начин е въплъщавал идеята на Каравелов за бъдеща Сръбско-българска държава. Затова именно той му дал и подходящото име – Общи. Една от задачите на Общия, както от много източници се разбира, е била да се обезличи Левски, включително като унищожи единоначалието в създадената от него организация. Той се посветил на това да събира пари, но не за въстанието, не да ги предава на Левски, както е било решено, а да ги препраща директно към Букурещ. Примери има. Конфликт в резултат на това се получил и дори ескалирал. Опитът на Дякона да се срещне и разговарят се провалил, а обирът на турската поща станал „върхът на Общи“ в дейността му „револУционна“. За обира той намерил няколко „арамии“, които после, освен другото, си позволили да говорят, където трябва и не трябва, какви герои са. Провалът бил неизбежен и твърде скоро се случил.
– Вярно ли е, че Васил Левски научава за това два месеца по-късно? Това не означава ли, че някъде се е пропукала връзката на БРЦК с тайната полиция на комитета?
– След обира през септември при Арабаконак и последвалите масови арести, за турските власти станало известно за наличието на голяма антидържавна „завера“, включително какви са нейните цели и кои са ръководителите. Поставена била задачата за откриване и залавяне на главния организатор, защото връзките с частните комитети се осъществявали главно чрез него. Основна роля е била отредена на ловчанския каймаканин Хасан ага, който бил потурчен грък. Той приложил друга тактика спрямо традиционните за властта хайки, запирания и побои. Арестите в Ловеч, като изключим изпратените в София Марин Поплуканов, Димитър Пъшков и стария поп Лукан, били преустановени. Съзнателно. Станало същевременно ясно също, че не поп Лукан, а поп Кръстю е член на Ловчанския комитет. Арестували го веднага, след като това се изяснило, но… само за една нощ и го пуснали. Пуснали го, независимо, че от София многократно настоявали попът да им се изпрати, за да бъде разпитан и съден заедно с останалите вече задържани.
– А Левски знаел ли е за всички арести?
– Арестът на обирджиите от Арабаконак и почти всички членове на организацията от Тетевенско и Орханийско доста време не е бил известен на Левски, понеже той бил на поредна обиколка в страната. А и властите наложили, както сега се казва, „информационно затъмнение“. Телеграфът започнал да работи кодирано. За обира Левски бил уведомен наистина около два месеца по-късно от известния отец Матей Преображенски (Миткалото). Той успял да открие Левски в Стара Загора и да му разкаже каквото знае за провала. Съобщил и за арестуваните Марин Поплуканов и Димитър Пъшков, но не и за други арести в Ловеч. Счита се, че от това сведение Левски допуснал, че двама ловчанлии се държат в София мъжествено, и че към момента не са предали никого. Гаранция, че това ще продължи дълго, нямало. Трябвало е да се действа. Трябвало е да се отиде в Ловеч. Точно това е било най-важно, защото събраните пари и архива на организацията се пазели там – архивът в дома на Величка Хашнова (Поплуканова), а парите за революцията – в някакъв тайник в къщата на председателя – Марин Поплуканов. Левски решил да ги вземе оттам и да ги пренесе на друго, по-сигурно място. Това е логичната причина за тръгването му към Ловеч. По път той се отбил при руския консул в Пловдив – Найден Геров и от него разбрал напълно „докъде е стигнала работата в София“. Впрочем, Найден Геров му препоръчал да бяга към Цариград, но Левски се оказал непреклонен – твърдо решен да отиде в Ловеч. Ясно е защо.
– Димитър Ценович ли е бил най-верният приятел на Левски? Знам, че той е бил и касиер на БРЦК.
– Димитър Ценович е бил измежду състоятелните българи в Букурещ. Не ми е известно откога са се познавали, но Левски му е имал пълно доверие. Даже от него получил 30 лири преди първата си обиколка в България. На въпроса защо толкова малко пари му е поискал, Левски отговорил, че не възнамерява с тях „да сваля султана, а тези пари му трябват за път, и за да се облече“. Ценович в очите на Левски е бил много почтен човек, затова и го определил, буквално силово, за касиер на БРЦК, където по думите на Христо Големия пари се изразходвали и „за каприции“. Впрочем, Христо Големия според мен е бил най-големият приятел и доверен човек на Апостола.
– Ценович е подпомогнал финансово Каравелов да издава вестника си.
– Възможно е Ценович да е подпомагал финансово Каравелов и печатницата му, но е известно, че към април 1872 година двамата са били в доста обтегнати отношения. Нещо повече – Левски отказал да започне дълго подготвяното Общо събрание в Букурещ, ако на него не присъства Ценович. Даже заплашил, че е готов да изведе хората си (делегатите от Българско) от събранието. Ситуацията около създаденото напрежение е описана много добре в спомените на приближените на Каравелов. Дали, обаче, Левски и Ценович са били приятели, трудно мога да кажа.
– Пътят на Васил Левски към Ловеч започва на 6-ти декември 1872 година. Той пътува заедно с Никола Ръжанков, който е бил учител в село Чернозем – село, което сега се намира в община Калояново. Пристигат в село Веригово, което днес е квартал на град Хисаря. Тук е бил изграден мощен таен комитет, ръководен от Антон Билкин. Затова през 1876 г. вериговци първи тръгват, когато получават „кървавото писмо“ на Тодор Каблешков. Левски дава наставленията си и потеглят през Балкана за Троян, оттам за Ловеч. Кой повикал Левски в Ловеч? Никой ли не е го предупредил, че там вече го чакат, за да го заловят?
– Да, Левски наистина тръгнал за Ловеч, придружаван от Никола Ръжанков. Пътьом минал през Карлово и Сопот. Изповядал се в Сопотския манастир, разказвайки пред местния свещеник как се е стигнало до убийството на „момчето“, за което предполагам, че ще стане дума. Двамата пресекли пешком Балкана при „Беклемето.“ Има сведения, че още тогава Дякона е бил следен. Турците са разполагали с негова снимка и със сигурност са го идентифицирали, но вероятно не са били достатъчно сигурни и не са го задържали. Може би тяхната цел е била да го заловят в Ловеч. Поне за това трябва да е настоявал ловчанския каймакамин. За него това би било реванш за унижението, че е допуснал градът му да стане столица на „държавните врагове“.
Освен посочените мотиви, Левски е искал да узнае дали и в Ловеч има предателство. Многозначително е, че в началото на декември той получил едно писмо от Величка Хашнова, в което се настоявало да дойде в Ловеч и да решат „какво да се прави“. Тоест, той е бил и повикан. Многозначително е също, че Хашнова му писала за някакви писма, подхвърлени в нейния двор, с което всъщност подсказвала, че може да е разконспирирана от турците. А в скривалището у тях стоял тайният комитетски архив.
– Апостола знаел ли е какво става в Ловеч?
– Много е важен въпросът какво Левски наистина е знаел за арестите в Ловеч и дали някой не го е предупредил за онова, което го чака там. Защото е имало и такова предупреждение. То е получено по следния начин: Намирайки се в с. Миленча, близо до Тетевенския манастир, Левски изпратил в Ловеч отец Давид, който да проучи какво е „положението“ там, без да се издава, че Апостола е наблизо. Това, което се знае още е, че отецът се срещнал и с поп Кръстю, от когото чул думите: „Ако Васил е някъде в Тракия, да му пишете да не стъпва скоро в Ловеч. Тук всичко е предадено“. Можем да изтъкнем, че това сведение, на което нямаме причина да не вярваме, е в пълно противоречие с по-късните версии, че поп Кръстю е подмамил Левски да дойде в Ловеч. Обратното е вярно.
– Каква е ролята на Величка Хашнова в залавянето на Левски? Тя ли е по-виновна или Марин Поплуканов?
– Величка Хашнова – дъщеря на поп Лукан и сестра на Марин Поплуканов, е била укривателка на Левски. Няма съмнение, че той ѝ е имал пълно доверие. Тя е между последните ловчанлии, с които Апостола се срещнал през декември 1872 година. Тогава станало ясно, че „никакви подхвърлени писма в двора ѝ не е имало“, че никакъв поп Кръстю не я е следил – неща, за които била писала на Левски. Какви обяснения е дала пред Апостола – можем само да гадаем. Тя ,обаче, била убедена, че след като поп Кръстю не е бил арестуван (т.е. бил задържан, но само за един ден), той следва да е бил предател. Не е изключено това да ѝ е внушил брат ѝ – Марин Поплуканов, с когото тя успяла да се срещне в София още в края на ноември. Турските власти, изненадващо защо, разрешили такава среща. Във всички случаи Величка първа, веднага след завръщането си в Ловеч, заговорила за предателството на поп Кръстю, когото прочее всички от семейство Поплуканови поначало ненавиждали по лични причини. Обвиненията срещу „младия поп“ започнали отвсякъде благодарение на нея, като можем да допуснем, че това се оказало съвсем подходящо алиби за онези, за които се отнасяли споменатите от поп Кръстю думи „…тук всичко е предадено“. Нямаме преки доказателства, че Величка Хашнова е предала Левски, освен ако сам Марин Поплуканов не е поискал от нея това,… за да „спаси кожата“. А за виновен – можело е да бъде набеден някой друг. Аз, обаче, не поддържам версията, че Величка е предала Апостола.
– Марин Поплуканов посягал ли е на комитетски пари?
– Многозначително е, че през месец септември Левски е написал едно много остро писмо на Марин, упреквайки го в използване на „народна пара“ за лични нужди. Подобно писмо той отправил и към Ловчанския комитет, в което за злоупотребата е обвинен „председателя“. Писмото е запазено. А кой е бил „председателят”? Марин Поплуканов, разбира се, макар до края на живота си да твърдял, че никога не е бил такъв. Т.е., че не той е бил председател на местния комитет. Ясно е защо. Защото в писмото на Левски „председателят” е бил обвинен в много сериозно нарушение на Устава. Димитър Пъшков, обаче, който живял достатъчно дълго и след Освобождението, винаги твърдял обратното. А Пъшков е бил член на комитета и кой е бил председател е знаел достатъчно добре.
– Можело ли е Левски да не бъде заловен?
– Дякона напуснал Ловеч „на връх Коледа“. Залавянето му било очаквано от властите. То без съмнение било добре планирано, което не изключвало появата на случайни обстоятелства, пък и „не е било изпипано докрай” как това да стане. Срещата на Левски и придружаващия го по пътя Никола Цвятков със заптиета в местността „Пази мост“, разговорът със случаен (а може и неслучаен!) посетител в Къкринското ханче, а и поведението на ханджията Христо Цонев Латинеца дават основания за много догадки. Съвременните историци, които се занимават с темата, допускат най-различни възможности. Можем, обаче, да се доверим на самия Левски, който така и не обвинил никого за своето залавяне. Може и да се е съмнявал в някого. Особено, когато е знаел, че Къкринският хан съвсем отскоро е станал „конспиративна квартира“ и това не е било широко известно в Ловчанския комитет. Може наистина да се е съмнявал, когато съвсем необяснимо на съда в София очна ставка фактически само с Поплуканов и Пъшков не му е била направена. А съдът е имало какво най-много да научи именно от такъв разпит. Няма обяснение защо не са ги изправили един до друг.
– Пребит, Левски е закаран в София, но това не му пречи да не издаде нищо и никой. В организирания съдебен процес участва и българинът Иванчо Хаджипенчович, завършил право в Париж. Някои изследователи твърдят, че в протоколите от разпитите и присъдата на Васил Левски няма подписа на Хаджипенчович. Вие добрали ли сте се до този протокол?
– Левски не е бил бит и пребиван в София. Нямало е защо. Неговото физическо състояние след престрелката и получената рана при Къкрина било доста тежко. На някои от разпитите едва се е държал на краката си. Независимо от това, той наистина не направил никакви разкрития, но пък рязко променил поведението си, когато целият архив на БРЦК, който би трябвало да се пази при Каравелов в Букурещ, е бил изсипан на съдийската маса в София. Левски е нямало какво повече да увърта относно целите и задачите на създадената от него организация. Нямало и как да знае, че междувременно Каравелов е забягнал за Сърбия, а цялата документация попаднала в ръцете на някакъв роднина на Каравеловата съпруга и… продадена на турците. Всичко било донесено в София. Това бил истински удар. И тогава Дяконът казал пред съда неща, включително и относно българския народ, които не ни карат да бъдем горди.
– А Иванчо Хаджипенчович, който след Освобождението е депутат, член на Държавния съвет и на Върховния съд на княжество България как попада в състава на съда?
– Що се отнася до Иванчо Хаджипенчович, Левски го е познавал отдавна. Дори веднъж му гостувал в Истанбул – в дома на хаджи Иванчо на остров Халки – Мраморно море. И още нещо – получил от него пари „за народната работа“. Участието на Иванчо Хаджипенчович на съда в София е резултат от това, че бил изпратен там заради делото на Димитър Общи. Залавянето на Левски станало практически по същото време и това обяснява защо той отново се оказал между съдиите. А относно вашия предишен въпрос – в публикациите от процеса в София, с които съм се запознавал, подписът на Иванчо Хаджипенчович под присъдата на Левски не стои. Дори се знае, че мълчал по време на разпитите на Апостола. Това ,обаче, нищо не значи. Дали от гузна съвест или не, но хаджи Иванчо след Освобождението „се бръкнал“ и дал пари за паметника на Левски в София. Казват, че на него принадлежат думите: „Ние не знаехме, че сме обесили най-великия българин“.
– Сега бих ви помолила да кажете своето мнение и да докажете, ако твърдите, че Левски е бил масон!
– Дали Левски е бил масон, е въпрос, по който се заговори в последните години. Аз лично не познавам документ, който да свидетелства пряко или косвено за това. Такова нещо, следователно, никога не съм писал или твърдял. Но пък това не означава, че такава възможност следва напълно да се изключи. Раковски, например, е бил. А Левски? Неговият стил на революционер е допускал компромиси. Да вземем например Устава – в него формулата „за чиста и свята република“ е била заменена със „свобода и всекиму своето“ – не за друго, а за да не се предизвика отрицателната реакция на европейските монархии относно подготвяното въстание. Същото се отнася и за масонството – Левски най-вероятно не е бил масон, но още по-вероятно е, че не се е обявявал срещу масонството.
– Защо Българската православна църква не иска да направи Васил Левски светец? Наистина ли Левски е убил „калфата“, за да защити живота си, или в мазето е имало друг човек?
– Истина е, че Българската православна църква не признава Левски за светец. В случая обикновено се изтъква, че той е извършил непредизвикано убийство, пробождайки с нож „невинното момче“ – калфата на чорбаджията Денчо Халача от Ловеч. Ето как станало това: Чорбаджи Денчо обещал да даде пари на организацията. Но, както и други чорбаджии са казвали:„Няма да ти ги дам на ръка. Влез и си ги вземи.“ За мен случаят е аналогичен. Денчо Халача отишъл, уж случайно, на някакъв събор, когато Левски и придружителя му Вутю Ветов влезли, облечени в турски униформи, в къщата му. Левски успял да отвори един сандък, където имало оставени малко пари, докато Ветов пазел отвън. В един момент дотърчал слугата Стоянчо, същият калфа, за когото питате, и крещейки: „Крадци!“ се нахвърлил върху Вутю Ветов. Това станало в двора на къщата. Заради шума, заради виковете, на улицата скоро се събрало множество от минувачи. Левски се намесил, като се опитал да разтърве двамата, но тогава слугата се вкопчил в него, започвайки да го души. В своята изповед Левски (по памет възпроизвеждам) казал: „Опитах се да се освободя, но не можех. Тогава го боднах леко с камата, за да спре, но той започна да стиска още по-здраво. И тогава, когато почти не можех да дишам, го ударих с камата силно…“ После пред очите на слисаните хора двамата с Вутю, настръхнали и окървавени, си пробили път между тях и избягали извън Ловеч. Това е “официалният“ повод Васил Левски да не бъде канонизиран за български светец. „Неофициалният“ е, че той е захвърлил расото и се е размонашил, което по каноните на църквата е неприемливо.
– Изповядал ли се е Левски, преди да го обесят, или не е имал възможност, тъй като е бил в ужасяващо здравословно състояние?
– Малко преди изпълнението на смъртната присъда турците разрешили на български свещеник – отец Тодор Митов да изповяда Левски. Неговите думи, независимо от тежкото състояние, в което се намирал, били ясни. Те са предадени и записани така: „Отче, наричай ме в молитвите си Игнатий и моли Господа да ми прости за момчето. Сичкото, което сторих, за отечеството го сторих“. Това е част от изповедта. Нямало е героична поза, нямало е сърцераздирателни вопли и високопарни слова.
Другото е ясно. Левски висял на бесилката до пладне, когато е бил снет оттам и погребан на място, за което все още се спори.
– Проф. Денев, къде са отишли комитетските пари?
– Комитетските пари са били извадени от поп Лукан от скривалището им и заровени под пода на някаква „съборетина“ извън неговия двор. Това, смятам, старият поп е направил по заръка на сина си Марин по време на ареста им в София. Както е известно, поп Лукан е бил освободен, понеже на очната ставка Димитър Общи казал: „Не е този поп.“
На Коледа, след пристигането си в Ловеч, за което стана дума, Левски се срещнал с поп Лукан и дъщеря му Величка Хашнова и на тази среща се разбрало, че не е имало подхвърлени писма в двора ѝ, нещо, с което (според мен) тя е направила опит да го привлече в Ловеч. Вероятно от страх, че могат да открият архива, който се пазел в нейния дом.
Констатирали също, че парите ги няма в тайника. Само Левски и Марин Поплуканов са знаели къде са били скрити. Левски е нямало как да разбере, че поп Лукан ги е преместил на друго място и вероятно по заръката на сина си не казал къде са. На другия ден Апостола тръгнал към Къкрина с архива, който с Никола Цвятков зашили в самара на коня му, но без комитетските пари, защото е известно, че при залавянето Апостола е носел само дребна сума – около три хиляди гроша комитетски пари. Те му били предадени от Никола Сирков – оставени били при него преди време от поп Кръстьо. Това е документирано от спомените на Никола Цвятков, същия с когото Левски стигнал до Къкрина, а впоследствие били оковани в „едно желязо“ при пътуването им към София.
– И как са ги открили?
– Комитетските пари са били открити около 100 години след въпросните събития от един най-обикновен човек – ловчански общински служител на име Радой Добрев. Неговият некролог и до сега стои на вратата му, точно срещу музея на Левски в Ловеч – непосредствено до някогашния двор на Поплуканови. Откривайки парите при изкопни работи, Добрев съобщил на МВР и те съответно са били иззети, описани, оценени. В момента се съхраняват в Българската народна банка. Интересното е, че общото им тегло е около четири килограма – най-различни златни и сребърни монети, включително турски, руски, австрийски – все от онова време. Поп Лукан скрил тези пари, но не е доживял края на робството. През 1877 г. градът Ловеч е бил превзет от преден руски отряд, но много скоро отстъпен на прииждащите аскери на Осман паша. От тях в Ловеч са били извършени масови екзекуции. Периодът е наречен „Страшното“. Между убитите е бил и поп Лукан. По тази причина той не е могъл да съобщи на сина си или на друг къде е заровил комитетските пари. Известно е, обаче, че докато Марин е бил на заточение в Диарбекир, баща му е изпращал „лири“, което станало причина за обвинения и сбивания между затворниците още тогава. Защо? Защото „другарите на Марин” смятали, че те, лирите, са от комитетските.
След Освобождението Марин Поплуканов със сигурност е търсил трескаво изчезналите „народни пари”. Не е знаел къде баща му ги е пренесъл. Дори в качеството си на градоначалник на Ловеч наредил да съборят Сирковата къща, уж заради прекарването на нова улица, а всъщност защото е допускал, че Дяконът все пак е успял да ги вземе от баща му и ги е скрил там. Така къщата, където Левски се е укривал най-редовно, и от която тръгнал за Къкринското ханче, не е запазена.
– Левски искаше всички да живеем мирно, независимо от расата и религиозната ни принадлежност. Затова ви питам: ако той беше жив, как ли щеше да реагира на твърдението, че македонците не искат да чуят за българите, наричат ни татари и се провъзгласяват за чада на Александър Македонски?
– Левски е написал, че всички в бъдеща България, независимо от вяра и род, ще живеят „мирно и под едни светли закони“. Не зная как би се произнесъл за днешните македонски българи, не зная дали би ги оправдал или не, но си мисля, че би ни запитал нас: „Как допуснахте те да се отчуждят? Как допуснахте те да забравят собствения си род, да се отрекат от майчиния език и да се обявят за такива, каквито не са? Защо направихте така, че България не е притегателна и не е пример за тях? Как и защо направихте така, че името българин там да заменят с бугарин и да го произнасят с омраза?”
– Проф. Денев, разказахте много интересни факти и ни накарахте да се размислим дълбоко за една личност, която стои горе във висините и гледа нашите грешки. Дали ни прощава, след като неговият живот беше отдаден за свободата ни, а ние всеки ден я съсипваме, това трябва да мислим пред светлия образ на Апостола Васил Левски. Благодаря ви!
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
