„Една четвърт от момичетата в класа на детето ми се идентифицират като момчета“- споделя една майка.
„Едно от тях е имало четири имена тази година, всички от които са взети от аниме сериали“.
Изминаха четири години, откакто д-р Лиза Литман от университета Браун беше жестоко атакувана за публикуване на статия, озаглавена „Доклади на родители за юноши и млади хора, за които се смята, че показват признаци на бързо настъпване на полова дисфория“. Литман разкри, че ключова причина за емблематичния растеж на децата и тийнейджърите, идентифициращи се като транссексуални, е, че джендър идеологията се разпространява като зараза сред връстниците. Почти всяка седмица, откакто беше публикувано силно оклеветеното изследване на Литман, се появяват нови доказателства, че тя е била права.
Историите за това как тази зараза наистина се разпространява сред връстници са кошмарни. Помислете за този разказ от една майка, която пише анонимно, както правят повечето родители, които се изказват по този въпрос:
„Една четвърт от момичетата в класа на моето дете се идентифицират като транссексуални. Това са седем души от 28 души клас… Това не съм си го измислила. Една четвърт от момичетата се идентифицират като момчета. Едно от тях е имало четири имена тази година, всички от които са взети от аниме сериали. Продължавам да виждам хора да казват както в проблематичната мрежа Twitter, така и в масмедиите, че транс популацията е малко малцинство, под 0,1% от населението. Ако това е истина, какво се случва в училището на детето ми? Какво е накарало броят на транс идентифициращите се момичета да нарасне от постоянна нула преди пандемията до 25% сега?”
Тази майка има теория, която мисля, че е важна. Тя вярва, че тези училища създават транс деца – че те учат децата на транссексуални идентичности, запознават ги с възможността, че те могат да бъдат транс и че могат да избират каквато идентичност искат, и след това култивират и насърчават тази идея, която неизбежно започва да узрява при много деца.
Ако родителите не са съгласни, мнението им се пренебрегва. Както се изрази изтормозената майка: „Транссексуалната идентичност на моята дъщеря започна, когато училището обмисли въвеждането на модул по темата за „идентичността“, по време на който на група от 11-годишни деца бе казано, че ако се чувстват неудобно в тялото си, това означава, че са трансджендъри. На дъщеря ми тъкмо ѝ беше дошъл първият цикъл преди началото на този модул. Разбираемо, че чувстваше дискомфорт в тялото си. Тя се прибра у дома, потърси думата „трансджендър“ в TikTok и това беше. Сега тя вече се беше превърнала в ‘транссексуална’.“
Говорила съм с много родители, чиито деца са се обявили за транссексуални, и социалните медии са фактор във всяка една отделна история. Като цяло родителите не са наясно, че социалните медии позволяват на децата им да създават неконтролирани общности от връстници, неподатливи на родителски надзор. Техните синове и дъщери живеят в дигитална субкултура, която е напълно чужда на родителите и родителите не са наясно какво техните деца научават там.
Социалните медии са опасни, защото не само пречат на родителското влияние върху детето, но всъщност изцяло го заместват. Друга причина толкова много деца да искат да се идентифицират като нещо различно от хетеросексуални (една майка наскоро ми разказа, че в училище се подиграват на малката й дъщеря и я наричат „скучна“, просто защото била нормално момиче) е, че тя е направена привлекателна за децата, които отчаяно искат да разберат своята идентичност и да се впишат в нея. Както анонимният автор на писмото отбелязва: „безкрайното шествие на ЛГБТ-идентичностите в училищата тласка децата в тях“.
През последните две-три години това се изразява в непрекъснат поток от ЛГБТ знамена и дъги, символи на ЛГБТ-идентичността. Трансджендър „героите“ като Джаз Дженингс се въвеждат във всяка част от учебната програма, която едва се вписва. Това е училище за деца на възраст от 9 до 13 години. Не съм тесногръда, но също така не мисля, че постоянното парадиране на подобни сексуални политики е подходящо за толкова малки деца“.
Това, разбира се, е вид твърдение, което някога би било напълно прието, но сега ще ви струва картата за членство към определена група. Всъщност родителите, които проявяват предпазливост, могат да се окажат отстранени от самото училище, което на първо място е запознало децата им с транссексуалния начин на живот. Името и фамилията на дъщерята на авторката на писмото били променени от училището без нейното знание. Дори без да получи телефонно обаждане. Точно както тя отбеляза: „Това е неофициалната политика- просто се придържай към това, което детето каже. Последствията често са ужасни“.
„За моята дъщеря“- пише тя, „промяната на името и фамилията, с която ние лековато се съгласихме по съвета на терапевта, беше повратна точка, довела до депресия и самонараняване. Това я направи нещастна. Когато разговарях с училището относно нанесената от тях вреда, те не пожелаха да ме чуят. Казаха ми, че празнуват всяка идентичност, гордеят се с това, че са приобщаващи. Те не разглеждат темата за трансджендърството като нищо повече от забавни знамена, приобщаване и уважение. Те не виждат тъмната страна, която ние родителите виждаме: ние се опитваме да защитим децата си от блокерите на пубертета, които рушат костите им; от приема на кръстосани полови хормони, от радикалните операции на развиващите им се тела. Някои дни ни се струва, че сме изправили срещу цунами.“
Други родители имат същото чувство, отбелязва авторката. „Аз постоянно говоря с родители на други момичета. Всеки от тях е постъпил различно: някои са започнали лечение, други са против него; някои са купили съответните вещества, други- не; някои от тях са приели промяната на името, други се съпротивляват. Единственото нещо, което споделят всички родители, е чувството на объркване. Какво по дяволите става тук? Защо четвърт от момичетата в класа се идентифицират като трансджендъри?.“
Един родител отбеляза, че тази тенденция изглежда подобна на манията по анорексията през 90-те години. Подалата сигнала се съгласи – но с една разлика. „През 90-те години нито един медицински специалист не е насърчавал тези групи момичета в техните изкривени възприятия за телата им и тяхното самонараняване. Никое училище не е празнувало анорексията. Но този път лекарите и училищата помагат за диетата на анорексиците“.
Автор: Джонатън Ван Марен
ПОМОГНИ ДА ЗАЩИТИМ ДЕЦАТА
Джонатън ван Марен е публичен говорител, писател и защитник на човешкия живот. Неговитекоментари са преведени на повече от осем езика и публикувани нашироко както онлайн, така и в печатни издания като Jewish Independent, the National Post, the Hamilton Spectator и други. Той е получил почетен медальон за борба срещу антисемитизма от еврейската организация Бней Брит. Неговите коментари се излъчват по CTV Primetime, Global News, EWTN, и CBC както и по стотици радиостанции и новинарските емисии в Канада и Съединените Щати.
Той говори върху широк спектър културни теми навсякъде из университети в Северна Америка, висши училища, църкви и др. Някои от тези теми включват абортите, порнографията, сексуалната революция, и евтаназията. Джонатан има бакалавърска степен по История на Изкуствата от Саймън Фрейзър Юнивърсити, и е директор по комуникациите за Канадския Център за Био-Етични Реформи. Първата книга на Джонатън, Културната война, излезе от печат през 2016-та година.
Източник (англ.): lifesitenews.com
Източник (бълг.): sva.bg
Превод: Асоциация Общество и Ценности
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
