Геноцидът над българите по време на преговорите в Лондон 1912-1913 г
През 1911 г. България започва да изгражда съюз със Сърбия главно за освобождението на българите в Македония, Странджа, Тракия и Беломорието.
Към 1910 г в Македония има 1 132 основни и прогимназиални български училища, 9 гимназии 1884 български учители , над 65 000 български ученици, 1139 действащи български църкви, 155 параклиса, 62 манастира, 1132 български свещеника , 7 български владици, 7 български епархии: Охрид, Скопие, Велес, Неврокоп, Битоля, Дебър и Струмица. В Тракия и Беломорието още толкова. Всички те, заедно с българите от Македония, Тракия и Беломорието разчитат на помощ от България в продължение на десетилетия, от Берлинския конгрес до днес. Те, българите от и в Македония вдигат въстания с по 10-20 хиляди души. Масовите въстания са заменени с действия на чети и организирани дружини. Следват отделни убийства и покушения и масова емиграция в Америка, а Османската империя започва заселването на Македония с мюсюлмани, което води до отчаяние и анархия. България харчи десетки милиони за армията, изтощава страната, а не помага на братята в Македония, където официално са регистрирани 1 181 963 българи, което е 52,3 % от населението й. Овен тях, в Тракия още 500 000 и в Беломорието други 300 000 българи продължават да са отделени от родина си България и да страдат от своеволията на Османската империя. Страдалците започват да заплашват със смърт министрите и Фердинанд. Той се вижда принуден да отстъпи пред патриотите.
На 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор, с който се слага край на Балканска война след капитулацията на Турция в резултат на превземането на Одринската крепост от Българската армия на 26 март 1913 г. Османската империя отстъпва на държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) земите на запад от линията Енос-Мидия. Територията на България съгласно този договор дори е по-голяма от тази по Сан Стефанския мирен договор. За разлика от Сан Стефанския мирен договор, Лондонският мирен договор не е прелиминарен, а е окончателен. Тоест не подлежи на утвърждаване одобрение (например Берлински конгрес). Лондонският мирен договор е съгласуван с Великите сили и с воюващите страни. Най-голямо завоевание за обединение на етническите граници на България.
По време на преговорите за мир в Лондон, започва геноцид над българите в Македония, довел до геноцид над българите в Източна Тракия. Това става възможно благодарение на отлагането на преговорите поискани от Османската империя в края на октомври 1912.
Само 22 дни след обявяването на войната Българските войски са в Солун и на 50 км. пред стените на Истанбул Султан Мехмед V бяга от Истанбул и се крие в Бурса. Великите държави (разбирай династиите управлявали Европа в началото на 20 век) са в шок. Турската армия, водена от германският генерал фелдмаршал, барон Вилхелм Леополд Колмар фон дер Голц паша, пада на колене. Голц паша е автор на военна доктрина изложена в книгата от 1883 г Das Volk in Waffen (нещо като мост между Ницше и Хитлер – по отношение престъплението геноцид). Според Карнегиевата комисия планът на турската кампания срещу балканските съюзници е изработен от германския генерал Рюдигер фон дер Голц генерален инструктор на турската армия.
Цар Фердинанд също е назначен за турски фелдмаршал от султан Абдул Хамид, още преди да бъде признат от Руския император за български княз (март 1896 г при посещението си в Цариград, веднага след миропомазването на княз Борис). Като турски генерал-губернатор на Източна Румелия той всячески се опитва да избегне войната и да отстоява наложеното от династиите “status quo”.
На 22 октомври новото турско правителство начело с Кямил паша се обръща към Франция и Русия с молба да посредничат за примирие. Целта на българо-сръбско-гръцко-черногорския съюз срещу Османската империя е постигната.
На 27 октомври 1912 година османският командир Тахсин паша предава без бой Солун на принц Константинос, след съдействието на консулите на Великите сили, (българската дивизия влиза в Солун на 29 окт. 1913), а в това време арменската част на българската армия, вече е в Родосто/Текирдаг.
На 29 октомври 1912 г. Великият везир Кямил паша моли Фердинанд да посредничи пред съюзниците си и да нареди на своето Главно командване и на своята армия подписване на примирие и предварителни условия за мир.
Министър–председателят Иван Евстатиев Гешов, виждайки вече името си изписано със златни букви в българската история, телеграфически препраща на цар Фердинанд посланието на Кямил паша. Царят обаче не бил в Лозенград, където е Главната квартира. Генерал о.з. Иван Фичев пише че ”цар Фердинанд потулил. местопребиваването си, за да не го намери правителството с въпросната телеграма”.
Великият везир Кямил паша предлага цялата завоювана земя (Линията Родосто – Мидия) – в този момент цяла Тракия е в български ръце.
47 български чети предоставени от Вътрешната организация (ВМОРО) в помощ на сръбската армия, освобождават почти цяла Македония и са си по родните места в Македония.
В края на октомври 1912 сръбските войски срещат българските при Гевгели, а гръцките при Лелин и окупират цялата “Спорна зона” и голяма част от “Безспорната”.
Великите държави, разтревожени за съдбата на Проливите, изпращат там свои военни кораби. Германският крайцер „Гьобен“ се появява при столицата, за да „защитава германските поданици“, френският адмирал Дьо Фурне бива определен за общ командващ на чуждестранните военни кораби (Одеский листок, 2711, 21 ноември 1912).
Гърци и сърби горят от желание да водят преговорите за мир с Османската империя, но Великите сили определят българският цар за главен преговарящ.
Фердинанд изпраща във Виена външния министър на България, на неофициална, но съгласувана с руската дипломация мисия. Стоян Данев е приет лично от император Франц Йосиф, и от външния министър граф Бертхолд, в края на октомври – началото на ноември 1912 г да преговаря с австрийското правителство:
за съдбата на Албания,
за достъпа на Сърбия до море,
за бъдещата уредба на Македония, и
за отношенията между България и Румъния и
др. (Фердинанд, има и австрийско гражданство и имоти в Австро-Унгария).
Българският идеал е постигнат за пореден път с оръжие, за да бъде поруган. От днешна историческа перспектива това е моментът, да се предотврати последвалия геноцид над българите. Това е повратният момент в съдбата на България. 29 октомври 1912 г. дата на върховен успех в усилията за етническо обединение на България в противопоставянето на решенията на Берлинския конгрес. Началото на края на мечтите на българите. Начало на лавинообразна поредица от грешки или умишлени престъпни деяния от страна на Фердинанд, (прикрил се зад ген. Михаил Савов) обърнали съюза на цял свят срещу България. Последна възможност за второ Съединение. Този път с Македония и Тракия, където българите са преобладаващото мнозинство до 1913 г, населяват тази земя от столетия и с право я смятат за своя родина.
Държавният и военният престиж на България достигат своя връх. Всеки съюзник гледа към разпределението на новоосвободените повторно (след 1877 г) от Османско иго територии. Това е моментът да се постигне мир и приятелство между негово величество царя на българите, негово величество краля на гърците, негово величество черногорския крал, негово величество румънския крал, негово величество сръбския крал, както и между техните наследници и приемници, техните държави и респективни поданици, а не на 18 август 1913 в Букурещ след капитулация…
На 30 октомври 1912 г се получават донесения в щаба на армията за появата на холера пише генерал о.з. Иван Фичев. Симеон Радев, тогава военен кореспондент, е в Лозенград и пита в Главната квартира, дали ще атакуваме Чаталджа? Ген Савов казва: “Тая работа умът ми не я хваща.”, а ген. Фичев отговаря: “Тая работа не е за нашата уста лъжица”.
Анатемосаният от Папата цар Фердинанд пренебрегва както турското предложение, така и руското предупреждение да се въздържа от щурм на османската столица. Цар Фердинанд не се вслушва в съветите на генералите си, нито на правителството, нито на финансовите министри. По-късно, той ще пренебрегне и десетките предупреждения от всички Велики сили и техните дипломатически агенти да не влиза в заложения от гърци и сърби по време на лондонските преговори капан.
Три дни (29, 30, 31 октомври 1912 г.) българското правителство и Главната квартира на генералният щаб на армията нямат отговор от царя. Едва на 31 октомври 1912 г цар Фердинанд телеграфира на генерал Савов, “Предлагам да се върви напред”. Това решение, да се пропусне възможността за уточняване със съюзниците по мирен път на границите и на подробностите, неуточнени в съюзните договори, генерира анти-българският съюз, довел геноцида над българите…
Преди обявяването на войната Румъния е отказала да се включи в съюза срещу Османската империя, защото не вярва в неговия успех. Едва след изненадващите бляскави български победи, На 31 октомври 1912 румънският вестник “Универсул” повдига въпроса: Какво трябва да предприеме Румъния, “тъй като българските войски се канят да влязат в Цариград, а царят – да се изкачи по стъпалата на византийския трон”. Това е провокирано от едно съобщение на чуждите репортери от София, (уж “случайно” пропуснато от желязната военна българска цензура на 3 ноември 1912 г.) заблудило за два дни европейското обществено мнение със следния слух: “Укрепленията при Чаталджа са окончателно пробити. Турската армия е разкъсана на няколко части. Българите настъпват и на 5-ти ноември 1912 г. предстои влизането на армията на цар Фердинанд в Константинопол.” Този много точно пресметнат блъф на цар Фердинанд е подробно описан от Лев Троцки и успява да обърне настроенията срещу България. По-късно и румънските политици започват да повдигат въпроса за компенсиране на Румъния.
След като се възползва от значимата помощ на българските чети, сръбското Главно командване пристъпва към тяхното обезоръжаване и преследване, както посочихме по-горе.
Населението в Македония до 1913 г. е предимно българско, затова Сърбия и Гърция са против автономията, докато не приключат с асимилацията, прогонването и избиването на българите от Македония, прилагайки практики присъщи на престъплението геноцид.
Сръбските и гръцките окупационни власти в Македония открито съветват, а в последствие насилствено принуждават българите да се отрекат от своето име и род. Явна етническа насилствена асимилация с геноцидни практики започват да се прилагат срещу българите от всички съседни на царство България страни. Войводите заклеват Фердинанд „да се застъпи със всички средства докрай, като се избегне каквото и да е разпокъсване на Македония“.
През февруари 1913 г на път за Лондонската конференция Венизелос спира в София. Тук той се отказва от цяла Югоизточна Македония, включително и от градовете Драма, Кавала и Серес, но в замяна се придържа към запазването на Солун. Членовете на българското правителство са на различно мнение по този въпрос и накрая отхвърлят предложението.
По време на преговорите за мир в Лондон, Гърция сключва таен договор със Сърбия за военна подкрепа срещу България. Гърция също така обещава на Османската империя, че няма да реагира, ако си върне Одрин. Към съюза срещу България са привлечени също Румъния и Черна гора.
Още на 3-ти март по Грегорианския календар 1913 г (18 февруари по Юлиянския) германският пълномощен министър в София съобщава на Фердинанд за тайното споразумение на Сърбия с Гърция и Румъния против България, дори за отбранителен и нападателен съюз на Сърбия с Турция.
По тайно споразумение сръбските и гръцките окупационни власти в Македония дават 24 часа на българските чети да напуснат окупираните територии или ги очаква затвор и смъртно наказание на концентрационния лагер Трикери (първи по рода си в Европа). Обявените извън закона могат да бъдат разстреляни където и да ги намерят.
Докато траят преговорите в Лондон, съюзниците (сърби и гърци) променят положението на държащи владението в окупираните от тях бивши османски територии, населени предимно от българи земи, и възпрепятстват Николай II да се произнесе по „спорната зона”.
Докато текат преговорите в Лондон (ноември 1912 г. до 17 май 1913 г) непрекъснато се увеличават провокациите издевателствата и убийствата на българи от сърби, гърци и местни турци, получили гръцки военни униформи. Формира се нов общ съюз срещу България. Сърби и гърци преминават през първите етапи на геноцид над българите, като получават подкрепата на Румъния, Черна гора и Турция.
Всички световни медии засилват кампанията си срещу България и отблъскващото поведение на цар Фердинанд. В това време Всички велики сили предупреждават България, чрез разговори с посланиците ни в съответната държава, че още от октомври 1912 г желаят искрено мир и се готвят да упражнят всичкото си влияние и авторитет за тази цел. Те ще стоварят отговорността върху страната “отказала се от примирителните начини на разрешение”.
На 10 май Ив. Ев. Гешов се оплаква горчиво на Теодоров: „С неотстъпчивостта си станахме причина да се сдружат нашите съюзници-съперници.”
Учените, които се занимават с тази проблематика, разглеждат Геноцида в 10 Етапа: 1. Класифициране; 2. Символизиране; 3. Дискриминация; 4. Нечовечност; 5. Организиране; 6. Поляризиране; 7. Подготовка; 8. Преследване; 9. Изтребление; 10. Опровержения.
1. Класифициране: Всяка култура има свои особености. Хората се делят на „ние и те” или „нас и тях”, по етническа принадлежност, раса, религия или националност: В Османската империя съжителстват 24 народности, всяка със своите различни характеристики.
2. Символизиране: Дават се имена или символи. През 1913 г гърците в Дедеагач подигравтелно подвикват на българите “Денехи калпак”, а на турците “чалми”. Ние наричаме хората “евреи”, помаци или “цигани”, чифути“ или ги отличаваме по цвят на кожа или облекло и им налагаме символите на членове на групата. През 1913 вече целият свят е настроен срещу българите.
3. Дискриминация: Доминиращата (окупационна) група използва закони, обичаи и политическа власт, за да отрича правата на други групи. Безсилната група – в случая българите, не получават пълни граждански права в Македония и Гърция, нито дори гражданство. Примерите включват Нюрнбергските закони от 1935 г. в нацистка Германия, които лишават евреите от тяхното германско гражданство, и забраняват наемането им от правителството и от университетите.
Със заграбването на българските черкви през есента на 1912 г, е поискано от свещениците, не само да се обявят за „прави сърби“, но да се откажат публично от тогавашните български Екзарх Йосиф и Българска Екзархия и да преподават на сръбски език.
Докато се водят преговорите за мир в Лондон, на българските занаятчии и търговци е забранено да упражняват своите професии, ако не се признаят за сърби и не се преименуват фирмите и фамилните си имена от български на сръбски.
Докато се водят преговорите за мир в Лондон, системно и последователно се унищожават или прогонват българските свещеници, учители, революционери и всички малко или много образовани хора.
Сръбските и гръцките закони в окупираните от тях македонски заеми, населени предимно от българи, включват: “Закона за преследване и изтребление на разбойничеството”, с който крал Петър заповядва Военната диктатура в Македония да се изфабрикуват сърби.
През есента на 1913 г. в Атина е изготвен и приет Закон за преследване на бандитизма, според който в окупираната от Гърция Беломорска Македония е позволено да живеят само елини и „българогласни елини“. Масовите убийства са „оправдани“ с извънредно законодателство. Гръцката войска и полиция получават извънредни права за преследването и прогонването на онези, които не се отрекат от българската си националност. При най-малката съпротива следва доживотно заточение по островите. Всеки отказал да се яви в полицейския участък в най-кратък срок бива убит „на място“. За „комитаджиите“ се предвиждаха смъртно наказание и конфискация на имота с интерниране на техните семейства…. „Драконовският закон“ позволява широко тълкуване и жестоко прилагане срещу всеки, който не е от гръцки произход.
Фашистките закони в Украйна след майдана 2014 г. до постигането на независимостта на Луганск, Донецк, Запорожие. В момента в Украйна се дискриминират, преследват и гонят православните свещеници.
В Тракия на места Османската империя дава избор на българите: който приеме исляма, да остане жив. На други места, като в с. Османли искат откуп от 70 лири за човешки живот, като щедро позволяват по-богатите да откупят живота на по-бедните. Докато се водят преговорите за мир в Лондон, сръбските и гръцките окупатори в Македония закриват 641 български училища с 37 000 ученици, убиват, прогонват или принуждават да подпишат декларации, че са “прави сърби”, 1013 български учители, 833 български свещеници и обръщат в сръбски 761 български черкви.
Докато се водят преговорите за мир в Лондон, сърбите в Белград използват Аграрния въпрос за влияние в “Южна Сърбия”. Чифлиците на бейовете биват защитени от окупаторите срещу посегателства на българското население. Същевременно княз Александър, Пашич и други политици си присвояват по няколко имения. Земя откупуват само онези които заявят, че стават сърби. Сръбското правителство не разрешава на прогонените българи да се върнат по родните места, а земите им обявява за “ненаселени и пустеещи”, подлежащи на бързо колонизиране от сърби “на извънредно ниски цени”.
4, Озверяване (или нечовечност): Една група отрича човечността на другата група. Членовете й, се приравняват с животни, насекоми или болести. Озверяването (Дехуманизирането) преодолява естествената човешка съпротива срещу убийството. На този етап се използва пропагандиране на омраза в печата и по радиото, за да се клеветят жертвите на групата.
Генерал В. Дусманис, началник щаб на гръцката армия се мъчи да прикрие завоевателните стремежи на гръцката буржоазия, чрез расова дискриминация и с тази цел характеризира войната като освободителна, като дело на целия гръцки народ срещу негов вековен враг, който при това стоял много по-ниско от него в културно отношение.
(Дипломацията на всички съседни на България държави по време на преговорите в Лондон обработва световното обществено мнение срещу българите).
В геноцидните общества липсва конституционна защита от оклеветяване (злословие), и те трябва да се разглеждат по-различно от демократичните общества.
5. Организиране: Геноцидът винаги е организирано престъпление, обикновено от държавата, често използват андарти, башибозук или други формирования, за да се осигури опровержение и избегне отговорност на държавата.
Докато се водят преговорите за мир в Лондон, сръбската окупационна власт в „Северна Македония“ или „Южна Сърбия“ създава „команди за кръщаване в сърбизъм“, състоящи се от свещеници, войници и четници. Те събират с припрени удари на барабаните българите на площада в кръг от насочени срещу тях заредени пушки. Следва реч с призив към „освободените“ да положат клетва за вярност като „верни поданици на крал Петър“, удостоверявана с целуване на Евангелие и кама. „Непослушните“ пребиват за назидание и се обявяват „по заповед за прави сърби“… Най-коравите „Бугараши“ убиват още същия ден.
Един войник арабин-католик е признал на Карнегиевата комисия през 1913 г, че по специална заповед трябвало най-напред да ограбят и изгорят имотите, след това да избият всички мъже, а след тях и жените. Що се касае лично до него, той изпълнявал точно заповедта на началството (стр. 133). Въз основа на притежаваните от нея сведения, Комисията е абсолютно уверена, че се касае за “съвършено изтребване на българското население от военните власти съгласно един систематично изпълнен план.“ (стр. 130). Истинските кланета започват когато турската армия среща български селяни при тяхното бягство (стр. 130).
На 7 юли 1913 г. край граничното село Булгаркьой под командата на немски и турски офицери е събрано цялото мъжко население включително свещеници и учители, да чуе словото на бея. Чува се залп от няколко картечници. После ранените са доубити с щикове, а труповете събрани и залети с газ биват запалени.
6. Поляризиране: Групи на омразата излъчват поляризираща пропаганда целяща противопоставяне… В Сърбия вестниците през 1913 г победно тръбят, че “с бугарашите е напълно свършено”! Екстремистите разделят групите. Групите втълпяващи омраза излъчват противопоставяща (поляризираща антагонистична) пропаганда. Законите могат да забранят смесени бракове или социално взаимодействие (като в Гърция например забраняват да се говори на български език в продължение на повече от половин век).
Гръцкия крал, заблуждава света с неверни изявления, едновременно с ректора на атинския университет Теодор Заимис, който в една брошура от 1913 г: «Atrocités bulgares en Macédoinе (Faits et documents). Exposuré soumis par le recteur des Universités d’Athénes aux recteurs des Universités d’Europe et d’Amérique», повтаря хитруванията на своя крал и всички частично измислени или/и съвсем преувеличени обвинения против българската войска, които са черпени от гръцки източници и с които лукавите гърци наводняват европейския печат, докато в същото врѣме, България, обградена от неприятели и откъсната от света, не е в състояние да каже своята дума.
7. Подготовка: Жертвите са идентифицирани и отделени, изолирани на етническа или религиозна основа (идентичност). Изготвени са списъци на смъртта, Закриването на българските училища във Вардарска Македония докато вървят преговорите за мир в Лондон е придружено с искането от учителите да подпишат декларации, че са „прави сърби“, в противен случай подлежат на незабавно прогонване;
Докато се водят преговорите за мир в Лондон, избраното управително тяло във Велес и българската местна власт в Охрид са отстранени силом от войводите на “Черната ръка” и заменени с чиновници от Белград. По-късно българските първенци са публично обесени и оставени за назидание да висят с дни в центъра на Охрид.
В Македония гърците раздават оръжие и гръцки униформи в турските села за унищожаването и изгарянето на българските села, докато се водят преговорите за мир в Лондон (Карнегиева комисия).
В Тракия нарочени са българските селища (гръцките села в Тракия не са засегнати, те съдействат на Османските власти).
Числящите се към групите на жертвите са принудени да носят отличителни знаци. Тяхната собственост е отчуждена. (В Българският случай, собствеността е национализирана, ограбена, опожарена, но не е компенсирана). Жертвите често са отделени в гета, депортирани в концентрационни лагери, или прогонени в региони, където са обречени на глад (в горите или пустините, разказите на жертвите от българския геноцид изобилстват от Малгара до Комотини). (Тук идва историята на оцелели от Булгаркьой деца и жени в Малоазийската част на Дарданелите, страданията им и депортациите до извозването им с кораби до Варна).
8. Преследване: Жертвите се идентифицират и отделят поради тяхната етническа или религиозна идентичност. Списъците на смъртните случаи е съставен. При спонсориран от държавата геноцид членовете на групи жертви могат да бъдат принудени да носят идентифициращи символи. Имуществото им често се конфискува. Понякога те дори са разделени на гета, депортирани в концентрационни лагери или затворени в засегнат от глад регион. Започват геноцидни кланета. Това са актове на геноцид, защото умишлено унищожават част от една група.
Докато се водят преговорите за мир в Лондон, на 9-ти май 1913 г. сърбите заграбват Манастир „Св. Атанасии“, който до тогава „Като факел озарява Тиквешко, буди и крепи националното самосъзнание на българина в този край“. Игуменът и монасите са грубо изгонени от святата обител. В двора на манастира са запалени НА КЛАДА КНИГИТЕ НА ЦЕННАТА БИБЛИОТЕКА, включително и ръкописите на йеромонаха Кирил Пейчинов.
Докато се водят преговорите за мир в Лондон, окупационните сръбски и гръцки войски водят необявена война против беззащитното български население в Македония, “пълзят” и в нейната действително свободна от българските ВМРО чети част, като обкръжават, морят с глад или направо нападат малочислените български подразделения. Престрелките и сблъскванията зачестяват докато българските 4 армии се бият за общото дело пред Чаталджа, Булаир и Одрин, в Македония се изгражда фронт срещу главната сила на съюза.
Докато се водят преговорите за мир в Лондон, на 20-24 февруари 1913 г. (5 -9 март по Грегорианския календар) в района на градчето Нигита до река Струма, се водят боеве между български и гръцки части, (по време на Първата балканска война. И българи, и гърци претендират, че първи са завзели градчето Нигрита (североизточно от Солун, до устието на Струма, южно от Серес) и затова имат право да го владеят и занапред.
Докато се водят преговорите за мир в Лондон, на 9 и 10 май 1913 г при река Ангиста, гръцката армия се сблъсква отново с българската. От българска страна жертвите наброяват 28 убити, 130 ранени и 10 безследно изчезнали, а от гръцка — 107 убити и 550 ранени. Докато българският министър председател Иван Евст. Гешов научава от БТА за събитията, гръцкото правителство му връчва протестна нота и Гешов моли Главното командване да се спре всякакъв огън.
Оцелелите от апокалипсиса над 30 000 български бежанци край Дедеагач/дн. Александрополис през август 1913 г. от селата Манастър, Сачанли, Голям, Малък Дервент, Башклисе, Доганхисар и др, първо получават обещания за защита от консулите на Великите сили в града, а после са предадени на своите палачи-турците, като роби за депортиране изнасилване и ограбване пеша към Мала Азия.
9. Изтребление: започва, и бързо се превръща в масови убийства правно наричано “геноцид”. Убийците не считат, своите жертви за хора. Когато са спонсорирани от държавата, въоръжените сили често си съдействат с милиции/башибозуци при извършването на убийствата. Понякога геноцида се изразява в отмъстителни убийства по групи (в бълг. случаи села) една срещу друга, образуващи вид водовъртеж на двустранен геноцид (както в Бурунди). Време е да се признае, че международната отговорност за защита надхвърля тесните интереси на отделните национални държави.
Докато се водят преговорите за мир в Лондон, сръбските и гръцките окупационни власти си сътрудничат тясно в преследването на четите на ВМОРО, като си разменят взаимно поверителна информация и използват бившите турски пленници срещу българите.
10. Отричането е последния етап, който винаги следва геноцида. То е сред най-сигурните индикатори за допълнителни геноцидни кланета. Извършителите на геноцид копаят масови гробове, горят телата, опитват се да прикрият доказателствата и сплашат свидетелите. Извършителите отричат, че са извършили престъпления, и често обвиняват за случилото се самите жертви. (Избитото с картечен залп събрано мъжко население на с. Булгаркьой е залято с газ и изгорено).
Докато гърците опожаряват българските села около Солун, Серес, Пирин, докато сърбите бесят българските първенци прогонват българските свещеници, кметове и население, турците избиват и опожаряват, изселват и ограбват, и представят пред дипломатите на великите сили преоблечени В ТУРСКИ ДРЕХИ български трупове, “гръцките вестници се надпреварват да пишат за българските варварства. Особено ревностно клевети българите г-н Влахопулос, редактор на в. „Евгюс”, който се печата в Одрин, където през юни 1913 г. идват от Цариград и редакторите на в. „Тахидромосъ” и на в. „Неологос”. Те заснемат преоблечени в турски дрехи български трупове. След снимките, извършилият по заповед преобличането за пред делегацията, си признава, че труповете са българи.
На 23 май 1913 г. четниците на войводата Кръстьо Лазаров изпращат в София, откритият у убит сръбски офицер “Манифест” на крал Петър с непопълнена дата за война срещу България редом със съюзническите армии на Черна Гора и Гърция, но правителството и Главното българско командване изразяват съмнение в неговата автентичност.
Българският геноцид е предопределен от Берлинският конгрес и е легализиран с Ньойският договор. Българското население останало извън пределите на България след 1913 година е обречено на етническо прочистване. Населението на повече от 1200 български селища или над 2 милиона българи стават жертва на системен геноцид прилаган спрямо българското население от турци, сърби, гърци и румънци, с подкрепата на династиите управлявали Европа в началото на 20 век, скрити зад израза ‘Великите сили’ и чрез техните масмедии през 1913 г.
Преговорите за мир в Лондон се оказват прикрита подготовка за извършване на престъплението геноцид над българите със задкулисното участие на цар Фердинанд и династиите на власт в Европа и света в навечерието на Първата Световна Война. По време на преговорите в Лондон се променя посоката на Балканския съюз вместо срещу Османската империя, срещу България.
Времето от 29 октомври/3 декември 1912 г до 17 май или до 16 юни 1913г е загубено от България:
• в местене на войски от Македония до Чаталджа и Булаир и
• обратно местене на войски до Македония, и
• в безуспешни за България преговори, докато
• Гърци и Сърби водят успешна антибългарска пропаганда и
• успешни антибългарски съюзни преговори с всички съседни на България страни (подобно на 10 век, когато България е нападната от всички страни, а цар Борис е принуден да наложи християнството насила)
• В същото време Гърци и Сърби се окопават в Македония, като същевременно провеждат геноцид над българското население.
Само 600 000 българи от общо 1 181 963 българи в Македония намират спасение в България от геноцидните практики прилагани спрямо тях след 1913 г. Останалите са избити и асимилирани от турци, сърби и гърци. Изгонени са всички български свещеници, владици, кметове и учители.
Източна Тракия също е обезбългарена почти изцяло по време на и след Междусъюзническата война от 1913 г. При подписването на Цариградския мирен договор на 16 септември 1913 г. над 300 000 от коренните тракийски българи са били насилствено прогонени от родните им къщи, като 20% от тях са избити.
По свидетелства на други летописци в периода 1912-1925 г. около половин милион българи са убити и прогонени само от Тракия.
Ето накратко някои от общите трудности при събирането и документирането на свидетелства за извършен геноцид:
• виновниците винаги вземат мерки да прикрият следите си;
• жертвите се страхуват или срамуват да дадат показания;
• много малко от оцелелите се съгласяват да дадат показания или имат възможност да дадат показания;
• животът на оцелелите всъщност се превръща в борба за оцеляване, в която много от тях загубват живота си, а останалите нямат нито време, нито средства да оставят писмени следи.
Освен тези причини изброени от „науката за престъплението геноцид”, при българският геноцид:
• Имената на засегнатите от геноцида селища са се сменили.
• Днес селищата са разположени на територията на различни държави.
• Много от селищата вече не съществуват, защото се били заличени от геноцид.
• Вече няма живи свидетели.
• Календарът е променен година по-късно, така днес различните източници, в зависимост от това дали следват Григорианския или Юлианския календар; се разминават с 13/14 дни, когато говорят за едно и също събитие.
• Виновниците са се погрижили да заличат следите си.
• Липсва политическа воля или способност у потомците и управляващите
• Букурещкият договор и Цариградският договор или Одринското споразумение, озаконяват геноцида над българите, заедно с Ньойския договор по-късно.
• Лавина от исторически катаклизми отклоняват вниманието от българският геноцид: Първата световна война и съюза на царство България с Османската империя, без връщането на границата Енос-Мидия,
• Ньойският Договор,
• Втората световна война,
• Тоталитарният режим в България след Втората световна война, вместо да работи за признаване на геноцида извършен над българите, реши да отмъсти и завърши с Възродителен процес в България.
За съжаление постиженията на изследователите на престъплението геноцид се използват много умело и от извратени злонамерени същества за провокиране и извършване на престъплението днес и в бъдеще. Целта е те да бъдат изобличени на време.
Днес науката за престъплението геноцид е извлякла редица общи закономерности при извършването на такова мащабно престъпление срещу човечеството:
• Нарежданията се дават от империята (или държавата), или от армията като институция, която служи за инструмент на държавата и действа в неин интерес;
• Жертвите, цивилните, мирните селяни и граждани не са в състояние да организират защита на своя живот, семейство и имот;
• Жестокостите са от мащаби, които сочат очертанията на добре организиран план за цялостно етническо изтребление на населението или на определена порядъчно голяма част от него, определени или самоопределили се като различна народност или социална група;
• Цели се трайна промяна на демографските характеристики и състав на определена географска територия;
• Всичко описано дотук става мигновено или в кратък времеви интервал;
Виновниците остават безнаказани, като Пол Пот или Иди Амин или Енвер бей, освен ако те не са заловени и предадени на трибунал създаден за тях. Третият държавен съд в България търси виновниците за националните катастрофи в България, когато те са в съседните на България държави, а цар Фердинанд не е сред подсъдимите. Той барикадира двореца с картечници след Букурещкия договор.
През юли Румъния и Османската империя се присъединяват към сърби и гърци в етническото прочистване от българи на Македония и Тракия с подкрепата на династиите управлявали тогава Великите сили и граничещите с България държави.
Следват прогонването на Малоазийските българи 1914 г., Арменският геноцид. Ужасите са последвани от ужасите на Първата световна война, войнишкото въстание, белия терор, множество преврати и въстания, и Втората световна война. Гърция продължава да прилага геноцид спрямо българското население до 1952 г прикрит като гражданска война.
Самият Сазонов казва: “Съществуването на гръцката династия е свързано с владеенето на Солун”. Все пак, тогава, преди двете световни войни, в навечерието на Българският и Арменският геноцид, 30 години преди Холокоста, Европа се управлява от овластени от Великите сили роднини.
Автор: Георги Илиев
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
