Една статия по Актуална тема – за да разберете жителите на днешна Р. С. Македония, Георги Дракалиев ви предлага да си представите, че сте българин, роден там през 1900 г.
Почти всички жители на населеното ви място са българи, учите в местното българско училище и ходите в българската черква. Сред близките ви има: деец на ВМОРО, друг участвал в Илинденско-Преображенското въстание, някой убит от турци или албанци, някой избягал в България.
Когато сте на 12 години, попадате под сръбска власт. Българските учители и свещеници са изгонени и на тяхно място идват сърби. Родината ви е обявена за Стара Сърбия, а вие за южносърбиянци. Забранено е да се наричате българи, да пеете български песни или да имате български книги, а в училище ви задължават да се декларирате като прави сърби. Някой ваш близък е доброволец в българската армия, друг участник в Тиквешкото или в Охридско-Дебърското въстание срещу сръбските окупатори през 1913 г., трети е измъчван от сърбите, а някой бяга в България.
Когато сте на 15 години, българската армия прогонва сръбската, освобождава ви и отново можете да ходите на българско училище и черква. В следващите 3 години живеете трудно, защото бушува война, в края на която държавите-победителки предават родината ви на новото Сръбско-хърватско-словенско кралство. Някой ваш близък е воювал в българската армия, друг загинал от болест или глад, трети е избягал в България.
Сръбският терор от периода 1912-1915 г. се повтаря, но в много по-силна степен и продължава до 1941 г. Държавата вече се казва Югославия, децата ви са обучавани като сърби, а броят на сърбоманите и сръбските колонисти нараства. Сред близките ви има: деец на ВМРО, просръбски активист или чиновник, друг убит от сърбите, още някой избягал в България.
През 1941 г. за огромна радост на мнозинството от населението, сръбската армия и администрация са прогонени от германската армия, която предава родината ви, наричана Вардарска Македония или Вардарска Бановина, за администриране на България. Много местни българи, сред които и ваш близък, заемат различни важни постове, а България отделя огромни средства за инвестиции в тази област. Единствените, които се опитват да подриват реда, са платените агенти на Москва от комунистическата партия, но партизанските им акции са редки и незначителни. Някои от избягалите в България ваши близки се завръщат по родните си места.
Това продължава до септември 1944 г., когато под заплаха от съветска окупация, България обявява война на Германия и започва изтегляне от Вардарска Македония, но след няколко дни е превзета от армията на СССР. Новата просъветска власт изпраща обратно българската армия да се бие срещу германската на територията на бивша Югославия и тя успява да прогони противника от Вардарска Македония. След войната обаче, вашата родина пак е предадена от държавите-победителки на Югославия, която вече е федерация, ръководена от комунистическата партия на Тито.
Бившата Вардарска Бановина сега се нарича Федеративна/Народна република Македония и под натиска на Коминтерна, населението й е обявено за македонски народ, като му е създадена и азбука, максимално близка до сръбската. Едното ви дете служи в югоармията, другото е изключено от университета.
По-активните българи, сред които и ваш близък, са избити, затворени или избягали, а на останалите започва насилствено налагане на македонска идентичност. Измислена е македонска история и език, които се преподават на вашите внуци в училище, като им се обяснява, че най-големият им враг е „фашистка България“.
Това продължава 45 години, през които името на страната ви е сменено на Социалистическа република Македония. Едно от децата ви се издига, защото приема македонизма, а другото е репресирано, защото се декларира като българин. Имате ваш близък, който е висш деец на комунистическата партия, но и такъв, осъден като българин да лежи в Голи оток или Идризово. Гледа се сръбска телевизия, слуша се сръбска музика, а повечето приятели на децата ви са почитатели на Тито и поддръжници на Югославия.
През 1991 г. Югославия започва да се разпада и СР Македония обявява независимост. Вие сте на преклонна възраст, едното ви дете тъкмо се пенсионира, а другото е починало. Внуците ви са македонски патриоти до мозъка на костите, а правнуците ви тъкмо завършват училище. Никой, дори и вие, не може да ги убеди, че не са антични потомци на Александър Велики и че българите не са мръсни татари, фашисти и техен най-голям враг. Но вие не се и опитвате да им отваряте очите, защото след почти половин век промиване на мозъка, също вече сте станал заклет македонски патриот.
Автор: Георги Дракалиев
