ПРОФ. НАЗЪРСКИ ПРЕД ЖУРНАЛИСТКАТА ИРИНА КИРИЛОВА
Проф. д-р. инж. Димитър Назърски е пенсионер, но това не му пречи да работи като преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. За него казват, че е жизнерадостен, взискателен, има доверие на поколението, получило образованието си по време на социализма, но и разчита на младите и на новите технологии в професията му.
Когато го потърсих, попитах го ние за бетон ли ще си говорим, защото е написал толкова десетки статии, в които основна тема е бетонът, той каза: и не само. Аз не обичам бетонираните души. Негови приятели ме увериха, че душата на проф. Назърски не е бетонирана и е отворена да приеме журналистка като мен. Кой знае защо, обаче, той смята, че умението да си натрупал много знания, много опит, много търсения на нови журналистически форми е свързано със скрупули. Лично аз се ръководя от първото значение на тази дума – съвест, почтеност. Тръгвам към събеседниците си не да им навредя, а да ги покажа такива, каквито не ги знаят останалите хора. И тъй като негов приятел казва, че аз чета в тях като в отворена книга, нека отворим тази книга, професоре, и да видим какво ще прочетем!
– Вървите по московските улици, за да стигнете до Московския строителен университет, където сте на специализация. Какво повече научихте там от Университета по архитектура, строителство и геодезия в София?
– Аз отидох в Москва чрез Българския институт, за да мога да направя специализация в Научно-изследователския институт по бетон и железобетон и по точно в специализираното му звено по корозия на бетона, с ръководител Владимир Москвин. Той беше един от най-големите специалисти, всепризнат на запад и на изток. Аз се бях насочил към тази проблематика за корозия на бетона и стоманобетонните конструкции, поради големите проблеми, които възникваха в нашите заводи за производство на минерални торове в Девня и в Димитровград, в Стара Загора и във Враца. Преди да започна дисертацията, съм участвал в редица обследвания и възстановителни работи на конструкциите на сгради и съоръжения в Медодобивния завод в Пирдоп.
– Защото се правеха капитални ремонти и спираше производството ли?
– Да, това беше базата, за да мога аз да се заровя в проблемите на дълготрайността на бетона и на стоманобетона, за да знам какво да се направи, та тези конструкции на сгради да станат по- дълготрайни и да не правим капитални ремонти през две- три години, а това да бъде процес много по- регулярен и капиталните ремонти да се правят през 20 – 25 години.
– Имахте ли в Москва срещи, които сте запомнили?
– Да, имах полезни срещи в катедрата „Цимент и бетон“. Там имаше един много известен професор Баженов, който беше специалист и с него съм се консултирал. Основният ми консултант, обаче, беше проф. Москвин.
– Днес, когато модерните сгради са конструирани от желязо, стъкло, нови технологии мазилки, какво от онова, което сте научили се прилага?
– В световен мащаб над 90 – 95% от сградите са от стоманобетон, а мостовете са предимно от стоманобетон и по-малко от стомана. Това ще бъде актуално в обозримите 20 – 30 години, докато се открие нещо по- добро от него. Засега такова не се вижда на хоризонта.
– Вие като малък представяли ли сте си, че можете да станете специалист, от който да зависи живота на една сграда?
– Не съм си представял. Тогава беше модерна индустриалната химия и бях се насочил към тази наука, защото имахме добър преподавател по химия в гимназията. Един мой братовчед, който беше завършил нашия университет по архитектура и строителство, вече практикуващ инженер, ме агитира и в последната година аз реших да си опитам късмета, бях приет и така тръгнах по този път.
– Как една сграда може да остане за вечността?
– Това е големият проблем, с който се занимават всички специалисти в областта на строителството. И понеже материалите, с които се строят сградите са предимно бетон и стомана – това са носещите конструкции, стените и т. н., материалите за довършителни работи – скални материали, мрамори, гранити, пластмаси за дограми и други – всички те имат различна дълготрайност във времето.
– Но колко древни сгради стоят!
– Да, култови сгради, изградени във вековете със скални материали, още стоят. Аз съм бил в Гиза и съм се интересувал от пирамидите. По- рано се говореше, че те са строени от извънземните. Не! За тяхното изпълнение са използвали скали от Синайския полуостров, които са докарвали на това място. Там са правили зидарийните блокове и тези блокове са устоявали на времето. Подробността е, че в тази част на света няма ниски температури, няма разрушително въздействие на променливото замръзване и разширяване на вода в порите на съответния скален материал, което довежда до разрушения.
– Аз бих посочила крепостната стена на град Хисаря, построена от римляните!
– Римляните са били добри строители и са знаели, че там, където трябва да има подови конструкции и настилки на улици и площади, там се използват гранити и сиенити. Вижте това, което е в Пловдив, в София – настилките на улици , на тротоари, на площади са от гранит, а другото строителство е с варовици. Пример: Античният театър в Пловдив и други римски сгради. В последните 50 години има много нови материали, които са насочени към защита на бетона и на стоманата от въздействието на атмосферните условия.
– След земетресението в Турция се заговори за нашите панелни сгради, че са с изтекъл срок за живот. Вашето мнение, проф. Назърски?
– Една четвърт от българския народ живее в такива сгради. Те са изобретение на американски инженери и са започнали да ги строят в Америка след голямата депресия през 1929 година. Аз съм нощувал в Ню Йорк в осемнадесет етажен хотел от едри панели и …никакви проблеми. Ние с нашата лаборатория по строителни материали на УАСГ, която е държавно лицензирана, сме отваряли много фуги и метални връзки между отделните панели през последните 20-30 години и зная каква е степента на корозия. Тя е нищожна. Тези сгради нямат абсолютно никаква разлика по отношение на тяхната надеждност по време на земетръс и от експлоатационни и атмосферни въздействия. За читателите на сайта искам да кажа, че в края на 90-те години в Армения стана едно катастрофално земетресение – 8.7 по скалата на Рихтер. От Университета по архитектура и строителство отидоха там няколко колеги, за да видят състоянието след трагедията. Бяха не в Ереван, а в друг, близък до епицентъра град. Установиха, че само едропанелните сгради са останали и няма нито един загинал, а останалите сгради са напълно срутени и голяма част от обитателите им са загинали. Искам да успокоя българите, които живеят в едропанелни сгради, че няма за тях опасност.
– А ако панелните блокове са и санирани…
– Първата стъпка при санирането на тези жилища е да се направи конструктивно обследване на сградата, да се види какво е състоянието на нейната конструкция и ако има проблеми, те да бъдат решени. След това вече да се върви към подобряване на тяхната енергийна ефективност. Преди десет години с колеги от Министерството на регионалното развитие и от Министерството на енергетиката, и от нашата Асоциация за изолации в строителството (БАИС) бяхме в Берлин. Там има един едропанелен комплекс, два пъти по- голям от „Люлин“, от „Младост“ в София, от „Тракия“ в Пловдив. Сградите бяха най- напред конструктивно обследвани, отстранени проблемите и направено подобряване на топлоизолационната им способност. Ние трябва да вземаме пример от страни, които имат добри практики.
– Когато трябва да се построи нещо уникално, как архитект и инженер сближават идеите си, за са остане то във вековете?
– Във времето, когато не е имало нито инженери, нито архитекти, майсторите са предавали занаята от поколение на поколение и той се е пазел в тайна. Днес по време на проектирането симбиозата между инженер и архитект е задължителна. Архитектът е създателят на формите, той съобразява формата на сградата с нейната функция. Но…тази сграда трябва да устои на всички екстремни въздействия и това се осигурява от строителните инженери и конструктори.
– И без знания на инженери, архитекти са останали сгради от античността. Всичко това карало ли Ви е да търсите тайните на строителството в древността?
– Да, интересувам се. Има един каменен мост от времето на Тиберий в италианския град Римини, където и сега по него върви градският транспорт. Така че във всеки случай не можем да кажем, че тези поколения, които са били векове преди нас, са били невежи. Всичко, което е свързано със строителството, е отражение на нивото на науката, на културата, на техниката, на интелекта на хората, на образованието. Човечеството ползва този многовековен опит и ние в нашата област също го ползваме.
– Не мога да не попитам Вас – учения, професора как стои и до днес построеното от Кольо Фичето, за когото писах статия, на чийто дюлгерско майсторство са се чудили дори италиански и френски инженери?
– За Кольо Фичето искам специално да поговорим, защото съм се занимавал с неговия мост при Бяла. Този гений, преди да започне да работи в България, е работил в Турската империя, където е имало многовековен опит както от римския период, така и от арабите и т. н. Този опит той го е пренесъл в България. Ние по-рано се впечатлявахме от така наречената кобилица на фасадите на къщите на Кольо Фичето. Обаче аз съм бил в Турция на много места и съм видял, че Кольо Фичето го е взел от Турция или от други части на империята.
Мостът в Бяла е един шедьовър с основи, които са фундирани върху така наречените пилоти, които са дървени. През 1896 година през едно много дъждовно есенно време, реката е влачила дървета, трупи, мостът е станал бариера и водата започнала да минава през горната му част. В резултат на това десет от отворите са отвлечени от водата и остават само четири. Ние специално се интересувахме за скрепителния разтвор, който е използвал Фичето на каменните блокове. Оказа се, че той много добре е познавал разтвора, който са използвали римляните. Те са използвала вулканичната пепел на „Везувий“, добавяли са я към варовия разтвор, разтворът става като цимента и е абсолютно водоустойчив. Но в тази част, където няма пепел, са използвали стрити на прах тухли, керемиди и т. н. и добавени също към варта дават тази устойчивост и по-голяма якост на варовия разтвор. Затова построеното от Кольо Фичето е в изключително добро състояние.
– Да се върнем на бетона! Защитили сте докторат на тема: „Корозия на бетона“. Кога се получава това? След дълга експлоатация, след наводнения, след земетресения?
– Бетонът е един изкуствен конгломерат от пясък, чакъл или от трошен камък и свързващо вещество с портланд цимент. Корозията на бетона е корозия на циментовия камък. В него 18 – 20 % от структурата му са кристали от вар и тази вар е най-лабилната част на циментовия камък. Корозията се дължи на разрушаването на тези кристали от вар. Това става от въздействието на вода при язовирните стени. Когато в промишлените сгради имаме агресивни течни среди, корозията на бетона протича много интензивно. Ние сме правили експертизи не само на сгради и съоръжения в азотно торовите заводи, но и на завода край Пловдив – КЦМ, където в рамките на няколко години направиха тежки капитални ремонти по 2-3 месеца със спиране на производството.
– Качествен материал, добър проектант, добър майстор, добър инженер и какво още, за да оправдаете изречението “здрав като бетон“?
– Това е диалектиката на нещата. За да стане една сграда здрава като „бетон“, по време на нейното проектиране всички специалисти трябва да се насочат към онези материали, които имат най- голяма дълготрайност, след това да се предприемат мерки така, че по време на експлоатацията да се огледат всички фактори, които могат да въздействат неблагоприятно на конструктивните материали. Сега разполагаме с богата гама от материали, които стават бариера, за да не се допускат агресивните среди до бетона. Може да се каже, че от съвременна гледна точка безпроблемно може да се построи сграда с дълготрайност повече от сто години.
– Безспорно при една сграда най-важни са основите. Ако при бетона има полипропиленови влакна и набъбваща лента, това с колко години удължава живота на сградата?
– Това няма отношение към повишаване на якостта на бетона. В последните 30 – 40 години се използват стоманени влакна, които могат да повишат якостта на бетона с 30-40 %. Под мое ръководство в нашия университет и в нашата катедра имаше изследователска задача за свръх високоякостни бетони.
– Сега да поговорим за хидроизолацията на сгради!
– В сутеренните части на сградите в много случаи има подпочвени води. Трябва да се направи хидроизолация на база на изолационни мембрани, на база битумни полимерни материали. Външната повърхност на фундаментната плоча и стените се хидроизолират така, че да не допуснем водата до стоманобетонната конструкция на сградата. Не трябва да се пропуска от внимание и изпълнението на надеждна хидроизолация на мостове.
– Няма да говоря за стопанисването на язовирите в България, защото ще трябва да критикувам. Как се прави хидроизолация на един язовир?
– Там се работи с хидротехнически бетон, който е с добра водоплътност и на базата с пуцоланов цимент, като се знае, че не трябва да се допуска преминаване на водата през порите на бетона. Най-често корозия се появява на променливото водно ниво, където през зимния сезон има замръзване и размръзване и обикновено в тези зони се стига до разрушения. За да знаете какво представлява една язовирна стена, ще кажа, че тя се строи от отделни бетонни кубове, които се бетонират, и между тях се оставя фуга от 1-2 см. Тази фуга се инжектира допълнително с циментов разтвор, тъй като от взаимодействието на цимента с водата се отделя топлина. Ако не се направи всичко това, ще се стигне до напукване на стената и няма да има никакъв начин да я ремонтираме.
– Бихте ли дали пример?
– Направена беше една изолация на стената на язовир „Бели Искър“ в Рила, построен през 30-те години на миналия век и имаше много големи проблеми с корозия. Там се използва една мембрана от ПВЦ фолио, без да се съобразяват и с това, че се образува лед с дебелина 50 см. Като мине ледоходът, ледените парчета удрят мембраната и я перфорират. В последните 15-20 години се прави импрегнация на повърхността на бетона с полимерни вещества, предимно с органосилициеви полимери, както и със силани, които импрегнират повърхността на бетона и дават гаранция за корозионна устойчивост. На насипните стени се прави едно ядро от глина, което е в основата на не пропускането на вода.
– А на моята баня защо трябва да има хидроизолация с повишена еластичност?
– Защото без хидроизолация започват течове. Изолацията се прави с полимерни материали на база на полиуретанови, или епоксидни смоли и след това се залепват подовите плочки
– И стигнахме до топлоизолацията.
– Топлоизолацията на сгради е наложена от няколко обстоятелства: повишаване на цената на енергоносителите, опазване на околната среда. 50% от сградите в нашата страна са едноетажни, двуетажни, малки къщи, 25 процента са едропанелните и другите са с монолитна конструкция. У нас се започна преди пет-шест години с така нареченото саниране. За изпълнение на топлоизолацията строителните компании имат ограничен капацитет и в много случаи не се получава това, което трябва да бъде. Слага се около 10 см. стиропор, но детайли няма и всичко е в ръцете на майстора. Под мое ръководство Асоциацията по изолация (БАИС) издаде ръководство от 60 страници, в 10 хил. екземпляра, безплатно, но никой не му обърна внимание. Подготвяме ново ръководство за проектиране и изпълнение на топлоизолациите, което е вече 250 страници, и се надявам то поне да бъде използвано, за да се прави качествено саниране в бъдеще.
– Вие сте бил на специализация в Хелзинки в 1984 г. в техния Технически университет.
– Там бях на специализация по Защита на корозия на стоманобетонните конструкции. Нашият медодобивен завод в Пирдоп е построен по финландска техника и технология. Там видях нещо, което няма нищо общо с нашата действителност. Поддръжката се прави от двама души, които всеки ден дават сведение за състоянието на конструктивните елементи, сградите и съоръженията в този завод. Ако има съмнение, че нещо е станало, те звънят на специализирани фирми, които се занимават с отстраняване на проблеми с антикорозионната защита. Затова там се правят ремонти през 25-30 години.
– Как да се отопляваме по-евтино? Този въпрос си задаваме всеки ден. Вече под път и над път виждаме така наречените фотоволтаици. Станаха скандали в някои общински съвети, в които съветниците разрешиха фотоволтаиците да бъдат разположени на най-плодородната земя, които произвеждат ток от слънчевата енергия и го продават. Фотоволтаиците имат годност 15-20 години. А след това?
– Те са алтернативен енергоизточник от слънцето и засега у нас в повечето случаи са средство за обогатяване само на техните собственици. Искам да споделя с читателите на сайта, че в Германия са направили фотоволтаици на плоските покриви на сградите и на южните фасади на високите блокове, с което са обезпечили нуждите си, без да използват земята.
– А къде ще изхвърляме изхабените фотоволтаици? И ако решим да използваме земята, какво ще е станало с нея през тези 20 години?
– Къде и как ще рециклираме тези силициеви пластинки – това е проблем. В България не се говори по този въпрос. В Япония, в САЩ, в Китай, където използват фотоволтаици, вече започват да използват иновативни методи и технологии, за да има ефективно рециклиране на фотоволтаичните батерии.
– Как приемате факта, че някога да бъдеш инженер беше доста престижно, а днес се купуват дипломи?
– Аз ще отговоря с латинската сентенция: О, времена, о нрави!“ В годините, в които имаше мощно жилищно, промишлено, обществено, пътно и хидротехническо строителство, инженерните специалности бяха много модерни. Сега кандидатите за инженери са малко, и затова вече приемаме за студенти само с дипломата от матурата след XII-ти клас. Всяка година в УАСГ не се заемат от държавната поръчка около 150 – 200 места. Такъв вид прием понастоящем, както е известно от кибернетиката, е „черна кутия“. Така че каквото е на входа, такова е и на изхода.
– Проф. Назърски, умни ли са днешните студенти, има ли сред тях такива, на които да разчита нашата държава утре?
– Държавата не се интересува от съдбата на младите хора. Нашите добри студенти завършват и търсят работа в чужбина. Това да си добър инженер, никой България не го интересува.
– Вие строг преподавател ли сте или техен приятел?
– Аз съм човек, който изисква от себе си, когато преподава и никога не съм пускал списък за присъствие на лекции. Но много зависи от преподавателя дали ще може да задържи хората в аудиторията. Държал съм да контактувам със студентите и съвсем приятелски, защото след пет години те са вече колеги и трябва да се гледаме в очите.
– С какви приятели сядате да пиете чаша вино?
– Имам приятели за чаша вино и за приказка, която в малки случаи е свързана с професията. Говорим за история, за музика, за литература, за да може да бъде приятен разговора, но си подбирам и хората, с които пия чаша вино.
– София е столицата на културния живот в страната. Кино, театър, концерт, изложба, музей – къде можем да ви видим?
– На по-млади години – театър, макар , че и сега не го изпускам, в зала „България“ ходя често на симфонични концерти, не са ми чужди и поп-концерти, ходя на художествени изложби и музеи у нас и в чужбина. Всяко произведение на изкуството ме зарежда с позитивна енергия.
– Ако животът не беше ви вкарал в коловоза на инженерството, каква щеше да бъде пътеката на живота ви?
– Може би щях да съм в правото, в хуманитарните науки, които не са ми чужди.
– И да надникнем в бъдещето! Небостъргачи или ниски кокетни сгради? И двете сгради са обект на топлоизолация, хидроизолация и енергийна ефективност. А околната среда, а въздухът, а дишането, а водата ни, а храната ни? Някой мисли ли за последиците?
– Бъдещето е в ниските фамилни, най- много двуфамилни сгради. Във високите небостъргачи хората приличат повече на хуманоиди, бройлери.
– И там няма вкус на живот, както казва арх. Андрейчин.
– Няма жизнено пространство.
– Няма и история, защото ние стъпваме по история!
Благодаря Ви, проф. Назърски! Да послушаме заедно музика? Каква да бъде тя?
– Вие каквото сте приготвила, аз с удоволствие ще слушам.
– Васко Василев!
– Пуснете Васко Василев! Той е феномен. Господ е хвърлял с щедри шепи към него!
Едно нестандартно интервю на Ирина Кирилова с проф. д-р. инж. Димитър Назърски за „Тракийски Свят“
