При голям интерес премина беседата на изследователя Павел Серафимов- Sparotok “Премълчаното за траките” в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” . Събитието бе организирано от издателство “Атеа” като дългогодишният изследовател, който живее в чужбина, за пръв път представя официално своите трудове пред публиката в София. Пред препълнената зала два часа Серафимов изнесе непознати и много интригуващи факти, част от които оборват традиционни схващания и дори манипулации в историята на древните народи, които от векове се повтарят от българската историческа наука. В нелеката си изследователска работа в Нидерландия, Павел Серафимов търси, проучва и обобщава от различни източници на наши и чужди историци, археолози, лингвисти и етнографи малко известните факти, които споделя в своите книги с основна мисия да повдигне националните дух и самосъзнание на българите като потомци на високоразвитата тракийска цивилизация.
Събитието откри издателят Делян Илиев, който от 6 години работи успешно със Серафимов, в резултат на което на книжния пазар са факт четири ценни труда на автора. Последният – “Древните корени на българския език. Тракийски речник”, излезе буквално ден преди проявата в бутиков тираж и се радва на огромен интерес. За новата книга Илиев посочи: “За пореден път Павел Серафимов ни изненадва с колосалния труд, който е положил. Книгата съдържа допълнителни приложения – Как траките създадоха славянската езикова група , Истината за скитите – роднини на траките , Накратко за сарматите , Илирите – поредното късче мозайка от картината на балканската древност, а и Великото преселение на траките. С тях ясно можем да си обясним защо след като българския език е древен и е наричан тракийски в древността, е близък и до сръбски, хърватски, словенски, и др. И тук няма мистерии – като потомци на траките, разбираемо е хората, чиято реч е близка до нашата, да са наследници на тракийските ни роднини илирите, скитите и сарматите.”
Пред присъстващите Павел Серафимов се представи накратко, както и откога е интересът му към историята на древните народи и траките, какво го мотивира да пише за тях и каква методика на изследвания ползва. За повече от три десетилетия Серафимов е открил убедителни доказателства, че българите са носители на генетичен код на древните тракийски племена, че езикът на траките не е мъртъв и че са били многобройна, и влиятелна в Европа, и Азия етническа общност.
“Траките наистина са били един огромен народ. Бащата на историята Херодот свидетелства, че никъде по света не живеят толкова хора като в Тракия, освен във Фригия. Но повечето наши историци и археолози твърдят, че това не са реални факти, а само впечатления на стария автор. Ако беше само Херодот, ние щяхме да кажем – да, това са впечатления, но освен него има и други автори като Тукидид. Тукидид ни дава конкретни цифри за това, че тяхната общност е била огромна – той говори за числеността на армията на цар Ситалк – казва, че тя се състои от 150 хиляди души, което дори за днешните стандарти е голяма армия. Говорим за V век пр. Хр., огромна армия, която не обхваща всички траки, защото в този период не всички са подвластни на одрисите. Трибалите например са техни противници, а в това число не са включени и северните траки, които също са многобройна общност. Страбон свидетелства, че земите на гетите започват на запад от Херкинската гора – това е на територията на Шварцвалд, в Германия, а на изток опират до река Тир, това е Днестър в Украйна. Според Клавдий Птоломей, съдейки по топонимите Сети-дава и Даки-дава, земите на северните траки са опирали до изворите на Висла и Варта, в земите на Южна Полша. В една част от Мала Азия живеят мизите, витините, медо-витините, меоните, фригите, мосинойките, бебриките, халибите – една внушителна група хора. Ако съберем тези сведения, ще разберем, че траките са били наистина огромна общност.“, изтъкна още аргументи за внушителната общност на нашите древни предци Серафимов.
„Страбон също дава конкретни цифри за европейските траки – този автор казва, че макар и опустошена, Тракия може да изправи войска от 200 000 пехотинци и 15 000 конника. Тук трябва се добави, че според Тудикид единствено армията на скитите е превъзхождана от армията на траките. Неизвестен автор на работата „Описание на целия свят“ от IV в. сл. Хр., ни съобщава, че “Тракия е неизтощим извор на римски легиони”, а 2 века по- късно в новелите на Юстиниан Велики четем: “Това е важно и всекиму известно, че когато споменем името на Тракия, в представите на слушащия се появяват сцени на героичност и невероятно мъжество, изпитани по всякакъв начин на бойните полета – тези качества траките имат в кръвта си и са типични само за тях! Ето, че в продължение на 1000 години различни автори говорят за траките като една силна и огромна общност!”, посочи още Серафимов.
Той подчерта, че няма как за по-малко от век тази многобройна общност да изчезне: “През VII век на трона се възкачва император Флавий Фока, главнокомандващ на Римската армия. Какво трябва да се случи за 70 години, за да може тези хора да изчезнат? Няма бедствие, което да се случи и да не засегне всички останали народи, а се твърди, че тази огромна общност е изчезнала! Ние не можем да се доверим на казионни учени, че някакви народи са дошли от север и са опустошили тракийските земи и унищожили тракийското население. Действително има чумни епидемии, но те са засягали и гърците, римляните, келтите и германите. Защо и как е изчезнал този народ, никой не дава логично обяснение досега! Ако са се появили нови народи, на тази територия щеше да се появи нова реална култура. За съжаление, тези виждания са наложени от влиятелни хора, но ние се борим за своята справедливост и правда, за да опровергаем тази неистина!”, подчерта в своята лекция Серафимов.
Той разказа подробно и за генетичните проучвания с неоспорими резултати, които показват, че нашите земи са били обитавани отпреди 11 500 години. Сред фактите, които сочат, че връзката между древните траки и съвременната българска нация са съхранени, са фолклорът, обредността и обичаите.
“Ако погледнем нашата култура, ако погледнем нашия код, нашите празници като Гергьовден, Еньовден, Тодоровден, Русалиите, нестинарството – всичко това е наследено от траките! Сурвакницата, мартеницата, също са наследени от траките. Женската народна носия се е запазила почти непроменена от онези времена, докато мъжката е претърпяла промени в определени етнографски области. Женската има смайваща прилика с носията, която е носила жената през бронзовата епоха. Откритието е на Дънкън Норман-Тейлър и на един румънския учен Джордже Алдеа, те първи забелязват тези прилики.
Ако ние носим гените на траките, ако сме носители на тяхната култура, ако тяхната древна носия и техните шевици са все още тачени от нас, какво остава още? Езикът им! Повечето учени казват, че тракийският език е мъртъв, но те не казват истината. Вижте примера с македонския език- само преди 70 години никой не би си помислил, че македонският език ще е различен от българският. Да, обаче днес има учени, историци, лингвисти както в източния лагер, така и в Западна Европа, които искат да създадат нов език – македонски език. Да се замислим: ако група учени са способни да създадат подобни “извращения”, такава гавра с българщината, тогава защо да не се съмняваме, че е лъжа, че тракийският език е мъртъв? “, се обърна риторично към аудиторията Серафимов. Той подчерта, че в неговите изследвания подробно е проследил непрекъсната връзка от хилядолетия на древния език на траките със съвременния български. В изследванията си той привежда редица доказателства от писмени извори, археологически паметници, старобългарската ономастика.
На тази поредна среща с почитатели и съмишленици към Серафимов отново бяха отправени препоръки неговите изследвания да се изучават в училище: “Докога ще търпим нашите деца да учат тези неистини? “, ” Вие сте писали толкова трудове, можете ли да направите един синтезиран учебник, който да бъде разпространен в българските училища, а не от уста на уста.”, “Защо вашите трудове не се изучават от българските деца” и пр. Изследователят информира публиката за издаденото преди няколко години от сдружение “Азбукари” помагало “История на славните българи”, написано от него на достъпен и увлекателен език и богато илюстрирано.
Председателят на сдружение “Азбукари” Цвета Кирилова, която бе в залата, даде висока оценка на родолюбивата дейност на Серафимов: “Един изключителен автор, много задълбочен и внимателен в труда си, благородник… А на онези, които искат да спрат неговата работа, мога да кажа: губите си времето и тичате срещу вятъра! Сигурна съм, че той ще направи огромни промени и пробив в историята на България! Ние издадохме този своеобразен български учебник, но МОН не позволява такива помагала да влизат в училището, тъй като правят една тапа – без да е прегледан от техни експерти, но не експерти като Павел Серафимов. Съпротивата срещу издадената книга беше голяма. Ние направихме опит тази книга да излезе извън България заедно с европейското председателство на България в ЕС, за да можем да разкажем и на българските европейските депутати колко важно да си знаят историята и да просвещават европейците.”
Павел Серафимов отговори подробно на десетки въпроси от залата, а след края на беседата раздаде автографи на своите съмишленици и нови почитатели.
