ИВЕЛИН МИХАЙЛОВ: НЯМАМ АМБИЦИИ ДА СТАВАМ ДЕПУТАТ
ИНТЕРВЮ НА ЖУРНАЛИСТКАТА ИРИНА КИРИЛОВА:
– Г-н Михайлов, вие сте роден в Горна Оряховица! Горна Оряховица ли ви подтикна към финансите или Варна?
– Наклонност към финансите ми даде семейството, защото, когато виждах как добри хора страдат поради липса на финанси и това разваля човешките отношения, реших да ги изуча, за да разбера как да се справя с този бич – бедността. Защото виждах, че повечето хора се карат за пари.
– Вие сте едноличен собственик на капитала на 21 фирми, управител на 25 фирми и на 13 сте съдружник. Как един хубав, млад мъж може да стигне до такова високо ниво?
– Всяка една фирма е хубаво да си има свой живот. Фирмата е дейност, която трябва да функционира самостоятелно. Когато един човек има различни дейности, не е хубаво да ги смесва, защото тогова приходът от едната дейност може да отива в другата и той да не разбира, че има проблем. Това е причината да правя различни фирми. Аз имам една единствена цел, но по пътя към целта има звена, които никой не ги осигурява. Ще ви дам пример: Хенри Форд, когато е направил автомобилите, нямало кой да му прави гумите, защото хората не вярвали, че в автомобилната индустрия има някакво бъдеще. И той започнал сам да си прави гуми, сам си е направил леярна, сам започнал да прави всички части на автомобилите. И когато хората виждат печалба в тази дейност, алчно се насочват към печалбата, а не защото дадено нещо им харесва. Нещата, които правя, вярвам в тях. Когато на нещо му липсва онова, което искам да направя, аз изграждам новата дейност да ми помогне да свърша това, от което имам нужда. И в света, но най-вече в България има хора, които искат да направят нещо елементарно, да вземат пари и да го направят, без да ги интересува имиджа, който оставят. Аз като представител на България трябва да правя най-доброто в световен мащаб. Един млад човек може да го направи, когато искрено вярва, че е смел, има предназначение и върви към тази цел. Така той всеки ден придобива умения и светът му става по-ясен.
– Вас ви обвиняваха, че събирате пари от хора да инвестират, без да им давате гаранции за бъдещи дивиденти.
– Който познава бизнеса, трябва да знае, че гаранции за дивиденти няма. За да са сигурни хората, които влагат пари, трябва да вярват, че човекът, който управлява средствата, прави най-доброто, на което е способен, и не гледа да се облагодетелства с тези пари. Това различава измамата от неуспешната инвестиция, защото може една инвестиция да е неуспешна. Да чукна на дърво, за сега нямам такава.
– Говори се, че за Историческия парк сте дали стотици милиони. Това дарявана сума ли е, или клюка от форумите?
– Парите, които съм дал в Исторически парк, са труд и НОУ ХАУ. Нещата, които аз правя, успяват да смъкнат цената. Ако държавата прави това, което аз правя, то ще струва милиони, защото организационната система на държавата е такава, че е с много разходи. Държавата дава на фирми да извършат дейност и им плаща. Печалбата от това, което правят фирмите и държавата остава във фирмите. Аз съм направил всичко, без да взема нито една стотинка и съм оптимизирал много процеси. Не искам пари нито от инвеститори, нито от Европрограми. Всички пари, които съм изкарал с моята компетентност, са вкарани в парка. Купувал съм земи, после съм ги продавал, парите отиват в Исторически парк, или ми предлагат комисионна, но аз им казвам, че е по-добре да работят, вместо да взема парите, с бартер, специализирал съм се в продажби, в мениджмънт, в реклама. Така съм успял парите не да останат при мен, а да отидат при хората в населените места. Работя вече 13 години. Нямам отпуск, нямам почивни дни. Нека хората пробват 13 години да работят на висока скорост и ще видят как нещата се получават!
– При толкова много пари, които притежавате, които въртите в бизнеса си, как се запазва честността?
– Винаги съм мислил какво е това честност. Разбрах, че това са ценности, които човек е получил като малък. Аз обучавам много хора, понеже в България липсват кадри. Образователната система не ги създава, богатите фирми не ги създават. И при обучението наблюдавам нещо, което при хората е заложено до седмата им година. След това ние можем да надградим, но човечността е нещо, което много трудно се придобива. В много хора, с които работя, въпреки, че съм ги обучавал в човечност безплатно, в тях виждам алчност и арогантност. И понеже това нещо го няма в нашата организация, няма го в нашата идеология, мога да кажа, че човечността е заложена.
– А какъв е колективът, с който работите? Знам, че в Историческия парк са около 50 човека?
– Работя с хиляди хора, за да се случат всички неща. В Исторически парк има единствено хора, които се занимават с туристите. Строителството, поддръжката, хората, които се грижат за градините, които строят, правят фини детайли – художници, скулптури, майстори на дърво, метал, камък са дело на хиляди хора. Искам да има човечни отношения и хората да вършат работата си от сърце. За мен не е важно да се свърши работата, а да се свърши така, че и двете страни да останат доволни.
– Вие вярвате ли в Бога?
– Аз съм православен християнин.
– Това ли ви накара да стигнете до полуостров Атон и да помогнете на българския манастир?
– На Атон отидох заради един мой приятел. Баба ми и дядо ми са ме обучавали в православните традиции, но не съм човек, който ходи на църква. За мен по-важни са делата. Един ден моят приятел, който много ми е помогнал, ме покани да отидем на Атон. И аз отидох да помогна, защото това е български манастир, българска земя и там имат нужда от помощ. Когато отидохме, научих много повече неща за християнството и това ми помогна да стана и по-добър човек. Видях, че не им достигат хора за работа и организирах 150 човека да работим по-здраво, отколкото работим тук. И така от там аз получих много повече, отколкото дадох – да бъда по-добър човек, да осъзная някои неща, да намеря хармония със себе си.
– Изредете ми нещата, които сте направили из страната – мостове, храмове, помощ за бедни, помощи след наводнения и т. н.!
– Трудно ми е да ги изредя, нямам списък. Направил съм го, за да подаря, за да помогна. Най-хубавото, което съм направил е, че съм обучил хиляди българи да бъдат самостоятелни, да станат успешни, да бъдат добри хора и на тръгване съм ги помолил да предадат поне на един човек това, което съм ги учил безплатно. Това е нещо, което е трайно за България. Старал съм се да обясня, че всеки един от нас е необикновен. Всеки е създаден по образ и подобие на Бог. Напоследък чувам, че религията е измама, искат да накарат хората да повярват, че всички сме нисши.
– Искат да се загуби българската история и култура, но вие я поддържате с Исторически парк.
– Да, така е.
– Как сте живели преди да забогатеете?
– В 1994 година ние нямахме какво да ядем у дома. Имало е приятелки на баба, които са имали два буркана с храна и идваха да ни дадат единия. Това могат да го разберат само бедните хора – истинска доброта, истинска отдаденост. Бил съм и в кръга на богати хора. При тях има лицемерие, двуличие, егоизъм – не е това моята среда. Бедните хора много ги обичам и много искам да разберат силата, която има в тях, и да се наслаждават на това, което имат, а не да мечтаят за нещо, което няма да ги направи щастливи.
– Какъв ще бъде пътят на децата ви? Имате четири деца!
– Това е нещо, което не мога да кажа. Децата няма да ме слушат, защото съм им дал една сигурност, за да се чувстват спокойни в семейството. Това е нещо, което като го имаш, не можеш да разбереш какво значи да нямаш. Моите деца учат в обикновени училища, нямат телефони, не са специални, не ходят в специални дрехи. Те са деца като другите.
– Не ходите ли да ги вземате с кола от училище?
– Някой път с автобуса, някой път с кола, но колата ми не е нещо специално.
– Не струва ли 250 хиляди лева?
– Не, не. 90 хиляди ми струва колата. Въпросът е, че хората знаят кой съм аз – и родителите и децата им по някакъв начин го предават към децата ми и се държат с тях като със специални. Но те не са специални и това е нещо, което е проблем. Защото моите деца могат да се научат, че имат нещо повече, отколкото в действителност имат.
– А вие не искате това!
– Не го искам. Искам да станат хора, които да са достойни, които да допринасят, а не хора, които да получават. Аз съм решил общо да оправя средата за живот. Когато средата е добра, тя е добра за всички деца, не само за моите. И тогава моите деца ще имат шанс да станат добри и достойни хора и да разчитат на взаимопомощ.
– Могат ли да яздят?
– Да, дъщеря ми и синът ми могат да яздят, другият е по-страхлив, а четвъртият, пак е син и е много малък още.
– Колко трябва да платя аз ако искам да вляза в Исторически парк и да стрелям с лък?
– Имахме „златни карти“, но кампанията ни беше провалена от един вестник и две-три национални телевизии. Сега имаме „сребърни“ карти. Цената на един билет за пенсионери е 15 лв., а на възрастния е 30 (със сребърна карта). Иначе цената е 50 и 25 лв. Ние разчитаме на чужденците, за да можем да издържаме парка. И отново имаме саботиране на тази кампания, пишат лъжи, за да могат да отблъснат хората.
– Защо ви завиждат?
– Аз не мога да кажа, че ми завиждат. Това, което правят, е продиктувано от техните спонсори, понеже желанието на Запада е да няма свободни хора. От свободни хора трудно можеш да крадеш. Давам един пример: в момента в община Ветрино искат да сложат перки, които ще унищожат и общината, и хората. Ние дадохме страхотен отпор, защото сме единни и организирани. Хората обичат не само къщите и двора, но и цялата държава. А когато хората обичат държавата си, няма да могат да ни превърнат на сметище, няма да могат да ни използват за пушечно месо срещу нашите братя, няма да си правят, каквото искат, а ще трябва да се договарят с нас и то при равноправни условия. Запада иска да спре възможността хората да осъзнаят, че имат силата да се самоуправляват.
– Кажете за четирите приза, които сте получили за туристическа община!
– Четири години поред ние получаваме приз за най-добър туристически обект в България.
– Хората, които правят възстановките плащате ли им?
– Имаме два типа хора при нас. Едните са на заплата, а две трети са доброволци.
– Колко хиляди туристи минават на година?
– Между 25 хиляди и 60 хиляди човека. Вече правим в селото места за отсядане, ресторанти, един истински курорт ще е Ветрино. Когато направих парка, аз го направих с идея да помогна на държавата. И тогава разбрах, че нямаме държава, защото тя не се възползва от Исторически парк, който е изключителна забележителност. Той може да повиши двойно посещението на туристи в България. Може да спре емиграцията, може да върне българите от чужбина и България да стане едно по-добро място, ако държавата го използва. Политиците винаги се движат покрай бизнесмените и се оказва, че политици и бизнесмени са се слели, за да вземат субсидии от Запада.
– Ама това е много опасно, когато бизнеса и властта се свържат, защото бизнесменът започва да иска да упражнява властта.
– Точно така е. За съжаление политиците нямат такива морални ценности. Там, за да стигнеш на най-високо ниво, трябва да си абсолютно безскрупулен. В България, ако няма предприемачи, няма хора, които да движат страната. Затова ние събрахме дребни и средни предприемачи да ги учим как да си помогнат да стане една организация, един кооператив, за да са заедно по-силни, отколкото е големият предприемач.
– Как се виждате след десет години?
– Моля се на Бог да ми даде възможност да направя най-доброто, на което съм способен.
– Имали ли сте амбиция да ставате някога депутат?
– Не! Никога!
– Благодаря ви! Успешна работа!
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
