Проф. Теньо Попминчев е лазерен физик, ученик на легендарния учител по физика Теодосий Теодосиев и на учителя по метафизика Ваклуш Толев. През 2016 г. попада сред десетте най-обещаващи учени, способни да променят света, в класацията на списание Science News, която се прави от Нобелови лауреати.
Проф. Теньо Попминчев (Снимка: Николай Василев)
– Разбрахме, че наскоро сте се върнали в България от Сан Диего (САЩ), където живеете и работите, специално за премиерата на документалния филм “Ваклуш”. С какво този филм и този човек са специални за Вас?
– Богатството на един живот се определя от това колко учители срещаш по пътя си. Имах щастието да се докосна до Ваклуш като студент във Физическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, където той е изнасяше лекции по “История на религиите” – не бях и все още не съм виждал подобен аналог на свръх посредник между истини и човечество.
Единственото, което знам, е за присъствието на подобни личности в минали хилядолетия, за велики посветени – Хермес, може би Кришна, Иисус Христос…
За мен тези лекции, както и книгата “История на религиите”, която излезе по-късно и сега е преиздадена, представляват едно обяснение за еволюцията на човешкия дух. Едно преминаване през боговете на Олимп, преди това през боговете на Египет, до християнство, мюсюлманство, будизъм – една цяла планетна еволюция. Това, което ми направи впечатление, беше неговата прецизност в изразяването. Всяка дума беше като пирон!
Изпитах неудобството да се докосна до знание, което е съсредоточено в едно изречение и всяко следващо изречение надгражда предишното. Особеното при Ваклуш беше усещането, че има директна връзка с Вселената. Той не боравеше с факти, не боравеше с обозрими неща, фотографии или писания за цивилизации – неговото докосване беше до фундаментални истини, които ни даваше.
– Интересно как се обясняват религията и Бог в един храм на науката, какъвто е университетът?
– Ваклуш казваше, че Бог не се доказва, а се живее. Човек, който работи ежедневно с факти, с инструменти, с доказателства, изпада в конфликт със себе си, когато чуе нещо подобно.
Но в същото време всяко едно ново откритие, всяко едно докосване до нова истина, подлага на съмнение именно доколко наличните доказателства са най-могъщият инструмент. Идеята на Ваклуш, че човекът е един бог в развитие, е може би една от най-силните мисли, които съм чувал от него.
Тогава бях студент, 20-21-годишен. Тази негова мисъл и до днес резонира в мен – човекът като творец, съ-сътворител, бог в развитие.
Проф. Теньо Попминчев по време на работа в Сан Диего (Снимка: Николай Василев)
– Вие как си го обяснявате това – че човекът е един бог в развитие?
– Задавам си въпроси, като всички останали. Можем ли да огънем пространството и да пътуваме със скорост по-голяма от скоростта на светлината? Може ли нашият ум да надскочи себе си и да управлява енергиите, но не чрез инструменти, а като използваме това, което имаме вътре в себе си като вложена даденост, без външна намеса? Може би това е следващото ниво на себеопознаване и еволюция, част от пътя ни към божествеността.
Това, което науката прави в момента, е да използва природните явления, за да направи нови инструменти, за да опознаем света и себе си. Може би това е временно явление. Както в момента клетъчните телефони и интернет са аналог на телепатията – един вид телепатия, но с външен инструмент. Няма да се учудя, ако в един момент човечеството развие тази своя способност и работи с нея без външни помощни материални средства.
Проф. Теньо Попминчев по време на работа в Сан Диего (Снимка: Николай Василев)
– Свикнали сме да свързваме идеята за еволюция с науката, а креационната теория (която е статична) с религиите. Какво казваше по въпроса Ваклуш Толев?
– Това, което като най-силен печат е останало в мен, е идеята му за седемте Духовни вълни в еволюцията. Как християнството е просто една от тях, Духовната вълна на Любовта, която ще бъде заменена постепенно с Духовната вълна на Мъдростта. Тя, от своя страна, с Духовната вълна на Истината. И в следващ момент може би Духовната вълна на Свободата, която граничи с пълното овладяване на енергиите, с пълното им използване в идеята за нещо конструктивно, за нещо божествено – творящо, съ-сътворяващо нови Вселени.
Едно фундаментално свойство на вълната е пренасянето на енергия във време и пространство. Ако вълните на всяка една мисъл, всяка една идея, не са в синхрон, не са в направлението на една нова Духовна вълна, те интерферират или се групират деструктивно и изчезват, а енергията се прехвърля от тези несинхронизирани вълни към синхронизираните вълни. Това е идеята дори и на лазера. В него всякаква деструктивна интерференция между две вълни не се усилва и не се окуражава от природата, а вълните, които са в синхрон, са тези, които използваме като нови оптични инструменти.
Използвайки термини, които са общочовешки, философски, Ваклуш дава идеята за това, че Духовните вълни са един аналог на физичните вълни. На електрона като вълна, на фотона като вълна, вълна от светлина или вълна от материя. Конструктивните и деструктивните интерференции на тези вълни са части от еволюцията и от избора на квантов път на човечеството. Духовната вълна на Мъдростта, за която Ваклуш говори, е нещо, което, поне за мен, като идея е като носител на следващите, като обединител на следващите енергии, които ще дават бъднини и ще творят.
Проф. Теньо Попминчев (Снимка: Николай Василев)
– В този смисъл не е ли проблем на света, че пилее енергиите си?
– Поради липса на синхрон, поради липса на общо разбиране кое е най-ефективният път, човечеството наистина пилее енергии. Много енергии са и конфликтни една с друга. Но този конфликт между енергиите също заражда и следващата стъпка, която показва по-ефективния квантов път на пестене на енергията.
Ваклуш казваше, че няма зло, а има нееволюирало добро. Т.е. нищо не е статично, всичко подлежи на развитие и е част от механизма за преминаване от една Духовна вълна в друга. А нашите понятия за добро и зло са част от процеса на овладяването на знанието. Те са част от нашето себеохарактеризиране – до каква степен владеем една енергия и до каква степен сме затворили един цикъл на разбиране в духовния свят.
– Вие сте физик, изучавате и видимия, и невидимия свят. Ще стигнем ли до това да имаме наука за човешкия Дух, който също не виждаме и засега не можем да докажем?
– Ние използваме инфрачервени лазери, чиято светлина не виждаме. Правим рентгенови носители на светлинна енергия, които също са невидими. Но използваме апаратура и инструменти, които индиректно ни помагат да видим и характеризираме невидимото. Ако има дух, ако има душа, мисля, че е постижимо един ден науката да се докосне и до това знание.
За мен в крайна сметка противоречие между религия и наука няма. И двете са част от цялото и науката помага в материалния свят на човечеството да овладее и духовния свят. Да види нещо, което Ваклуш е видял. Защото в науката няма добри и лоши сили. В науката има един стремеж към върховете на Олимп. Един стремеж към достигане на границите на човешките възможности и като физика, и като ум, може би в скоро време и като дух.
Интервю на Николай ВАСИЛЕВ
Проф. Теньо Попминчев е родом от Казанлък, откъдето е и Николай Василев, режисьорът на документалния филм “Ваклуш”. Двамата работят заедно по филм за наследството на друг казанлъчанин – Теодосий Теодосиев (Тео).
А жителите и гостите на града на розата ще могат да гледат “Ваклуш” на специална прожекция този вторник, 13 юни, от 19:00 часа в Дома на културата “Арсенал”, с вход свободен.
