Ирина Кирилова
Хайде сега идете утре в магазина, напълнете чантите с наденица, пълнена с кожи, сърца, нишесте и какво ли не още, вземете си боядисана кайма, сложете в къщи всичко на скарата, препечете филийките и се наслаждавайте на живота! Защото част от българите, освен да ядат, да пият, да псуват и да спят, друго не правят.
Яжте, без да мислите, че турските мъже, жени и деца останаха без къщи. Пийте, без да мислите, че живите след земетресението нямат вода. Качете се на колите си, не вървете пеш, за да станат още по- големи шкембетата ви, без да мислете че пътищата след земетресението ги няма, просто ги няма, защото земята се е отворила и ги е погълнала, или ги е накъдрила. Облечете си дебелите якета и идете в кръчмата. Там сте майстори да критикувате, да недоволствате, да хвърляте кал и да оправяте чуждите семейства. Изобщо не мислете, че пострадалите от земетресението нямат никаква дреха, освен тази на гърба си, защото всичко е под отломките.
Сега хубаво ли ви е? Ако не ви е достатъчно хубаво, съблечете якето си и застанете в снега без обувки, постойте на минусовите температури час – два и ако оживеете, идете в къщите си и си кажете: то било много страшно да си на студа, без къща, без ядене, без дрехи, без вода…
Започнах така, за да предизвикам съвестта ви, драги читатели! Защото хиляди хора след две минути земетресение вече ги няма на белия свят. А ние сме тук – в една чудесна страна, на топличко там, където работим, на топличко в къщи, с ядене, с гардероби, пълни с дрехи, с вода, с баня…
Хайде, дайте да се мобилизираме и да помогнем на тези, които нямат нищо. Там, в Турция има хора под развалините, които може да са живи. Там живите зъзнат, а всеки от нас има достатъчно дрехи, за да подаде. Там трябва храна, вода, обувки…
Социалните служби сега да се размърдат, да напуснат топлите си кабинети и да бъдат инициатори на акциите за хората, които пострадаха толкова безмилостно от природно бедствие.
Знам, че сега някои ще отворят по една голяма уста и ще кажат: то при нас малко бедни има та…
Бедните могат да работят. А тези хора след земетресението няма и къде да работят. Сега е времето да им помогнем. Няма да обеднеем, ако подадем една дреха, или едни обувки, или дрешки за децата. Но… някой трябва да организира всичко и това са социалните служби. Да не чакат само Червения кръст. Те са държавни служители.
Та като казах държавни служители, сега е време онези, които преди дни напуснаха Народното събрание, които получават хиляди левове заплата, нашите бивши народни представители, които се тъкмят и за новите избори да са пак там, да си погледнат влоговете, да си отворят скъпите гардероби и да покажат, че са хора. И пари имат достатъчно, и коли имат достатъчно, и жилища имат достатъчно, срам и позор е да не помогнат точно сега.
Да не се правят, че не разбират за какво пиша и онези от президенството. Вътре – съветник до съветник, та не могат да се изброят. И най – горе оня, който обърка цялата държава с неговия ум на летец, но на който никак не му се иска да има правителство. Така му е по – добре – всички министри- негови. Като са негови, да ги строи да отделят от собствените си високи заплати, да наредят на чиновниците от хилядната държавна администрация да си отворят очите и да видят умиращите след земетресението хора. И като се организират и богатите гранични полицаи и десетките агенции, дирекции и под дирекции – ето, че сме събрали камиони помощ за хората, изпаднали в беда.
С една дума – съседите ни имат нужда от помощ. Ако имате сърце, което да се разтупти като гледате плачещите хора, помогнете!
„Тракийски Свят“
