ГЛАДУВАНЕТО.
Удивителни телесни резерви и сензационна информация за СТВОЛОВИТЕ КЛЕТКИ и 7 невероятни случая на глад
Вероятно вече сте чували, че в Европа усилено се насочват към производството на брашно от скакалци, шоколад от щурци и други подобни. Холивудските звезди с удоволствие хрускат бургери с ларви и червеи. Това се обяснява с факта, че се предполага, че животните разпространяват инфекцията и допринасят за емисиите на парникови газове и глобалното затопляне и е необходимо да се премине към по-прогресивен тип хранене от тяхна гледна точка.
Вярвате ли в това?
Веднага Бил Гейтс изкупува хиляди хектари земеделска земя по целия свят. А кориците на известното списание на глобалистите ясно ни загатват, че човечеството скоро ще се сблъска с глад. Ето 4-те конника на апокалипсиса на корицата.
Мислите ли, че е случайно? Споделете в коментарите.
В това видео тук няма да говорим за глобалистите, тъй като всичко е ясно. Ще ви кажем какво определено не сте знаели за глада и скритите възможности на човека. И разбира се, това едва ли ще бъде разказано по телевизията. Най-сензационната информация ви очаква в края на видеото. Дайте палец нагоре и приятно гледане.
На 19 октомври 1952 г. френският пътешественик и лекар Ален Бомбар тръгва на самостоятелно пътешествие през океана, което продължава 65 дни.
Младият лекар бил преследван от мисълта: защо толкова много хора стават жертви на корабокрушения? В края на краищата много хиляди хора умират в морето всяка година. И като правило 90% от тях умират през първите три дни. Защо се случва това? В крайна сметка, за да умрете от глад и жажда, ще отнеме много повече време.
По-късно Бомбар ще напише в книгата си „Зад борда по собствена воля“:
„Жертви на легендарни корабокрушения, които умряхте преждевременно, знам, че не морето ви уби, не гладът ви уби, не жаждата ви уби! Люлеейки се по вълните под тъжните крясъци на чайките, вие умряхте от страх!“
Като лекар, който познава добре истинските резерви на човешкото тяло, Ален Бомбар беше сигурен, че много хора, попаднали в корабокрушение, са починали много преди физическата им сила да ги напусне. Отчаянието ги уби. При това, това се отнасяло както за обикновените пътници, така и за професионалните моряци, свикнали с морето. Френският изследовател бил възмутен от факта, че спасителните служби престанали да търсят жертви след 7, максимум след 10 дни.
Тръгвайки на безпрецедентното си пътешествие с гумена надуваема лодка само с малък запас от вода и провизии за спешни случаи (които между другото никога не са отваряни), Бомбар доказа, че резервните възможности на човешкото тяло са огромни.
В продължение на 65 дни той се храни само с оскъдните дарове, които океанът му изпраща, отслабна с 25 кг, нивото на хемоглобина в кръвта падна до критично, но основният резултат от живота му бяха десет хиляди души, които му писаха:
„Ако не беше вашият пример, щяхме да умрем!“.
Разбира се, опитът на Бомбар не може да се нарече пълноценен глад, защото от време на време той яде планктон и риба и между другото много експерти са сигурни, че това по-късно доведе до сериозни здравословни проблеми. Ако смелият пътешественик беше напълно гладувал по водата, нямаше да му се наложи да се възстановява толкова дълго.
