- Култът към трите нимфи става един от основните сюжети на италианското Възраждане
- Златната орфическа книга пази тайната дали етруските са траки
Когато през 2003 г. един мъж на 78 години почукал на вратата на проф. Божидар Димитров (1945-2018 г.) в НИМ, за да му предаде пакетче, побиращо се в дланта му, никой не вярвал, че находката ще нареди националната ни съкровищница до най-големите и богати музеи в света. Директорът на НИМ доц. Бони Петрунова научава от предшественика си историята на предмета, който вече 20 години вълнува умовете и въображението на учените у нас и в Европа – Златната орфическа книга. Тайнственият пенсионер казал само, че иска да остави предмета в НИМ, защото го
- открил в българска земя, когато бил войник
Това се случило през 1955 г. някъде по долното течение на Струма.
Находката е книга с размери 5 на 4,4 сантиметра. Сглобена е от шест страници от почти 24-каратово злато, свързани със златни пръстени. Тя е в перфектно състояние, разгръща се с лекота, сякаш е направена вчера. А всъщност е изработена преди повече от 2 500 години. На страниците на това уникално произведение на изкуството има изображения и текстове. Рисунките са на стилизирано мъжко животно с рога, кон, грифон, погребален предмет, лира. На корицата са изобразени двама мъже, които носят предмет на прът. Той много прилича на металните съдове, които в древността се използвали като урни при погребалните практики. Мъжете са с шапки, наподобяващи бомбета – част от традиционното облекло на етруските, което може да се види по техните специфични червени вази. Това и характерните особеностите на буквите дават първото откритие – етруски текст, създаден 600 години пр. Хр. ВВС и “Франс прес” веднага
- гръмват с новини за безценната находка
и цитират Божидар Димитров, че автентичността на паметника е потвърдена от двама експерти – в София и в Лондон.
В света има няколко музея на етруските – тази митична и високоразвита цивилизация, обитавала 12 градове държави в северозападната част на Апенинския полуостров, днешна Токсана, дала цялото познание на Римската империя. Но нито един от тях не притежава толкова пълен и ценен паметник като Златната орфическа книга, казва доц. Бони Петрунова.
Какво знаем за златните книги? Те са орфически, разказват за погребалните практики и ритуали. Траките са имали такива, в древен Египет ги слагали върху покойниците, за да могат да преминат с лекота в отвъдния свят. Но досега от златните книги са намирани само отделни страници.
- Книгата в НИМ единствената в света
която е цяла и непокътната и дава възможност да разберем как точно са изглеждали златните книги и какво е пишело в тях. Това е и най-старата книга в света.
Надписите на откритата край София книга още не са разчетени. По тях работят учени от НИМ и техни колеги от Западна Европа.
Но първите хипотези са, че текстовете са магически – свързани с погребален ритуал.
Смята се, че книгата е изработена във връзка с погребението на аристократ, последовател на орфизма. Според Александър Фол учението се основава на идеята за самоусъвършенстване и вярата в безсмъртието, които могат да се постигнат от посветените (аристокрацията) в мистериалното знание.
Какво обаче прави ритуална орфическа книга на етруските в българските земи?
От една страна култът към Орфей в древността е бил сред най-широко разпространените и е съвсем нормално по днешните български земи да е имало негови последователи. От друга – Златната книга повдига куп въпроси за
- празнотите в историята на етруските
които историци и археолози още попълват.
Учените не са на единно мнение откъде точно произлиза този тайнствен народ.
Официалната версия дава още Херодот, който казва, че са дошли някъде от района на Мала Азия. Генетично изследване от 2007 г. доказва, че като генетика етруските са по-близко до днешните жители на Измир и районите в Мала Азия, отколкото до Италия, където е съществувала цивилизацията им. Но има и други хипотези. Най-сериозната от тях е, че са тракийци. И аргумент в тази посока дава Златната книга. Грифонът на една от страниците е сред най-често изобразяваните от тракийците митични животни. В Казанлък е открита дори гробница, която заради тях е наречена Гробницата с грифоните.
На тази база много учени откриват и по-късна връзка – при прабългарите, защото
- знакът на Тангра се припокрива
с някои от символите в руническата писменост на етруските, които впоследствие възприемат гръцката и оставят надписи на старогръцки.
Също като траките, етруските са отделяли изключително голямо внимание на задгробния живот и на начина, по който изпращат покойниците си. В това отношение Златната книга е нещо като магическа формула, която ще позволи на душата да премине в отвъдното, казва доц. Петрунова. И разказва прелюбопитна връзка в погребалните ритуали.
Етруските са били любители на гадаенията и на магиите. Едното от гадателствата им е било извършвано с яйце. Намерени са документи, в които е описан целият ритуал – как се приготвя яйцето, как жрецът го обикаля в пълно мълчание, а после го чупи и гадае по жълтъка и белтъка и т.н. Това обаче по странен начин се свързва и с българските земи, където на няколко места се срещат погребални ритуали с поставено яйце в гроба. Аз самата съм откривала в Североизточна България погребения, при които в гроба има гърне с поставено яйце вътре. Тези погребения са средновековни, но ясно говорят за древна традиция, запазила се през вековете, обяснява директорът на НИМ.
- Какво пише в Златната орфическа книга
тепърва ще става ясно. Писмеността на етруските и до ден-днешен не е изцяло разчетена. Буквите са базирани върху старогръцката азбука и по-късно залягат в основата на латинското писмо. Самият език на етруските, който няма родство с никой от сегашните европейски езици, до момента остава отчасти неразбираем.
И отново повдига въпроса има ли ли са траките писменост и трябва ли съществуването й да се отрича, защото не е открита?
Вече е доказано, че етруските, живели в северозападна Италия, са потомци на траките. В над 10 хиляди надписа, некрополи, останки от градове и произведения на изобразителното изкуство в Италия се крият доказателства за специалната роля на траките. Проф. В. Д’Амико прави връзка между етруския бог Тина или Тана и Танри – Тенгри. Река на около 30 км от сегашното селище Челе ди Булгерия носи името Танагро. Богинята-майка от Рокаглориоза дава безсмъртие чрез таен знак. В Рокаглориоза, където са намерени две тракийски погребения, най-вероятно е имало
- втора българска преселническа вълна
Тракийският култ към трите нимфи, изобразявани в поза на мистично хоро, става по-късно един от основните сюжети на италианското Възраждане. “През последните десетилетия северната част на Южна Европа се превърна в център на многобройни находки, които поставят под въпрос досегашните познания за Бронзовата епоха”, писа преди няколко години “Ди Велт”. Някои учени като езиковеда Харалд Хаман дори защитават тезата, че преди появата на индогерманските племена там е съществувала т.нар. “Дунавска цивилизация“, която е дала решителни културни импулси на гърците, твърди изданието. И съобщава, че през 2016 в Плевен е открита глинена плочка, която доказва съществуването на Дунавската цивилизация. Засега обаче западноевропейските учени остават скептично настроени, тъй като липсват научни публикации по темата.
Източник: standartnews.com
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
