Резюме: Факт в генетиката е, че формирането на българския народ (наред с другите балканци) е протекло на основата на местно балканско население. В никой от историческите периоди не е имало „смяна на населението“. Съществен приток на небалканци се е случил през бронзовата епоха, а след това са текли процеси на хомогенизация и/или вътрешни миграции.
Основната тема на споровете за произхода на българите е: Местен („автохтонен“) народ ли са съвременните българи? За толкова години дори понятието „местен“ не получи общоприета формулировка, камо ли да видим общоприет отговор на въпроса. Някои (и от двете страни на спора) все още разбират „местен“ като „един и същ, непроменен от неолита народ“. Колкото и абсурдно да е подобно разбиране, то често се използва като аргумент за несъстоятелността на тезата за автохтонност.
Всъщност насочването на спора към въпроса „Колко автохтонен народ сме?“ е подмяна на основната тема на самия спор, а тя е: „Сменено ли е населението на Балканите в края на Античността, както твърди официалната наука с нейните „Велико преселение на народите“, „измиране на траките“, „славянското море“ и квантовия брой на Аспаруховите българи, които в една реалност са „малка орда“, в друга официална научна реалност са „безброй, колкото звездите на небето“?
Стар и изтъркан номер в дискусиите е да подмениш аргумента, така че да изкараш опонента некомпетентен и неадекватен.
Затова нека видим как стои въпросът от гледна точка на данните от ДНК пробите1
Несъмнено е, че на Балканите са текли процеси на смесване с пришълци, които са основно от степите и от Мала Азия. Така че абсурдността на тезата за неизменност е безспорна – популацията тук се е променяла, както навсякъде в Европа (с малки изключения на изолирани места).
Въпросът има друг смисъл и той е: Имало ли е приемственост и в генетичен аспект, какъвто се наблюдава в културен аспект?
Дефинирането на такава приемственост е сравнително лесно, защото анализът на процесите е добре математизиран. За приемственост се смята процес на промяна на популацията, при който генетичният профил на населението от всеки исторически период2 е най-близък с генетичния профил на населението от същата територия, сравнен с всички други територии. Накратко – ако през халколита пробите от Балканите са най-близки до балканските проби от неолита, имаме приемственост. Тоест местното население е преобладавало и съответно е предало повече от своята автозомна ДНК, отколкото пришълците. Същото важи за всички следващи периоди, на които са разделени известните ни проби.
Нека видим изпълнено ли е това при пробите от нашите земи:
През неолита цивилизациите тук са доста еднородни. Неолитните проби от Балканите се състоят предимно от анатолийския земеделец, представен в последната публикация на лабораторията на Райх – „The genetic history of the Southern Arc: A bridge between West Asia and Europe“ – от референтната TUR_MARMARA_BARCIN_N и местния балкански ловец-събирач, като неолитният земеделец преобладава. Неолитните проби от Балканите се групират заедно. Халколитните проби са леко отместени в посока североизток.
Дори само на PCA диаграмата търсената приемственост е очевидна:
Халколитните ни проби се групират с неолитните. Смесването в този период е малко и приемствеността е гарантирана. За по-голяма достоверност, ето и дистанциите на някоя от халколитните проби. Тази халколитна проба има за най-близки неолитни проби от Балканите – България, Хърватия, Сърбия, Албания:
Данните не се нуждаят от коментар.
В следващия период смесването е значително
През бронзовата ера пришълци от степите донасят гени на Ямна култура и на кавказки ловци. Самите носители на степната Ямна култура са предимно съставени от равни количества кавказки ловец събирач и източен ловец събирач, като имат ДНК от неолитния земеделец, но в минимални количества. Лабораторията на Райх изчислява, че това по-масово придвижване на хора от степите се случва през бронзовата епоха преди около 4850 години (Lazaridis, Alpaslan-Roodenberg et al., 2022). Свидетелство за степните пришълци са контрастните балкански проби, които са характерни за целия регион, като засягат в много по-малка степен Егея и Анатолия. Такaва контрастна проба например е BGR_MLBA:
Пробата няма близки роднини на Балканите, нито през Бронза, нито преди него.
Смесването с тези хора е значително и отместването на останалите бронзови проби е също значително. Дисперсията на пробите е огромна, показваща различната степен на смесване и започващата тепърва хомогенизация. Има проби близо до халколитните, както и проби, които се групират около съвременните българи.
„Така че ние виждаме на територията на България сливането на две популации: едната извлечена от степите и състояща се от индивиди с много висок процент на източния ловец събирач, а другата извлечена от местното халколитно население с висок процент анатолийски земеделец и значителен процент балкански ловец събирач, както и няколко междинни популации, при които степният компонент на източния ловец събирач е намален заедно с анатолийския компонент на халколитния субстрат.“
(Lazaridis, Alpaslan-Roodenberg et al., 2022, стр.260)
Липсата на групиране около контрастните проби, показва че приемственост има и тук, въпреки значителното смесване. Дистанциите го показват ясно:
Пробите като цяло показват близост с предходни периоди, основно с местни балкански проби. А местният балкански субстрат се запазва, като привнесените степни гени отместват нашите проби леко на север.
Трябва да се отбележи, че
хомогенизацията на балканското население не е била плавна и протичаща еднакво в различните региони
В желязната ера наблюдаваме отместване на българските проби в южна посока, като се увеличава компонентът на анатолийския земеделец за сметка на източния ловец събирач и леванта. Същото отместване на юг се наблюдава и в две железни проби от Гърция Kastrouli_Anc, като това отместване не се дължи на външни на Балканите влияния, а на вътрешнобалкански процеси:
„Те се отличават от микенските проби по това, че имат повече анатолийско неолитно потекло и по-малко левантийско потекло; тяхната родословна композиция не предполага никакви външни влияния между късната бронзова ера и архаичните периоди, тъй като влияние от север би привнесло повече източен и балкански ловец събирач, а от изток повече кавказки ловец събирач и левантийски гени – нещо, което не се наблюдава при двата архаични индивида.“3 (Lazaridis, Alpaslan-Roodenberg et al., 2022, стр.234).
Липсата на проби от северна България пречи за пълно изясняване на картината, но от наличните проби приемствеността с бронзовата ера се вижда отчетливо.
Пробата от Диамандиево е много близка с балкански проби от бронзовата ера:
Пробата от Капитан Андреево – също:
Пробата от Казанлък също е близка до тази от българския бронз. Тоест приемствеността е налична и през желязната епоха.
В края на античността ситуацията не се променя
Българска проба от античността е близка до балканските проби от желязната и бронзовата епоха:
На графиката MDS, с проби от желязната епоха, античността и средновековието, античните проби от българското землище се групират заедно и около железните проби от същия район. Наблюдава се, че пробите от днешна Южна България (антични и железни) се проявяват като по-„южни“, докато пробите от Македония и Западните части на средновековното българско землище постепенно стават по-северни. Което, разбира се, в известен смисъл корелира с географското им положение.
По подобен начин изглеждат и средновековните проби от българските земи. Слабо отместени в северозападна посока, те пак остават най-близки до балканските проби от предходните епохи.
Най-слабо е отместването за пробите от северозападните райони – от земите на днешните Хърватия и Сърбия. Доста по-отчетливо е това отместване за пробите от българските земи. Тривиалното обяснение на това е, че средновековните проби от днешна България са от северната част на страната, а железните и античните са от южната. Дали има и друго влияние тук, може само да се предполага, доколкото средновековните български проби показват най-голяма близост с предходните проби от западните части на българското землище – антична Панония. Може да се предполага вътрешна миграция от там, но за категоричност ще са нужни още проби от периода 5-8 век.
На тази графика (съответно в този период) се появяват и проби от Унгария, някои от които са много близки както до средновековните българи от Панония, така и от Мизия. Подробното им изследване показва техния балкански произход, коректно отбелязан и от проф. Райх. Наречени „аварски“ заради историческия период от който са, те най-лесно се свързват именно с ранните сведения за българи в Панония.
Подобно е положението и със средновековните проби (изключвайки пробата от Самоводене, която е аутлайър,4 видно от графиката, и определена като аутлайър и от Райх).
Пробата от Ряховец е в непосредствена близост с късноантичната проба от днешна Сърбия, намерена на етнически българска земя – античния град Виминациум, близо до Пожаревац, на около 150 км по права линия от Видин. Почти на същата дистанция е и пробата с балкански произход от Унгария.
Близостта с хърватските и сръбските проби от желязната епоха също е показател за приемственост и в този период
Интересна е пробата, наречена тук Iberia. Тази проба е на визиготски благородник от Жирона.
Данните от средновековната проба от Търново намират най-близки проби от предходни периоди отново на Балканите. Пробата определено е по-южна от другата (Ряховец). Така тя показва най-голяма близост с предходните периоди с проби от Хърватия и Македония, както и с аутлайър от Италия. Остава и близостта с Виминациум. Както и с унгарски проби от аварския период, които показват ясен балкански произход.
Двете великотърновски средновековни проби показват забележителна близост с осреднената проба на съвременни българи.
За неудоволствие на югозападните ни съседи, средновековната проба от Охрид е също толкова близка с модерните българи. Нейната генетична история също най-добре се свързва с пробите от Виминациум и западнобалканските проби от желязната епоха.
Бързият преглед на промените в ДНК пробите през периодите от историята ни убеждава, че
с увереност може да се твърди приемственост при формиране на българския народ
Идвалите тук пришълци, основно през бронзовата епоха, в крайна сметка се претопяват в местните, изменяйки малко или много техния генетичен профил.
Сходни процеси са протичали сред всички европейски популации, като разликата е основно в различното съотношение между трите главни компонента за целия континент: 1) близкоизточни земеделци (гените им са преобладаващи и до днес сред българите и другите балкански народи); 2) местни балкански ловци-събирачи; и 3) заселници от североизточните степи. В никой от историческите периоди не е имало „изчезване“, „измиране“ или „смяна“ на населението на Балканите, а може да се говори само за генетични смесвания в самата област и за генетично сходни притоци от съседни области.
При преминаване от период в период, близостта на по-новите проби остава най-силна с балканските проби от предходни периоди. Интересни за обяснение са промените на посоката на близостта през желязната епоха и античността, отначало от юг. A след това от северозападните райони на Балканите. Възможните обяснения като бавна хомогенизация или вътрешни миграции се нуждаят от още фактически материал, за да бъдат обосновани.
Добра насока дават изводите на публикацията „Stable population structure in Europe since the Iron Age, despite high mobility“.5 Според авторите наблюдаваната стабилна структура на популациите в Европа от желязната епоха насам не противоречи на локални миграции и временна хетерогенност в отделни райони (особено граничните и градските на Римската империя). Обяснението е в рурализацията на тези региони след упадъка на Империята. Така временните тенденции, отчетени по проби главно на градско население, се тушират в по-късни периоди от запазеното селско население, което заселва градовете.
Дали това е обяснението на отчетеното влияние на местните ни проби в периода Желязо-Античност, предстои да разберем. Каквото и да е това обяснение, факт е, че формирането на българския народ (наред с другите балканци) е протичало на база местно балканско население. Това вече е сигурно, защото в никой от историческите периоди не е имало т.нар. „смяна на населението“. Осезаем приток на небалканци се е случил през бронзовата ера. След това са текли процеси на хомогенизация и/или вътрешни миграции.
Автори: Грета Димитрова и Илиян Йорданов
Допълнителни помощни графики за любопитни и ентусиасти ще намерите в източника.
Бележки:
- Пробите са извлечени от различни съвременни държави, сред които Сърбия (SRB), Хърватия (HRV), Италия (ITA), България (BGR), Северна Македония (MKD), Молдова (MDA), Германия (DEU), Казахстан (KAZ), Русия (RUS), Украйна (UKR), Румъния (ROU), Гърция (GRC), Турция (TUR) и др. [^]
- Периодите са приблизителни и понякога се припокриват:
• Новокаменна епоха (неолит) – около 8000 г. пр. н. е. до около 5000 г. пр. н. е.
• Каменно-медна епоха (халколит) – междинна между неолит и бронзова епоха.
• Бронзова епоха – около 3500 г. пр. н. е. до около 1200 г. пр. н. е.
• Желязна епоха – от около 1200 г. пр. н. е.
• Античността също е част от желязната ера – от около 6-5 в. пр. Хр. до 5-6 в. сл. Христа. [^] - Lazaridis, I., Alpaslan-Roodenberg, S. et al. (2022). The genetic history of the Southern Arc: A bridge between West Asia and Europe. Science 377, eabm4247 [^]
- Аутлайър – статистическа аномалия; нетипична проба – бел. ред. [^]
- Antonio, M., Weis, C. et al.(2022). Stable population structure in Europe since the Iron age, despite high mobility. https://doi.org/10.1101/2022.05.15.491973 [^]
Източник: otizvora.com
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
