Повечето хора смятат живота за битка, но това не е битка, а игра. Това обаче е игра, която не може да се играе успешно без познаването на духовния закон, а Старият и Новият завет дават правилата на играта с чудесна яснота.
Исус Христос учи, че това е страхотна игра на даване и получаване.
“Каквото посее човек, това и ще пожъне.” Това означава, че всичко, което човек изрази с дума или дело, ще се върне при него; каквото дава, това ще получи. Ако дава омраза, ще получи омраза; ако дава любов, ще получи любов; ако дава критика, ще получи критика; ако лъже, ще бъде излъган; ако изневерява ще бъде измамен.
Учат ни също така, че визуализирането играе водеща роля в играта на живота.
“Пазете сърцето си (или въображението си) с цялото си усърдие, защото от него произтичат проблемите на живота.” (Притчи 4:23.)
Това означава, че това, което човек си представя, рано или късно ще бъде проявено в неговите дела. Познавам човек, който се страхуваше от определена болест. Това беше много рядко заболяване и трудно за заразяване, но той непрекъснато си го представяше и четеше за него, докато не се прояви в тялото му и той умря, жертва на изкривено въображение. Така че виждаме, че за да играем успешно играта на живота, трябва да обучим способността за визуализиране.
Човек с такава способност, обучен да си представя само доброто, носи в живота си „всяко праведно желание на сърцето си“ — здраве, богатство, любов, приятели, съвършено себеизразяване, най-висшите си идеали. Въображението е наречено „Ножицата на ума“ и то непрекъснато реже, реже, ден след ден, картините, които човек вижда там, и рано или късно среща собствените си творения във външния си свят. За да тренира успешно въображението си, човек трябва да разбере работата на своя ум. Гърците са казали: „Познай себе си“.
Има три части на ума, подсъзнанието, съзнанието и свръхсъзнанието.
Подсъзнанието е просто сила, без посока. То е като пара или електричество и прави това, което му е посочено; няма индукционна сила. Всичко, което човек чувства дълбоко или ясно си представя, се запечатва в подсъзнанието и се изпълнява в най-малкия детайл. Например: една жена, която познавам, когато беше дете, винаги си представяше, че е вдовица. Тя се “обличаше” в черни дрехи и носеше дълъг черен воал, а хората я мислеха за много умна и забавна. Тя порасна и се омъжи за мъж, в когото беше силно влюбена. След кратко време той почина и тя дълги години носеше черно и широк воал. Картината за нея като вдовица беше запечатана в подсъзнанието и се прояви в удобен момент, независимо от създадения хаос.
Съзнателният ум се нарича смъртен или плътски ум. Това е човешкият ум и вижда живота такъв, какъвто му се струва. Вижда смърт, бедствия, болести, бедност и ограничения от всякакъв вид и впечатлява подсъзнанието.
Свръхсъзнателният ум е Божественият разум във всеки човек и е царството на съвършените идеи. В него е “съвършеният модел”, за който говори Платон, Божественият дизайн; защото има Божествен дизайн за всеки човек.
“Има място, което вие трябва да запълните и никой друг не може да запълни, нещо, което трябва да направите, което никой друг не може да направи.
” Има перфектна картина за това в свръхсъзнателния ум. Обикновено проблясва в съзнанието като непостижим идеал – “нещо твърде хубаво, за да е истина”.
В действителност това е истинската съдба (или местоназначение) на човека, просветнала му от Безкрайния Разум, който е вътре в него.
