НЕУДЪРЖИМАТА ЕГОЦЕНТРИЧНОСТ И АМБИЦИЯ ЗА ВЛАСТ НА ВСЯКА ЦЕНА ПОНАСЯ ЯРОСТНО БЕЗВЕРИЕТО ТИ КЪМ ОГНЕНА БЕЗДНА
„Ако не познаем какви ни е създал Бог, няма да проумеем какви ни е направил грехът.“
Какво ли би казал Григорий Синаит сега, когато една държава свиква новоизбрания си парламент в най-тъжната седмица за православното християнство и то във Велика сряда, ознаменувала деня на предателството.
Не се увличайте по грандоманските приказки на някои, обикалящи около конституция и закон.
Никой, който е сложил тленното пред духа не е стигнал далеч.
Законът, колкото и добър да е той, не може да застане над нравствеността, повелена от Божието слово.
Някой оправдава подобно поведение с факта, че парламентарната ни палитра е обагрена от различни религиозни общности.
Извинянайте, израснал съм в Родопите и най-малко приемам от някой, който хал хабер си няма от етническа и религиозна толерантност, никога не е бил свидетел как мюсюлмани правят дарения за църква, как християнин и мюсюлманин, рамо до рамо, творят блага, а и никога не се е и докосвал до реципрочното, изконно, сърдечно отношение на християнина към ислямската общност, да влиза в ролята на лице, утвърждаващо целесъобразността на подобен акт за нормална.
Дори мюсюлманинът намира развихрилата се активност на властовото поведение за светотатство, което често във времето е носител на лоша поличба.
На Велики вторник си спомняме притчата за Десетте девици.
Господ Исус е представен в притчата като жених на Църквата.
Дошло времето, когато според Неговите пророчески думи, Женихът трябвало да се отнеме от сватбарите (Мат. 9:15), т. е. когато Христос трябвало да бъде хванат и предаден на мъчение и смърт.
Това са дните на Страстната седмица.
Притчата се чете тъкмо днес, а богослужението през първите три дни на Страстната седмица се нарича „Последование на Жениха“.
И вместо определени властници да къпят душите си в сълзи, както и ние самите, защото никой от нас не е безгрешен и поне през тези мъчни дни да се молим с думите:
„Свят, свят, свят си Боже, чрез Богородица помилуй ни!“,
неудържимата егоцентричност, самовлюбеност и амбиция за власт на всяка цена, понася яростно безверието ни към огнена бездна.
Във въпросната притча, на петте от десетти девици, които били заспали, не им достигнал елей в светилниците, с които било необходимо да посрещнат Господ.
Недостоен бил оня, когото Младоженецът намерил заспал.
Когато се чул вик: „Ето Младоженецът иде! Излезте да го посрещнете!“ – неразумните девици се събудили и като видели че маслото им се привършило и светилниците им почнали да гаснат, поискали от мъдрите да им дадат от своето масло.
Те обаче им отказали, за да не би да не стигне и на тях и ги пратили при продавачите да си купят, т. е. да идат при бедните и нуждаещите се и да проявят към тях милосърдие.
Основната мисъл на притчата е духовното бодърстване, което се предпоставя от неизвестността.
След като отишли за елей и се върнали, девиците започнали да хлопат на вратите и да викат.
В отговор на техния призив се чул отвътре глас:
„Истина, истина ви казвам, не ви познавам!“
Да бъдем будни – завършил притчата Си Господ – „защото не знаем ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечески (Мат. 25:13)“.
Думата „елей“ на гръцки означава не само масло, но и милост.
Когато на един властимащ му липсва маслото на разума, а още повече амбицията му е чужда на милостта, той никога не ще познае духовното бодърствуване, още повече ако и съветниците му никога не са носили този „елей“ в себе си.
По време на дебатите за парламентарна власт слушах превъздигнатият патос на една дама, чийто партия се очаква сега първа да сформира правителство.
Тя била майка и като всяка майка било нормално да е на страната на жертвата по отношение на събитията в Украйна.
А коя е жертвата в Украйна? – никой не й зададе този въпрос.
Кой и как определя жертвата там?
Не е редно да намесваме светостта на майката там, където липсва елеят на разума и милостта.
В политическото безверие, продало се на амбициозните „сребърници“, милосърдието е покрито с лукаво покривало.
Светостта на майката, подобна низост, с продажна мерзост, не утвърждава.
Ще попитам по друг начин, когато говорим за майка.
Може ли някой да претегли на везни чия скръб е по-голяма – на Богородица или последвалата я скръб на майката на Юда?
Едната е Майка на Бог, а другата на Негов ученик, предал го с целувката си.
Болката, винаги застава над съдниците и е чужда на тях.
Ако душата, искрено е призвана да скърби, а някой с тържествен химн ви казва „На хайрлия да е!“, що за чудо очаквате да се случи?
Каквото и да роди подобно състояние – изродско ще е, лишено от духовност и обречено, съсухрено от липсата му на „елей“.
„Когато лош дюлгерин влезе в гората, всички дървета треперят“, обичат да казват абхазците.
Не приемам „заспал“ в изгодата си „дюлгерин“, в тъжни дни, да пожелава „На добър час!“ и да отключва парламентаризъм.
Тогава нито сърцето, нито пък клетвата му пред Господ е чиста.
Затова нека трепери „дюлгеринът“, застанал над светостта, а грешните нека помълчим, както е редно… поне до Неделята на Христовото Възкресение.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС https://afera.bg
