/Поглед.инфо/
Много се е писало и говорело каква е, откъде извира и що за любов е тая между българите и русите, че вече почти век и половина немилостиво слънце я жари, по каменисти чуки я отбиват, но не пресъхва. Някои твърдят, че тя е част от генетичния ни код и българите, каквото и да им се случва, едно си знаят – ако ветрове и бури ги завеят, Дядо им Иван ще се притече на помощ.
И сега, в 23-тата година на ХХІ век, на Третия ден на март и камъче, свързано с братята руси освободители, не остана незакичено с цвете.
Е, има и такива люде, каквито са повечето от политиците ни, на които ищахът за власт и пари може и гена им да повреди. Но да ги питам нещо, по повод на днешната ми публикация: Могат ли да ми посочат барем една народна песен за Германия, Англия и САЩ, от която да се чуе добра дума за тях? Май няма такава. И те си знаят защо.
Днес ще разлистим за вас един внушаващ респект супер луксозен сборник, на който и хартията му е хартия, и печатът му е печат. Най-отгоре му пише, че негов автор и съставител е Христофор Тзавелла (1934 – 2018). Самото му заглавие – „Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония”, подсказва какви кански усилия е трябвало да положи големият поет, фолклорист и историк, за да издири песните, да ги запише и обработи така,че те да грейнат от страниците на сборника и да стоплят сърцата на българите. Защото фолклорът е магия, която пази българското, в него е същината на цял един народ, в него са историята ни, животът ни, връзката на нашето вчера с нашето днес и утре.
И още нещо невиждано досега има в книгата – включени са 227 уникални гравюри, скътани в архивите на двамата родолюбци Христофор Тзавелла и Богомил Райнов. А без съпричастието на Тодор Батков е било невъзможно това разкошно издание да види бял свят.
И така от непознатото народно творчество, откривано и записвано в продължение на десетилетия от великана на нашата култура Христофор Тзавелла, изгрява образът на Русия в народната душа и става ясно защо той се предава от поколение на поколение като семейна реликва. Песните са предимно от времето на освободителната десета война между Русия и Турция, след която България вече има държава, а хората в нея са свободни от непосилния чужди гнет.
Делото на Христофор Тзавелла поразява въображението не само със своята литературна значимост, но и с обема си и може да се сравнява с това на нашите велики възрожденци. Ето някои числа, които говорят красноречиво: Христо Тзавелла от село Руля Костурско е издирил и обработил 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 клетви, 10 000 гатанки, 12 000 ругатни, 223 обноски, 1200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни оплаквания, 1000 еротикони, 1800 легенди и предания. Съхранил и издал е мемоарни книги на видни македонски дейци. И не на последно място – автор е на няколко стихосбирки.
На високия връх на живота му свети една велика народна мисъл, актуална и вчера, и днес, и която ще я има, докато го има народът български: „Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите!”
Христофор Тзавелла
„Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония”, илюстративен материал от архивите на Христофор Тзавелла и Богомил Райнов, издирил и съставил Христофор Тзавелла, предговор Николай Петев, изд. „Български писател” и Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2009 г.
Из краткия въвеждащ разбор
на Българските народни песни, свързани с Русия
Цар Моско коня яздеше
И златна юзда държеше,
Да мине поле Дунавско,
По река Янтра нагоре,
Да стигне Стара столнина.
Преславна града Търново,
Църквите царски д’отвори,
Да рукнат медни камбани:
Нашето царство българско,
Отново, братя, воскресна
Тематично съдържанието на Сборника е разпределено в три основни части. Първата част, наречена „Залезът на Второто българско царство на Балканския полуостров”, обхваща гибелта на цар Иван Шишман, 1391-1393 г., и приобщаването на България в рамките на Османската империя, време на безправие и национално унижение, продължило цели пет века. Този тъмен период се „илюстрира” от 30 народни песни, някои от които са познати като класически образци на българския фолклор. Втората част, наречена „Изгревът на Третото българско царство на Балканския полуостров”, се състои от 124, предимно необнародвани народни песни, чиито сюжети с езика и логиката на родолюбивия народен певец, разказват за онези причини, принудили Русия да предприеме дипломатически и стратегически постъпки, довел до победоносната Руско-турска война, 1877-1888 г. Третата част е съставена изцяло от различни показалци, обясняващи фолклорната същност на народните песни, съставляващи сборника „Образът на Русия”[…]
Целта на този Сборник не се състои в това той да проследи възникването и развитието на „Източния въпрос”, нито пък да проследи в един или друг аспект външната политика на руските царе и техните правителства, а да се направи опит да се представят мирогледът и творческите прояви на народния творец. Казано просто, да се изложат въжделенията и мечтите на онази част от предците ни, чието прословуто простодушие е бил техният основен показателен белег за безупречната им човечност. Затова, преди всичко, трябва да се подчертае, че често споделяната идеалистична представа в песенните сюжети обикновено се явява като едно изконно последствие от мрака на безизходицата, в която цели пет века българският народ е живял с надеждата, че един ден отново ще изгрее зората на свободата и над неговата свещена родна земя. Преживените поражения от честите опити на народа да се освободи от ярема на робството и родните селища, разнасяни като пепел от ветровете и бурите постепенно прогонват убеждението, че народът сам е способен да осъществи своите идеали и му внушават, че неговото бъдеще може да бъде осигурено единствено от някоя от световните водещи сили.
Именно това убеждение се вкоренява здраво в душите на балканските народи след прерастването на руското царство в империя и последвалите руски победи в пределите на Балтийското крайбрежие и божествените висини на Кавказките върхове и долини. Онеправданите мечтатели на Балканския полуостров дори с езика на песните заговарят по разни поводи, че от безкрайните предели на руската земя „изгрява и залязва слънцето”. Затова и омайната светлина от бъдещия изгрев на мечтаната свобода балканските народи предимно са очаквали да дойде от Русия. В това отношение особено се е отличавал българският народ, защото той започнал да си припомня как просветителите на Княз Борис занасят факела на просвещението в Киевска Рус. Именно поради това съдбовно обстоятелство българите стигнали до убеждението, че те притежават историческото право да очакват от „майка Русия на славянския род” вечна закрила и съдействие за възстановяването на държавата им. Убеденост, която се превръща във вяра, изповядвана и защитавана с живота и кръвта на няколко поколения[…]
Като заключение на този бегъл разбор следва изрично да се подчертае, че преобладаващата част от представените народни песни не са излезли извън пределите на своя регион. Изключение прави песента „Топчето пукна”, тъй като поради отсъствието на термини, пряко свързани с руската царска династия, и заради историческата значимост на Априлското въстание, тя придоби общонационално разпространение. Към оценката от този аспект могат да се приобщят и досегашните обнародвани народни песни, и въпреки тяхното оставане в пространството на книгите, те видимо имат принос в обогатяването на българската фолклорна съкровищница. Но във всички тези песни, въпреки периодичните тактически промени на Руските стратегически планове на Балканския полуостров, както и на останалите велики сили, обикновеният човек, т.е. народът винаги е гледал към Русия с вяра и любов[…]
Дори след историческите превратности в обществения живот на руските народи след 1917 г., както и в социалните движения на Балканския полуостров, самото споменаване на Русия, възприемано от местните власти като „антинационална проява”, то надеждата за едно предстоящо общочовешко разбирателство неотлъчно и осезаемо е преобладавало в енигматичните души на балканските народи.
София: юли 29, 2008 г.
Христофор Тзавелла
Райна знаме развява
Топчето пукна, Русия търгна,
Влашката земя вончас я мина
Како Деница, Дунав го стигна,
Дунав му сака от човек душа,
Кабул (съгласие – б.а. с.) да стани, вода да сопри.
Царо се чуди шчо да направи,
Руската войска река да мини,
Река да мини таму да стигни,
Дека ми Райна знаме развева?
Найде се найде едно московче,
Едно московче тоцки (горко, жално – б.с.) на майка,
Това се фърли стреде реката,
Живот си даде за България…
Помнат българите
Вариант Б
Я, възкачи се, Яно мъри,
Па да погледнеш,
Доле в полето:
Турци се бият,
Турци с московци;
Куршуме фърчат,
Змии крилати;
Сабите блестат,
Искри беснеат;
Момци умират;
Момци московци;
Майки си немат,
Да ги оплачат;
Сестри си немат,
Да ги накитат;
Братя си имат,
Да ги закопат;
Болгари има,
Да ги запомнат
Русите при Свищов
Вариант „А”
Се съ чуваше, чуваше,
Преди петстотин години,
Че ще Росия да дойде,
Тези години дойдохъ,
Славна Русия не дуде.
Пашата в Свищов ходеше,
На маса кафе пиеше,
Бела българка държеше,
Че му чабука паляше,
Горе долу гледаше,
Отде ще доде Росия.
Таман нагоре погледна,
Отпреде иде Росия.
Паша се чуди и мае
Дали съ патке, юрдечки
Или съ бели лебеди?
Нито съ били юрдечки,
нито съ били лебеди,
Най-били донски казаци
Обсъдата на Плевен
По Българско кръв се лее
Покрай Плевен и София,
А от Плевен глас се чува,
Осман паша де тъгува.
Тъжи Осман, сълзи рони,
Па във ръка перо взема,
Та султану ситно пише:
„Слушай царю, думите ми,
Покрай Плевен руси стоят,
Месеците на дни броят.
Покрай Плевен руси многу,
А я, царю, веч не могу,
Прати помощ, храбри царю,
На Османа, господарю,
Немам храна, ни джепана
И(л) на руси скланям глава!
Хоро с руски солдати
Немой не плачи, майко,
Сълзи не рони,
Сълзи кървави;
Зора пропуква,
Юнак провиква:
„Ето где идват,
Руски казаци,
Царски юнаци;
Саби изваждат,
Редом да секат,
Глави на паши;
Жалост да секни,
Радост да екне,
Старо и младо,
Хоро да игра,
С Руски солдати!”
За свободата на България
Там, у Балкана Шипченски,
Пламна огън до небето:
Дърво гори, камък топи,
Ясна слънце мрак се мрачи,
Месечина над планина,
Рог подаде сред пладнина!
Не се чуе славей пиле,
Славей пиле да ми пейе;
Не се чуйе черен гарван,
Черен гарван да ми грачи!
Сал се чуя тънки саби
Като звънци да ми звънат,
А по нему топовете,
От долина на вършина,
Бразди длъбат по гората,
Глави садат на юнаци.,
На юнаци от Тракия,
На юнаци от Мизия,
Дур, жална Македония,
Дойде рани да превързва:
На казаци баш московци,
На финландци баш болгари,
Що умират за слобода,
За слобода на народа.
Русия влезе в Европа
Вариант „Б”
Ешче салце не загрело,
Цела земя не угрело,
Високо горе в небето,
Токму на среде селото,
Голем се орел завърти,
Завърти гласно продума:
-Сельане, мили рисьани,
Немайте стра(в) от поганци,
Проклети земни дя(в)оли,
Нека ви църкви затворве;
Утре къе църкви отворва,
Москово цар на дуньата,
Молбите да се кажиме,
За прошка Бог да молиме,
Ко людье да се простиме;
Русие влезе в Европа,
На Свети Кирил говоро,
Русия шчом го говори,
Свобода къе ни зазори –
За еден живот човешки
Нас ни брани Русия
Седнал юнак да вечера
Във събота вечерта,
Ем вечера, сълзи рони,
А буля му да него,
А буля ме до нег седи
И му брише сълзите
И му дума: „Млад юначе,
Млад юначе, роде мой,
Ща се боиш ти от турко,
Нас ни брани Русия,
От Русия до Балкана,
Се е руска конница
Освободителката Русия
Над Пирин планината,
Под буката вековита,
На Гюргяшка (люлка – б.с.) се залюльа,
Една мома разплакана
И во черно облечена:
„Клета да си ти, Европо,
Дважди клета ти, Англио,
И най-вече, Германио,
Шо сторите да остана,
Па робиньа на султана.
Ой, ти майко, ти Русио,
Елай, елай ти на помощ,
Да си видиш твойта кьерка,
Твойта кьерка Македоня,
Ка те чека за слобода.
Македонче плаче
Македонче жално плаче,
Жално плаче за Русия,
За Русия България,
Че потурчия гърчета
(Ка) гърчета, и Турчета.
https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/oi-ti-maiko-ti-rusio-elai-ni-pomosht.153642
