Глобализацията е това, което рязко и качествено отличава края на 20 век от неговото начало. Самата дума „глобален“ е на около четиристотин години, но като научен термин „глобализация“ е използвана за първи път през 1983 г. от Робъртсън (по-късно той започва да използва по-точния термин „глокализация“, но първият се закрепи – и не случайно); през 1985 г. се появява първата концепция за глобализацията, а през 1987 г. първата монография, посветена на това явление.
През следващите тринадесет години бяха написани планини от литература за глобализацията, по-голямата част от която е ако не боклук, то със сигурност информационен шум, отчасти спонтанен, отчасти изкуствено и целенасочено създаден с цел манипулиране на общественото съзнание, придобило глобален характер и чиято основна задача крие истинското социално съдържание на процеса, наречен глобализация и интересите зад него.
Съществуват десетки дефиниции на „глобализацията“, като огромното мнозинство са конструирани или в нарушение на логиката на смисленото определение, или по такъв начин, че формата и последствията са фиксирани.
Дефиниции от първия вид демонстрира най-известният съвременен специалист по глобализацията М. Кастелс, който, въпреки факта, че неговите трудове нямат теоретичен характер, по някаква причина се наричат “Адам Смит и Карл Маркс, събрани в едно„. Той предшества своя много интересен, макар и компилативен, тритомник „Информационната епоха“ със следното определение за глобализация. Това е:
– революция в областта на информационните технологии;
– кризата на капитализма и на „реалния социализъм“;
– подем на нови социални движения.
Не само че причините и следствията се оказаха от еднакъв ред в една дефиниционна поредица, но тук беше допусната груба логическа грешка: подмяната на определението на същността с набор от външни признаци („заекът е уши, лапи, опашка и т.н.“).
Дефиницията на втория вид намираме у автора на редица трудове за глобализацията Уотърс: глобализацията е социален процес, при който географските граници на социалното и културно развитие отслабват и хората осъзнават, че те отслабват.
И ако те не разбират, значи ли че това не е глобализация? Те просто стават по-слаби, т.е. претърпят количествена промяна? Не качествена? Не говоря за факта, че дефиницията трябва да фиксира съдържанието на явлението, неговата основна характеристика и, за предпочитане, причините за появата във кратка форма. Ето защо много повече харесвам метафоричното, но по-точно определение на З. Бауман за глобализацията: великата борба за свят без граници, след която капиталът ще получи безпрецедентна свобода от социалните, политическите и културните ограничения.
Тук са много важни ключовите думи-указатели, които фиксират социалното съдържание, същността на процеса (конфликт), победителите (капитал) и съответно губещите. В тази дефиниция ми липсва индикация, поне намек, за причините от общо индустриално естество, които биха позволили по-точно да се определи глобализацията не толкова като количествен процес на борба за свят без граници, а като качествен резултат от този процес.
Предпочитам да определя глобализацията като процес на производство и размяна, при който, поради доминирането на информационните фактори над материалните, капиталът се превръща в електронен сигнал, т.е. свивайки се в (пространствено-)времева „точка“, се освобождава от почти всички значими ограничения на местно и държавно ниво и следователно превръща всяко пространство, в което оперира, в глобално.
Всъщност именно това освобождаване като резултато-процес е глобализацията, т.е. възможността капиталът, поради дематериализацията, да бъде едновременно на много места – и никъде, както злият дух от „Шах-наме” на Фирдоуси: „Тук съм и не съм тук”. „Пространството“ на глобализацията е, строго погледнато, не квадратурата на планетата, не двумерността, а набор от едномерности, точки на „заземяване“ на капитала под формата на собственост, власт и информация, и връзки между тези точки в реалното и виртуалното пространства, оставяйки завинаги извън социалното и информационното пространство всичко и всеки, които са извън точките и извън техния „точков свят“.
Глобализацията е поантилистки свят, точките на който са свързани помежду си с огромна нематериална („виртуална“) мрежа. Доста символично е, че терминът „виртуална реалност“ се появява през същата 1983 г., както и „глобализацията“.
И така, „пространството“ на глобализацията е пространство, компресирано в точка или набор от точкови светове. Но времето на глобализацията също е време, компресирано в точка от времето, в някакъв хроноквант. Рязкото ускоряване на темпото на живот (до такава степен, че П. Вирилио предложи нова наука – дромология, посветена на изучаването на скоростта и ускорението на времето) разделя единното време на фрагменти. Това отговаря и на фрагментарния характер на информацията. Дробно-фрагментарно, точково е времето на СМИ-тата, телевизията, управлението (мениджмънта) на повечето съвременни видове производство.
В резултат на ориентацията към момента, както пише Х. Т. Ериксен, един момент на дейност и живот се поглъща от друг, за да бъде веднага погълнат от следващия и т.н.; прекъсват се причинно-следствените връзки на възприятието, вместо тях – проста последователност и превръщането на човека във функция на момента, точка във времето. Един вид хронопоантилистки свят. Като следствие получаваме набор от пулсиращи времеви точки, а не редица от много точки, което елиминира едномерността и точковидността в „двумерност“.
Така и пространството, и времето на глобализирания свят са едномерни, точковидни и целият този свят, според уместния израз на същия Ериксен, се превръща в огромна „Леголандия“ с всички (добавено от мен) произтичащи от това социални последици.
Основният от тях е рязкото качествено укрепване на позициите на глобалния елит („глобалите” – З. Бауман, „космокрация” – Д. Дюкло, „глобокрация” – А. Фурсов) по отношение на масата от останалата част от населениете, безпрецедентно усилване в историята, тъй като световните лидери, след като станат глобални, действат и съществуват в пространство, което е фундаментално недостъпно за долните и средните слоеве (които постепенно се сливат в низините) и често невидимо за тях.
В това отношение глобализацията е социална или по-скоро гражданска „студена“ война от особен вид, в която целите се постигат предимно с външно мирни, невоенни средства (информация, психологическо въздействие, манипулация с помощта на медиите, “ медийни интелектуалци“, квазинаука и др.). За самата глобализация ще говорим повече, но тук само ще отбележим несъответствието, асиметрията на началото и края на века: триумфът на пространството, двумерността в началото и – времето, едноизмерността (точковидността) в края; съответно възход, въстания, революции на низшите класи в началото на века и възход, революция (или контрареволюция) на върховете в края.
https://bgprevedi.com/elite-strikes-back-what-is-behind-the-globalization-30399-2/
