Во кратце за Св. св. Кирил и Методий
Навлизаме в още по-голямо историческо „тресавище“. Тресавище, заложено по думите на Асен Чилингиров, чрез „манипулации с историческите извори, извършени по нареждане на византийския император Константин VIII Багренородни (913-959). По негово нареждане се унищожават без изключение всички исторически книги от предишните столетия и се заменят с новосъчинени, представящи събитията с определени тенденции. А тези ръкописи от своя страна се заменят през XV и XVI век с нови и съответно „допълнени“ ръкописи, съставящи основата на цялата поредица „исторически извори“ от т. нар. „Бонско издание на византийските извори“, излязло в течение на целия XIX век „.218 (218 Чилингиров, Ас. ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА НА ANECDOTA ОТ ПРОКОП, С., 2018, с. 15.)
От тези „новосъчинени книги, представящи събитията с определени тенденции“ се придобива неясна, нереалистична представа за ред исторически процеси, както за отношенията между България и Византия, за картината в земите на Балканите, по-точно за тези влизащи в днешните географски територии на Тракия, Македония, а и на юг. Димитър Ангелов, разглеждайки Империята на славяните посочва как „Многобройният славянски елемент в Македония, в Тракия, Северна и Средна Гърция и в Пелопонес се намирал все още в едно сравнително независимо положение спрямо централната власт и това безпокояло сериозно цариградското правителство. При това славяните, които първоначално живеели главно из планинските краища на страната, започнали да се спускат в равнините.“219 (219 Ангелов, Д. История на Византия, първа част, С., 1968, 263.) Естествено, че Димитър Ангелов се позовава на източници, но нещо сякаш е изместено от реалната картина. „Славяните живеели главно из планинските краища.“ Ако се замени думата славяни с българи, както вече е прието да се наричат трако-българите, нещата си идват на място.
Неясна е картината и за събитията в пространството северно от Дунав, северно и източно от Черно море, а от там и за т.н. Хазарска империя. Все пак може да се приеме, че за първата половина на Х век: „Твърде вероятно е през периода ханът на хазарите да е не по-маловажен за външната политика на империята, …“220 (220 Кьостлер, А. Тринадесетото племе. Хазарската империя и нейното наследство…, с. 7. – Бъри, Дж. Б. (1912), стр. 402.) Този извод може да е пресилен. За това противоречиво влияние във Византия и в нейните управляващи среди може да се търсят податки и в предходните години.
Император Константин V Копроним управлява от 18 юни 741 г. до смъртта си на 14 септември 775 година. Женен е за Чичак (Ирина Хазарска) дъщеря на хазарски каган, съюзник на империята против арабите и българите.221(221 https://bg.wikipedia.org/wiki) Несъмнено, имало е проникване на хазарско влияние чрез императрицата, което дава отражение и в отношението на императора към Патриаршията.
Техният син става император Лъв ІV Хазарски (775-780 г.). Прозвището „Хазарски, тъй като майка му била по народност хазарка… Лъв ІV продължил в общи линии иконоборческата политика на своите предшественици, но смекчил острия курс на своя баща, … На страната на монасите и на иконопочитанието била и самата съпруга на Лъв ІV Ирина, атинянка по произход възпитана и надъхана с почитание към „светите братя“.222 (222 Ангелов, Д, История ня Византия, първа част, С., 1968, с. 265.) Този факт, също не бива да се пропуска. Не толкова за борбата на иконоборците срещу монасите, а с това, че вече има трайна тенденция за обсебване ръководството на империята от неместни, не тракийски владетели. Императрицата може да носи Христовата вяра в сърцето и душата си, да се отдава на нея. Заради христолюбивите си църковни дела, след смъртта ѝ е канонизирана за светица. Това е така, но тя носи и още нещо в себе си. Това е омразата си към българите. Това проличава от политиката ѝ след като властта преминава в нейни ръце. Това става след като Лъв ІV внезапно почива и на престола идва малолетният му син Константин VІ. Фактически властта минава в ръцете на майка му.
Да се върнем към хазарите. Юдаизмът, вече е официална религия сред хазарите и е проникнал в пластовете на общественото им съзнание. Това проникване, за този етап, се преекспонира от Кьостлер, но грешка ще е, ако се подценява. Още по-сериозна грешка ще е да се игнорира влиянието на християнството в пространството на Крим, разпространено от апостол Андрей и неговите последователи.
За следващият ІХ век видяхме, че няма първични източници, освен някои малки податки, оцелели по чудо, които да дават обективна представа за историческите събития. Манипулациите с историческите извори, унищожаването без изключение на всички исторически книги от предишните столетия по нареждане на Константин VIII Багренородни, замъгляват и историята по приемане на Канона, наложило се в историческата наука като покръстване на българите. Няма нужната яснота и за съпътстващите исторически събития от тези години.
Уважаеми читателю,
Да поразсъждаваме върху някои дати, с които са свързани историческите събития, които разглеждаме. Преди да се спрем на Св. св. Кирил и Методий, нещо за император Михаил ІІІ, който по това време управлява. Той е роден в 840 г. и става император на две години. Затова империята се управлява от регенти, определяни от майка му императрица Теодора ІІ. Тя има решаваща роля докато императорът е още малолетен. През 856 г. регентството на майка му е отхвърлено. Според източниците решаващата роля за това е на неговия вуйчо кесаря Варда, брат на императрицата. Теодора заедно с дъщерите си е изпратена в манастир. Отстраняването на Теодора и възкачване на престола на 16 годишния Михаил ІІІ, още несъзрял за император, е последвано от друго много важно събитие. Това е изборът на патриарх. Посочихме по-горе, че през 858, в една и съща година, на папския престол в Рим сяда Николай І, а в Константинопол Фотий е избран за патриарх. И двамата ги представят за умни, упорити и амбициозни личности. Но има нещо според каноните което не е както трябва. Видяхме че Фотий е светско лице и той за няколко дни „изминава“ пътя на духовник, за да може да стане/избран за патриарх. Този факт не бива да се подминава. Той е многозначителен и говори, че Патриаршията в Цариград е на верижка от недуховни противохристиянски сили.
Според Артур Кьостлер: „Тази, както и други проповеднически мисии, са поверени на Св. Кирил и на по-големия му брат, Св. Методий, от император Михаил ІІІ, по съвет на патриарх Фотий (самият той очевидно от хазарско потекло, тъй като за него се съобщава, че императорът веднъж в гнева си го нарекъл „хазарска мутра“).“223(223 Кьостлер, А. цит. съч. с. 60-61.)Тази констатация на Кьостлер не бива да се подминава. Фотий го съобщават в някои източници като арменец, но това е несъстоятелно. Става въпрос за мисията на Кирил и Методий сред хазарите, и ролята на Фотий, на която ще се спрем след малко.
В хода на проправяне път през историческото тресавище, не случайно се „появяват“ братята Кирил и Методий. Това е една сериозна опорна точка в движението ни в търсене истината за историческите процеси от тези години. Първо. За събитията свързани с това, какво е ставало около българския владетел и висшата българска аристокрация; Второ, въпросите около приемане на Канона/покръстването; Трето, за създаване и разпространение на българската писменост; Четвърто, за събитията, свързани с постигане от враждебни на българи и руси сили разбиване на тяхното единство.
Тези процеси са взаимно свързани и дори синхронизирани. Да се постараем да надникнем в тях, движейки се последователно през годините.
Когато става изборът на Фотий за патриарх, Св. св. Кирил и Методий са на мисия сред българите, която е описана и анализирана от Кина Къдрева. „Всъщност най-първо – още със създаването на азбуката на съвременния тогава говорим български език през 855 г., двамата братя започват своята просветителска мисия именно всред българите, и това е т.н. Брегалнишка мисия, за която кой знае защо не се говори в съвременната ни история. Брегалнишката мисия на Двамата братя е от изключително значение. Тя не е византийска мисия, а тяхна лична мисия за разпространение на християнското учение на български език. Тя започва от 855 г. – със създаването на азбуката, и продължава до 859 г. когато е прекратена.“224( 224 https://literaturensviat.com/?p=29207 КИНА КЪДРЕВА – ЗА АЗБУКАТА ИЛИ ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ХОД, Литературен свят, 2010, с. 5)
Няма оцелели исторически документи дали българският владетел от тези годни е бил в течение за създаването азбука на българския език и на богослужебните книги на български. При вглеждане внимателно в събитията се вижда, че между българския цар и Константин Философ е имало връзка. Видна е „политическата необходимост България вклинена между двете християнски империи да се християнизира, за да се изравни с тях и да не търпи религиозна, а оттам и политическа зависимост, не е нова за Борис,… И не случайно създаването на азбуката и преводите на български език като подготовка за християнизирането на България съвпадат със заемането от Борис на престола, което става в 852 г.“225 (225 Пак там с. 6.) Затова, логично е да се приеме, че за Кирил и Методий, тази „тяхна лична мисия за разпространение на християнското учение на български език“, е тясно координирана с българския владетел.
Византия не гледа никак спокойно на провежданата от Двамата братя Брегалнишка мисия. Предприема дипломатически ходове. Освещава българските книги, написани на българската азбука. Това е първото освещаване на българската азбука! Предприема следващия ход. За да прекрати Брегалнишката им мисия, изпраща Кирил Философ на мисия при хазарите. Тръгвайки, той взима и брат си Методий. Така, Брегалнишката мисия на братята, продължаваща четири години, е прекъсната. Не случайно това става с избирането/назначаването на новия патриарх в Цариград.
За времето до нейното прекъсване могат да се посочат няколко неща, включително и такива, за които „не се говори в съвременната ни история“. Първо, че Двамата братя по собствена инициатива преди 855 г. създават азбуката на български език. Несъмнено те са имали на нещо, върху което да „стъпят“, на някаква писменост от нашите предци. Създават я по собствена инициатива, „понеже според най-близкия ученик на Кирил – Климент Охридски „Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и голям град Солун. Там той е роден. По род и рождение той е българин. Не коментирам – посочва Кина Къдрева – защо и откога това изречение, обозначаващо българския произход на Двамата братя, така старателно се подминава, крие и трие. Явно не случайно и не в български интерес.“226 (226 Пак там, с. 5) Второ. Мисията, „тя не е византийска мисия“, както се внушава, а „тяхна лична мисия“. Трето. Братята, отивайки на Брегалнишката мисия, много добере са знаели къде отиват, за което са се готвили. Християнството сред българите в района е пуснало дълбоки корени. Това е пространството на Юстиниана Прима, важен църковен, административен и военен център. Юстиниан І основава този център през VІ век в родното си място. Все още съществуват спорове за точното му местоположение. Едно е несъмнено, че Ведериани се намира в района, където тече река Брегалница, извираща от Малащевската планина, и се влива във Вардар. Първа Юстиниана или Юстиниана Прима става названието на архиепископския център, обхващащ днешното географското пространството – Македония, дори и прилежащи географски пространства. Четвърто. Цялата територия, където братята водят проповедите си, получили названието Брегалнишка мисия, се намира в рамките на българската държава след освобождаване на Изконната Родина, във войната от 681 г. на Цар Аспарух с Рим. Пето. Нелогично е Брегалнишката мисия на братята да се разглежда изолирано от политиката на българския владетел, чието седалище е във Вишиград, откъдето внимателно наблюдава южните земи, земите на Изконната Родина. Той често и пребивава, заедно със ставката на своята войска, в изнесената си резиденция Плиска. Наследилите го български царе я изнасят в Преслав.
Видяхме, че Фотий, една година, след като е избран/направен патриарх, за да прекъсне Брегалнишката мисия, изпраща през 860 г. Кирил, който взима със себе си и брат си Методий, на мисия при хазарския хакан в Крим. На път те се спират в град Херсон, на западния бряг на Кримския полуостров. Тук Кирил и Методий откриват мощите на ученика и сподвижника на Свети апостол Павел – Климент – епископ Сердикийски. Той става един от първите епископи/папи след Свети Петър, под името Климент I Римски.
Мисията на братята през 860 г. е успешна, противно на това, което казва Кьостлер – че се проваля. Дали само заради нейния успех – проповядване на христовата вяра сред хазаирте, един конгломерат от етноси с основно ядро тюрки, обединявани от юдейската религия – през 861 г. мисията им е прекъсната. Вероятно след прекъсване на мисията, Асколд „събрал голяма войска и разбива хазарите“.
Видяхме по-горе, че Димитър Ангелов посочва, как „През 860 г. Византийската империя влязла за първи път в досег със създадената към 850 г. киевска държава.“ Държава, появила си от небитието?! Спряхме се и на унищожаването без изключение, на всички исторически книги от предишните столетия и тяхното заменяне с новосъчинени, представящи събитията определено тенденциозно. Заради това е трудно да се направи и точна хронология на събитията. Дали през 860 г. или през 862 г. „киевската държава“ с цар Асколд начело, предприема похода срещу Цариград. За този поход няма друга логична причина, освен противобългарската политика на Цариградската патриаршия и несъзрялия още император, за прекъсване на Брегалнишката мисия. Може би, този поход е предшестван от разбиване на хазарите. През пролетта на 863 г. братята Кирил и Методий вече са на мисия във Великоморавия. Тази мисия на Братята е разгледана в българската историография, с всичките въпросителни около нея. Кина Къдрева подхожда към нея със стремеж за обективното ѝ осветляване и анализиране. Нейните изследвания са старателно подминавани от професионалната, т.е. официалната българска историческа наука и по-конкретно от кирилометодиевистиката. Кина Къдрева повдига ред въпроси.
Внушава се, че Константин-Философ и Методий с азбуката на българския език, определяна от езиковедите-слависти като „славяно-българска“, по замисъл изпълняват не българско, а славянско покръстително дело. Кина Къдрева повдига въпроса: „Но дали е така?“ Тя поставя ред въпроси: Защо Братята започват първо с Брегалнишката мисия; За прекратяването на мисията; За дипломатическите ходове на Борис І, предшестващи Моравската мисия; Мисия, носеща християнството със слово българско, сред населението в Моравия, говорещо тогава на български; За това, как мисията от словобългарска е префасонирана в „славянобългарска“ и т.н.
Кина Къдрева посочва: „При създадените външни и вътрешни обстоятелства Моравската мисия е решение с повишена сложност.“ 227 (227 Пак там, с. 9.)Тази „повишена сложност“ поизтича от това, че не само за Братята, за които тя посочва, „старателно се подминава, крие и трие“. Сложността за разкриване на историческата истина се увеличава още повече от това, че освен „криене“ и „триене“, се пренаписват унищожените книги и източници с определени тенденции, т.е. фалшифицира се историята, за поредицата от историческите събития и личностите в тях. Това е подходът на враговете ни, хилядолетният наш спътник, да фалшифицират и крадат историческото ни минало, че и в наши дни.
В случая, за годините, които разглеждаме, повишената сложност за тяхното осветляване, произлиза и от това, че е имало владетел, наричан в руски източници Осколт, който през 862 г. приема Канона (канон – църковно правило, закон. В случая става въпрос, кое правило, кой закон да се приеме, по които се извършва богослужението, този на Рим или на Цариград. – бел. ДЙ) под името Борис І-Николай, което се „крие и трие“. От там и спорът, кога е станало кръщението на българите, дали през 862, 864, или 865 г., и неяснотата на съпътстващите събития.
През 850 г. сякаш от небитието се появява руската държава. Тази новопоявила се държава през 860 г. с няколко стотици кораби обсажда столицата на Византия. По други „източници“ Киевска Рус е основана от Рюрик (род. ? – ум. 879), Княз Новгородски (862-879). Но видяхме, че през същата 862 година е инспириран и метеж срещу българския цар от княза на Новгород Ростислав, съпруг на сестрата на царя. От жонглиране събитията така се „преплитат“, че е трудно да се разплитат!
Навлизаме в историческо „тресавище“ в което от жонглиране, „триене“, „криене“ на исторически събития и пренаписване на унищожените книги, съпроводени със сътворяване на легенди, може да се чудим, да се маем, но да си даваме сметка с каква измислена история живеем.
Осветляването на тези събития може да стане само ако търсим косвени опорни точки, на които да се опрем и да вървим напред. Такива могат да се намерят в делото на Св. св. Кирил и Методий в Моравската мисия и след нея.
Ще повторим – през 862 година Цар Борис I, след като се справя с метежа, приема Канона и се кръщава Николай, по името на тогавашния папа. Именно. Това „криене“ и „триене“, че българите са имали такъв владетел, повишава сложността и за обясняване Моравската мисия на братята Св. св. Кирил и Методий. Българският владетел Борис, приемайки Канона от Рим, отваря пътя за Братята да пристъпят към Моравската мисия. За Константин Философ и брат му Методий Моравската мисия е и изход да се предпазят от смъртните си врагове във Византия.
Същевременно мисията им дава възможност за проповядване на християнството и водене на богослужение с книги написани със словобългарска азбука на български език, а не на неразбираем латински, в район с българско и близкобългарско говорещо население.
Видяхме, че през пролетта на 863 г. братята са вече на мисия в Моравия. Именно, на път за Моравия, минавайки през Рим, Константин Философ, придружаван от брат му Методий, даряват на папата откритите от тях мощи на първия папа след Свети Петър – Климент I Римски. Това за времето си е най-ценен дар. „И го прави демонстративно и без всякакви компромиси в пътя към главната цел – извоюването на самостоятелност на българския език като богослужебен.“228 (228 Пак там, с. 10.)
Логично е да се приеме, че именно тогава е извършено и второто, този път от папата, освещаване, на словобългарската азбука и преведените с нея книги на словобългарски език.
Те с това подчертават и скъсването си с Константинополската патриаршия. През същата 863 година Цар Борис I- Николай предприема военна операция и обсажда Константинопол по суша и море, който преди три години русите били обсаждали с няколко стотин кораби. Поради триенето и унищожаването на историческите източници не може да се види какви процеси текат във Вишиград/Киев, във върховете на българската държава. Какви са събитията, довели до убийството на Асколд – Борис І-Николай? Как властта преминава към новия български владетел? Какъв е бил той дотогава? Какви са ходовете на Византия и на Цариградския патриарх Фотий в тези събития? Какво е поведението (явно и подмолно) на разгромените, но не и унищожени хазари? Какво е взаимодействието им с императора и патриарха в Цариград? Как и кога новият владетел приема канона/покръстването, този път от Цариградския патриарх, също с името Борис І-Михаил? Въпроси с изключителна трудност! Несъмнено е, че възкачилият се на престола цар е от висшата аристокрация, от царския род на българите. Все пак „е интересно какво се крие зад изказаните причини покръстването да не стане от Рим. На повърхността на разменената кореспонденция, една от причините да не стане християнизирането на България от Рим е тая, че Борис иска от Рим едни духовници, които вече са били в България, а Рим се противопоставя и му изпраща други… Кои са тия римски свещенослужители, които цар Борис І иска и заради които скъсва с римската църква, ние знаем по имена, но не знаем какви са и защо Борис І иска именно тях, а не приема предложените му от Рим. С какво са се отличавали едните от другите, та да породят такова категорично решение от страна на българския цар? Не се ли крие зад тоя конфликт въпросът за азбуката и езика, който привидно не излиза на повърхността, но зад който стои условието за независимостта на българската църква – нещо, на което цар Борис І държи, но което не само Константинопол, а и Рим не е искал да допусне.“229(229 Пак там, с. 12.)
Интересни разсъждения на Кина Къдрева. Но има нещо, което само по себе си говори много. Това е, „че Борис иска от Рим едни духовници, които вече са били в България, а Рим се противопоставя и му изпраща други“. Кога, по кое време тези свещеници „вече са били в България“? Несъмнено, те не са били през 863, когато както се тиражира, Борис І кръщавал и приел името Михаил, дори не и през 864 г. Те са били преди това, при Асколд, станал Борис І-Николай. Поради това, логично е да се приеме, че покръстването/приемане на Канона от българите е 865 г.
От оцелелите източници е видно, че Борис І-Михаил е водил гъвкава дипломатическа борба. Присъединявайки официално България към християнския свят, той не допуска зависимост на българската държава, нито от Рим, нито от Цариград. Това е важна дипломатическа победа, независимо от това, че в тоя период Източната и Западната църква не са разделени на православие и католицизъм, което става чак през 1054 г. при римския папа Леон. По това време Константин Философ и брат му Методий, със своите ученици и последователи, водят духовна битка всред триезичниците на запад. Неочакваният обрат, минаване на властта в ръцете на нов владетел, който „гледа“ и към Византия и към Рим, предизвиква непредвидени трудности в мисионерската им работа. Двамата братя, с интелект и духовна мощ, в тежка дискусионна битка, утвърждават равнопоставеността на българската азбука и българския език, разбивайки догмата на триезичието. Те показват и доказват несъстоятелността, нехристиянската по своята същност догма, да се проповядва словото на Христа на латински и старогръцки, неразбираем за богомолците език. Със словото си, Константин Философ и Методий успяват да възбудят и въздигнат мисловността на част от архириерите на Западната църква. Не случайно, лично Папа Адриан през 869 г. благославя делото на Константин Философ и Методий, освещавайки за пореден път българската азбука и българските книги и правото на богослужение на български език. Борбата с догматиците-триезичници не приключва с това. За Константин-Философ – годините на свръхчовешки битки, прения, гонения и отдаденост в името на ИСТИНАТА – каузата българска, си казват думата. Константин – Философ, петдесет дни преди кончината си на 14. ІІ. 869 г. встъпва в монашество и приема името Кирил. Той, усещайки, че умира, вика учениците си и, целувайки всеки един от тях, произнася последните си думи:
„БЛАГОСЛОВИ НИ БОЖЕ КАТО НЕ НИ ПРЕДАВАШ ЗА ПЛЯЧКА В ЗЪБИТЕ НА НАШИТЕ ВИДИМИ И НЕВИДИМИ ВРАГОВЕ И ПОСТАВИ ТЕХНИТЕ ПРИМКИ НА СОБСТВЕНИТЕ ИМ ОХРАНЕНИ ВРАТОВЕ И ДА ПРЕБЪДЕ ИСТИНАТА ВЪВ ВЕКОВЕТЕ – АМИН!“
Това не е обикновена молитва, а клетва! Нека тази клетва споходи и днешните „НАШИ ВИДИМИ И НЕВИДИМИ ВРАГОВЕ И ПОСТАВИ ТЕХНИТЕ ПРИМКИ НА СОБСТВЕНИТЕ ИМ ОХРАНЕНИ ВРАТОВЕ И ДА ПРЕБЪДЕ ИСТИНАТА ВЪВ ВЕКОВЕТЕ – АМИН!
Честит 24 май – празник на словобългарската писменост и българската просвета!
Уважаеми приятели и колеги,
Уважаеми госпожи и господа,
В днешния празничен ден Ви предоставям на вниманието извадка от книгата ми БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО), където от стр.147 до 157 се спирам на делото на Св. св. Кирил и Методий.
|
