Субеседване с Люба КУЛЕЗИЧ във в-к “Монитор” (2007 г.):
Проф. Асен Чилингиров, изкуствовед: Да изправим историята си с главата нагоре. Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен
- Роден през 1932 г. в София.
- Завършил история на изкуството в България и в Берлин.
- Живее, преподава и пише в Германия от 1966 г.
- Автор на над 500 научни публикации, сред които основните са посветени на българската средновековна и културна история
УПОЙКА: Лъжите за това кои сме и от къде идваме ни се натрапват от детство
ТАБУ: Фактът, че руското християнство е пренесено от България не устройва имперската доктрина на Русия
– Г-н Чилингиров, поводът ни да се срещнем е публикуваният на български ваш двутомник “Българската архитектурна школа”. От 41 години живеете в Германия и се изявявате като изкуствовед, който ревизира основни предубеждения и табута в българската културна история. Какво непознато и неочаквано ще научи човек от книгата ви?
– Не ме питайте “какво”. Всичко. Оказа се, че историята на българската архитектура ни помага да разберем по-добре историята на архитектурата изобщо. И не само това. Променя се цялостната гледна точка за живота по българските земи векове преди основаването на държавата ни. Защото по българските земи е имало обособена и характерна строителна традиция още от преди 5 хиляди години, която продължава до 19 век. Дори през петте века османско владичество тя не изчезва. Османците я поемат. Прилагам много доказателства, че османската архитектура изхожда от българската строителна техника, а не от византийската, както е разпространеното мнение. В Османската империя нашата традиция се поддържа, за да дойдат през 18 век други българи, които да я вземат от турците и да я развият по-нататък. Като най-ярък пример за дълговечна българска приемственост привеждам църквата на Рилския манастир.
– Защо именно нея? Какво следва от това в познанията ни за българите и техните културни корени?
– През 1957 г. моят най-близък приятел, архитект Мушанов изследваше и реставрираше джамията в Самоков. Под първия пласт стенописи изведнъж излезе чертеж на християнска църква. Мушанов успя да идентифицира, че това е предварителен план на църквата в Рилския манастир. От тогава за мен стана много важно да намеря отговор на въпроса защо в една стара турска джамия има чертеж на български християнски храм. Точно тогава в Германия ми беше възложено да напиша голяма книга за изкуството на Атонските манастири. Цели 11 години съм посещавал Атон във връзка с тази задача. В главен момент от работата ми се превърна чудният случай, при който в архива на Зографския манастир намерих сметководната книга на манастира. Оказа се, че тя съдържа данни за всички майстори, които са построили църквата на Зографския манастир в първите години на 19 век. Отчитано е дори с какво са се хранили, какво са пили, какви надници са получавали, каква работа са свършили, колко е струвал един пирон или една тухла в градежа. От тази книга успях да извлека данните кои са тези майстори. Били са българи, братя и тяхната работа се е отличавала с характерни белези. Такова разделение на работата е имало, че и днес ни е трудно да си го представим. Единият от братята правел тухлите, но по свой калъп. Другият – мазилката, също по свой тертип. Така може да се разбере кои църкви са дело на това фамилно строително ателие, чийто родоначалник се нарича Йоан, синът му Павел и т.н. Произходът им е от Костурско. В крайна сметка доказах, че техни са джамиите в Самоков, в Тирана, в Берат /днешен Белград/, но и ред християнски храмове, между които и църквата в Рилския манастир. Всъщност, става дума за строителна традиция, която е пренесена още от първите векове след Христа и която е съществувала по българските земи.
– Какво променя този факт в представите ни за българската идентичност?
– Едно от обясненията е, че тези църкви, които по българските земи до 6 век са били няколко стотин, а впоследствие са били разрушени, отговарят на различен църковен ритуал. Причината за унищожаването им е била, че религиозните възгледи, на които са отговаряли, са били обявени за ерес след Никейския вселенски събор в началото на 4 век. Има достатъчно доказателства за наличието на множество християнски храмове по това време, но те като план са различни от византийските. Това са две различни естетически и богословски концепции. При това българската датира още от 1 век.
Така опираме до един генерален въпрос: Досега ни се натрапва, че българите са някакви пришълци – дали са т.нар. прабългари, придошли от Волжка България, дали са славяни от Карпатието или Задкарпатието и т.н. Но според Херодот вторият по големина народ след индийския е бил тракийският народ. Къде е изчезнал този народ? И как е възможно някакви чергари да изместят уседналото население? Няма такъв случай в историята на културата. Трябва обаче да се върнем 3500 години преди нашата ера, за да напомним, че населението по нашите земи неколкократно се е разселвало по други места. Част от него отива към Волга и Памир. И именно техните наследници много векове по-късно се връщат от там – тук. Плод на това завръщане към прародината, е случилото се тук през 6, 7, 8 век, включително и основаването на Българската държава. Има исторически извори, които потвърждават тази теза. В общи линии това е обяснението защо по нашите земи няма прекъсвания на художествената традиция. Така стигаме до необходимостта да ревизираме наложилите се схващания за произхода на българите и на българското изобщо.
– Очаква се излизането и на друга ваша книга за т. нар Симеонов съборник, която също съдържа открития за мащабите и влиянията на българското християнство и култура. Какви са те?
– За мен беше едно от най-големите открития да разбера, че и в Русия са били запазени страшно много материали за българската история. Основен момент тук е, че в средата на 10 век в Киевска Русия, която по това време се управлява от самодържицата Олга, се е намирал един огромен ръкопис, донесен от България. Той е разкъсан там на части, преписван е многократно. А преписите са базата на цялата руска средновековна книжнина. Този ръкопис се нарича “Цар Симеоновият сборник”. Той се счита за протографа, т.е. за оригинала, от който се преписват няколко руски книги.
– Защо е важно да се знае това?
– Още в средата на 19 век един много голям руски учен Шахматов започва да работи върху този сборник. След 20 години, през 1885 г. написва книга за изследванията си. Тя е унищожена от цензурата. В нито една библиография или европейска библиотека няма следа от нея. Имах щастието да намеря единствен екземпляр в Берлинската библиотека. Нямам понятие по какъв начин е спасена. А е унищожена, защото представя цялата руска литературна история в съвсем нова и различна светлина. Шахматов е показал, че оригиналните български ръкописи от Симеоновия сборник са били унищожени, намира документи защо е станало това, открива и следите от тях. Публикациите му са обявени за антипатриотични. Успях да докажа, че множество преписи на руски летописи от 15 и 16 век са пълни със следи от български източници. Най-яркото доказателство е езикът и синтаксисът, донесени с този сборник в Русия. Това не е говоримият руски език, той е изкуствен за тях, книжовен, преписват го без да го разбират. Например, един от големите днешни учени Творогов не може да разбере какво значи “черга” или “братовчед”. Стига се до парадоксални грешки в прочита на ръкописите поради това, че приемат наготово съхранени части от българския език без да го познават.
– Как се е разбрало, че става дума за текстове от времето на Цар Симеон?
– През 1840 г. княз Михаил Оболенски е оглавил най-важния и най-тайния от руските архиви – на външното министерство в Москва. В него намира сборник от 15 век и успява да докаже, че е препис от българския протограф от 10 век. Как? Първо по съдържанието, описващо над 720 отделни съчинения. Но в самия сборник са били отпечатани само една трета от тях. Оболенски открива, че другата част се съдържа в т. нар. “Изборник князя Святослава”, минаваща за втора по важност руска преписана книга. Тя била намерена през 1817 г., а в нея имало посвещение, което е било изчегъртано от пергамента. На мястото на изчегъртаното е било написано Святослав. След това се установява, че е било изчегъртано името на българския цар Симеон. И до ден днешен в науката се поддържа становището, че преписвачът през 1073 г. е направил тази поправка. Но в този сборник има осем листа с илюстрации, които са прикачени към него. Защото от унищожения български оригинал са се запазили именно тези илюстровани страници, вероятно на някого му е дожаляло за тях. Моето откритие е именно, че тези осем страници са следата към оригинала – “Симеоновият съборник”.
– В заключение, до какви равносметки ни водят вашите изследвания?
– Първо, трябва да знаем, че нашето население е коренно за района около Черно море, през Балкана и чак до северната част на Мала Азия. То е имало свой език и своя писменост още преди Христа, на тях стъпва българският език. Гърците са наричали тази народност Велика Скития. Това население е в основата на Българската държава. То получава християнството още в 1 век от н.е. и превежда Библията. Създава своя книжнина, свое изкуство. Всъщност, Кирил и Методий превеждат и транскрибират книгите, написани на предишната азбука – глаголица. И за Рим, и за Константинопол това е писменост на еретици, затова трябва да бъде легализирана. Борис не покръства българския народ, а именно легализира съществуващото християнство на българите. Синът му Симеон определя това християнство като единично, независимо, вътрешно неподвластно на чужди шапки.
– Защо толкова важни тези за българската история изглеждат забравени?
– Те не са се забравили. Навсякъде откриваме материални следи, водещи към тях. Но от първия училищен клас ни се натрапват едни и същи лъжи. Те трудно се преодоляват, защото много интереси се преплитат в тях. Интерес имат гърците, интерес имат руснаците заради ред вътрешнополитически и геополитически причини. Руската национална доктрина, която е имперска, се крепи на твърдението, че русите са приели християнството от Византия и то по времето на най-голямото й могъщество, когато тя обхващала цяла Мала Азия и целия Балкански полуостров. Мислите ли, че без съпротива ще бъде приет фактът, че християнската традиция на Русия е дошла от Симеонова България? Затова тези и други мои изследвания не са били приемани дружелюбно, особено от руски академични кръгове.
Източник: http://www.promacedonia.org/tschilingirov/ba/kulezich_2007.htm
