Една случайна реликва, изпълнена със странни нишани, предрешава съдбата на 62-годишния Стоян Пеев от Бургас. Това става в далечните години на соца, когато бай Стоян е още „юноша бледен“.
В онези времена в ръцете на пловдивчанчето, което след години ще „свие платна“ край морето, попада древна кожена карта. На нея с тайнствени символи е отбелязан пътят към заровено златно имане. Това е достатъчно, за да се запали страстта на младежа към иманярството и тя не го напуска през целия му живот.
– Бай Стояне, откога датира страстта ви към малджийството?
– Бях още хлапак, когато в ръцете ми попаднаха старите ръкописи на бай Марин Чонов от махала “Стругът” до Троянския манастир. Когато за първи път разлистих пожълтелите записки, имах чувството, че съм попаднал в дивния свят на вълшебните приказки.
Десетките описания, които бай Марин старателно е записвал през годините в една стара тетрадка, както и писмата на негови приятели, писани от 1927 до 1964 г., се лееха пред очите ми като приказка. Струваше ми се, че старият малджия сякаш сам ми разказва за пещерата “Общата Маара” и голямото имане, укрито в нея. Още тогава разбрах, че сред иманярите тази пещера е име легенда…
Тя се намира в местността “Станчов полугар” в Троянския балкан и се смята, че там е бил централният “трезор” на Вълчан войвода и неговите хайдути.
– И какво богатство е укрито в тази пещера?
– Много пъти съм мислил по този въпрос, дълго съм изчислявал и пресмятал и стигнах до заключението, че в тази пещера приблизително са натрупани около 10 тона злато, сребро, скъпоценни камъни и други предмети. Това обяснява защо вече близо два века хората продължават да се интересуват от тази пещера
Местното население твърди, че има успели да проникнат в пещерата, но нито един от тях не е виждал имането и не е прокопсал след това.
– Защо?
– Смята се, че хайдутите, когато закопавали някое имане, го наричали за определена цел, после го скривали на определено място и най-сетне го заричали кога да се покаже над земята. В много случаи над хайдушкото имане тегнела клетва – да бъде използвано само за предначертаното. Ако ли не, проклинали го бял свят да не види този, който го извади.
– Легендите разказват ли как и откъде Вълчан войвода и хората му са натрупали несметното си богатство?
– На Чемерикова поляна навръх Петровден се събрали по-известните воеводи и съединили четите си. За баш войвода избрали най-личния от тях – Вълчан, а ум и дясна ръка му бил начетеният поп Мартин. Хайдутите положили тежък обет за вярност и се зарекли да натрупат несметни богатства, да наемат войска и да освободят България от турско робство…
В района на Странджа планина една пролет хайдутите заловили 5 професори италианци, 7 арнаути каменоделци и 20 турски учени и офицери. В багажа им четниците намерили карти и описи на римски мини, пещери и калета, в които били скрити огромни богатства.
Експедицията се била договорила с турския султан да открият съкровищата и да разделят с него намереното наполовина.
7 години хайдутите и пленените учени обикаляли от пещера на пещера, проверявали мини и калета.
Намерените от римско време знаци били унищожени, а каменоделците арнаути на тяхно място поставяли хайдушки. Когато свършили, Вълчан проводил даскал Никола от Битоля в Русия, при руския цар, с предложение да наемат войска. За всеки войник бил обещан по един фес алтъни, а за началниците им – по два. Хайдутите показали на пратениците на царя всички свои скривалища из цяла България.
В хайдушките “трезори” обаче царските хора били въвеждани с вързани очи и чак тогава им махали превръзките, за да им видят богатствата. Когато ги въвели и в “Общата Маара”, руснаците били изумени и съобщили на царя, че хайдутите имат злато да платят за голяма войска. Точно тогава обаче избухнала война и работата се провалила. Сред хайдутите станало предателство и Вълчан се отказал от воеводството. Когато дружината се разтурила, поп Мартин, който криел и заклевал всички богатства, се погрижил никой от помощниците на Вълчан да не остане жив.
– Иманярите говорят за някакво писмо, останало от Вълчан войвода, в което се описват хайдушките “трезори” в “Общата Маара”…
– Описанието на пещерата и скритите в нея съкровища според едно писмо от 12 юни 1758 г., подписано от войводите Вълчан и поп Мартин, се предава от ръка на ръка вече десетки години. Точно това писмо ни кара да търсим пещерата.
