Наш приятел ни препоръча този филм с идеята за нещо добро и заслужаващо да се гледа. Получихме линка по ютюб и … първото което ни удари бе че каналът е на „Българската Национална Телевизия БНТ„, която ни е добре известна като „Канал на американската телевизия, преведена на български, и пропагандна машина на дълбинната държава“. Хм, как така те могат да бъдат свързани с нещо позитивно и патриотично! Което предизвика нашето бързо разследване по интернета. Намерихме достатъчно неща. Пишете вашето мнение в коментарите!
Тъй като ние не гледаме игрални филми, този филм за нас си остава табу. Нека някой който го е гледал да си каже мнението. Гледането на документални филми се оказа сто пъти по-интересно от игралните такива!
Ето как БНТ рекламира продукцията си:
Историческата драма ни пренася в Х век. Най-могъщата държава в Европа – България, е обвита в тайна, която може да разклати основите на християнството. Сюжетът разказва за последните дни от живота на цар Симеон Велики (Деян Донков) и месеците след смъртта му. Най-малкият му син – Баян (Даниел Върбанов), търси тайната на изгубените древни български букви във времена на политически интриги, битки за надмощие и опити за спасяване на мира между Преслав и Константинопол.
Българското могъщество е изправено пред огромно изпитание, когато младият княз Баян се среща с внучката на византийския император – принцеса Мария (Климентина Фърцова).
„изгубените древни български букви“ – наистина ли става въпрос да се намерят и възстановят древните 49 букви с позитивна магическа сила (глаголицата?), т.е. да се върнем към златния ведически век! Пишете ни тези които са го гледали (Дайте ни времето във филма да влезем и разберем същността.)! Съмнително, след като оста Борис – Симеон вече внедри христианството в Б-я, богомилите останаха извън масата на преговорите. От една страна Б-я е най-могъщата държава в Европа, а от друга виждаме „глобалисткото предателство“ на Борис – Симеон. Трудно обяснимо! Учебниците по история не ни дават адекватна оценка на нещата, от която да си направим подходящо заключение!
Продължаваме с проучването.
Авторката на романа е Людмила Филипова, внучка на бившия МП Гриша Филипов, специализира в Оксфорд през 2009 в областта на творческото писане. После работи като маркетинг-директор в немска софтуерна фирма в Б-я и гл. редактор на списание. Тя е добре известна като репортьор в български тв-компании (една от които е свързана със СиЕнЕн). Написва 30 статии за български и чуждестранни медии.
Последната й книга „Войната на буквите“ е публикувана през 2014 г. и описва създаването на кирилицата през Златния век на Симеон I Велики. Считана е от много критици за уникален разказ за едно от най-значимите събития в историята на България.
Третият ни източник ни дава малко повече:
Годината е 927-ма. В мрачно подземие живее уродлив божий неверник, образован изгнаник, който ще разкаже тази история. История за призванието, което малцина щастливци откриват. За избора между любовта и обречеността пред дълга. За съкровена тайна, пазена в сърцето на велик народ. История за тайнствата на българската азбука и скритата в нея сила.
„Войната на буквите“ от водещата българска писателка Людмила Филипова не е просто исторически роман. В него познатото и премълчаното се преплитат в разказ за едно от най-значимите дела на българския народ – съхраняването, защитата и налагането на азбуката ни. История, която преди 11 века първи разкрива Черноризец Храбър. „За буквите” обикаля света. Но впоследствие истината бива многократно преправяна и най-сетне забравена.
Романът пресъздава важно и велико време, в което не армиите, не земите, нито дори религиите дават контрол и власт, а силата на азбуката. Това е епохата на Походите на буквите, за които никой не е разказал. Време, в което наказват със смърт за използването на писмена, различни от признатите от империите. Време, в което българският народ въпреки всичко се изправя да защити буквите си. Благодарение на него, на хилядите му жертви и на апостолите на буквите днес милиони хора по света и десетки езици използват кирилицата – българицата. Днес тя е и третата официална азбука на Европейския съюз.
Разказът започва с най-малкия син на великия български цар Симеон, Баян, който учи в Магнаура. Принуден да търпи подигравките и високомерието на ромейските аристократи, той гордо носи титлата български княз и живее за откраднатите мигове в присъствието на Мария. Внучката на император Роман Лакапин е тайно влюбена в младия българин. Тя знае, че това е невъзможна любов – рано или късно животът й ще бъде разменен за мир. Въпреки всичко обича. До деня, в който острието на императора не посича грамадна каменна статуя. В миг светът им рухва. В този ден цар Симеон умира, а на престола се възкачва синът му Петър. Слаб духом, отдаден на книгите и размислите за Бог, той няма волята да спре амбициите на майка си, която предлага на Роман Лакапин договор за мир, залог, за който да стане Мария. Баян обаче не ще се спре пред нищо, за да защити любовта си. А битката за нея ще го сблъска с изненадваща тайна, която твори чудеса. Тайната на буквите. Легендата за кръвта, която тече във вените ни. За борбата и волята на един народ да бъде себе си, да бъде силен, да бъде Български народ.
Следват неща, които ни шокират:
„Войната на буквите” през погледа на…
Д-р Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб в България:
„Това е роман за магичната сила на писмото, изригваща щом и където буквите се появят.”Проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт:
„Ази, Буки, Веди – свещени букви, направили ни народ, устоял през мрачното Средновековие и Османското иго. Омраза, кръв, интриги и любов съпътстват величавата битка азбуката да ни даде силата България да пребъде през вековете. Прочитайки тази книга, ще се почувствате горди, че сте българи.”Доц. д-р Леандър Литов, ръководител на българския екип в Европейската организация за ядрени научни изследвания (ЦЕРН):
„С романа си Людмила Филипова е вградила поредната тухла във вековечната сграда на българското.”
Мони Паси ни е пре-добре известен, неговият печат значи голямо сапунисване!
„Българския антарктически институт“ – може ли да повярвате че такава клати-оная-работа организация съществува въобще! Къде е грижата за България, къде е за Антарктида. Въобще ние не можем да повярваме че такава организация съществува!
Може ли тези хора да ни накарат да повярваме че те са родолюбци или че работят за Б-я!
Къде е истината! Пишете в коментарите!
https://bgprevedi.com/the-war-of-letters-30731-2/#comment-875
