ЦИТАТИ ЗА РАЗМИСЪЛ
По повод 80 години от кончината
на най-големия български държавник в най-новата българска история –
Цар Борис ІІІ
СПАСИЛ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ ОТ ПОЖАРИЩАТА НА
ВТОРОТА СВЕТОВНА ВОЙНА!
СПАСИЛ И БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ ОТ ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТА!
Върбан Ангелов „Неизвестни страници от миналото 1919*1923*1925* 1944*1956*1968“, С., 1993 г.
с. 119.
„8/ За влизането на България в Тристранния пакт.
След и по повод на сключването договора за ненападение между СССР и Хитлеристка Германия в 1939 г. вътрешното ръководство на БКП поведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт: Германия, Италия и Япония. От името на партията Централният комитет издаваше позиви, хвърчащи листове, а и писания по стените на зданията, в които се подканваше правителството да вмъкне страната в Тристранния пакт. В партията се внесе голям смут; водеха се оживени спорове – по-голямата част от партийните хора не можеха да смелят препоръките на ЦК да бъде присъединена страната към фашисткия съюз на Хитлер, Мусолини и Япония. Аз лично съм имал много спорове по този въпрос с другари даже и от тогавашния Централен Комитет. Становището на ръководството обаче беше разпространено и пропагандирано в цялата страна.“
с. 120.
„През юни или юли 1940 г. ни привикаха около 28 наши другари в Дирекция на полицията и един от важните – Павлов или Гешев, ни упрекнаха, че агитираме да влезем във войната на страната на съюза облепяме и пишем по стените на градските здания позиви с такива подкани. На нашите възражения, че това не е дело на нашата партия, на наши хора, а се върши или от провокатори, или от някои наивни младежи, полицаят отговори: „Ние знаем много добре от кого се върши. Знаем, че вашата партия агитира за влизането ни във войната на страната на съюза, правителството обаче е решено да пази неутралитет, то е против влизането ни във войната и като ви предупреждаваме да престанете с тая вредна, противонародна агитация, предупреждаваме ви, че, ако не престанете да агитирате в това направление, ще вземем строги мерки срещу вас.“
След около една седмица бяхме арестувани и отправени по различни села много наши другари не само от София, но и от другите градове на страната. На гарата видях Трайчо Костов, когото тоже откарваха някъде. Аз бях изпратен в с. Сини вир (турското име Сенебир), Новопазарско. В съседно село беше интерниран Никола Петков, а в другото – Антон Югов.
Агитацията да влезем в Тристранния пакт и във войната на страната на Германия, Италия и Япония трая до 22 юни 1941 г., когато у нас стана известно, че германската армия напада СССР.
Не е известно, по чие нареждане, по чия инициатива се проведе агитация през 1940 и 1941 г. Не само това, но задграничното ни представителство нито тогава, нито след 9 септември 1944 г., т.е. след като се завърна у нас, не е казало нито дума в упрек на тогавашното вътрешно ръководство за това вражеско решение и за проведената в негово изпълнение агитация. Осъдихме и екзекутирахме Трайчо Костов, който тогава беше секретар на нашия Централен Комитет – това стана след 9 септември 1944 г. – в тежките, приписани му обвинения обаче не фигурираше, поне като изобличение за неспособност да се ориентира в решителни политически моменти, решението партията да е действала за влизане на България в Тристранния пакт и във войната на негова страна. Какво заключение ни се налага? Че идеята за влизането в Тристранния пакт и във войната е „спусната“ (да си послужим с този подходящ израз) отгоре – от Москва, от нашето задгранично ръководство.“
Димитър Йончев БЪЛГАРИЯ И БЕЛОМОРИЕТО (октомври 1940 -9.9.1944 г.) Военнополитически аспекти, С., 1993 г.
с. 23.
„Даскалов и особено министърът на външните работи Попов, както и Драганов смятат, че трябва да се търсят пътища за запазване на неутралитета и за избягване включването в Тристранния пакт.“
с. 24.
„Пред българското правителство стои въпросът или доброволно да пусне през страната да премине 12-а германска армия, или тя насилствено да нахлуе в България.
На 20 януари царят извика във Варна Б. Филов, Ив. Попов, Т. Даскалов и П. Габровски и разискват върху инструкциите, дадени на делегацията, след което царят лично приема нейните членове. Взема се окончателното решение, макар и по принуда, че Тристранният пакт трябва да се подпише, без да се дава военна помощ на Германия.“
с. 25.
„При така очерталата се конфронтираща обстановка остава самооправдателния и благосклонен призив на военния министър генерал Даскалов: „По-добре да минат като приятели, отколкото като неприятели. Нито можем да ги спрем в изпълнение на техните панове, нито имаме полза от едно противодействие, нито пък ще помогне някой.“
Да погледнем: diagnosa.net – ПРЕКРОЯВАНЕ – ОТ ТИХИЯ ОКЕАН, В ТИХИЯ ОКЕАН, ДО … ТИХИЯ ОКЕАН – ЧАСТ 3
Дата: Авг. 19. 2015
Автор Георги Ифандиев
Във филма за смъртта на цар Борис III направо се твърди, че на връщане от последната си среща с Хитлер тукашният държавен глава се е отбил в съветското посолство в София. И от там е бил отровен.
Нито потвърждавам, нито оспорвам – не зная. Повтарям: лишено е от логика. Но държа да покажа достоверността на онова, което Дъглас Рийд ни остави. През 1940 г. той разговаря с царя в резиденция Евксиноград – посочва Варна. След години лентата на спомените го връща към тази среща. И към епизода, в който българският Борис III предсказал собствената си смърт.
Двамата обсъдили атентатите от последните двадесет и пет години (1914-1940), способите за извършването им и контрамерките.
„Той говореше като специалист, спокойно обмислящ професионални проблеми.“ Според Рийд – „неговите българи го харесваха, в тях той не съзираше опасност.“ [24]
Цар Борис III не случайно се спира на убийствата. Години по-късно журналистът разбира какво е имал предвид и много му се иска да поприказва с този човек, който „обича децата си, цветята, изучаването на живота на насекомите и своята работа. Той искаше да опази царството и да запази мира. Тъй че мотивите и интересите му съвпадаха с тези на българите.“ [25]
За зла участ интересите на агентите на Синедриона – комунистите – се оказаха напълно различни от народните. Царят бил наясно, че ще бъде убит. Убедено твърдял, че ще взривят някой самолет с който пътува.
„Брат му Кирил разказва историята на процеса си. Кирил беше застрелян или обесен по каква измислена причина забравих. Ръката, която го уби, бе на комунистическия император.“ [26]
Тогава, през 1940 година, по време на разговора, царят още незнаел чия ще бъде ръката, която ще посегне на живота му. Ала нямал съмнение относно силите, които дърпат конците на подобни маши.
„Чия ръка би могла да бъде, руска, германска – чия? Опитах да го подтикна и се натъкнах на първия човек на високо място, който проговори за други сили извън познатите, за скрити, свръхнационални сили. Той посочи убийството на неговия съсед Александър Югославски. Македонски стрелец; хърватски съучастници; школа за убийци в Унгария; италиански пари и съучастие; убийство в Марсилия и непонятна отпуснатост на френските власти; британски и френски натиск в Лигата на нациите за потулване на следствието…
Той се усмихна. „Тогава кой беше престъпникът?“, ме попита. „По случайност аз предупредих Александър. Не, господин Рийд, на света има сили, които не желаят мир и ред на Балканите, където ще се решава бъдещето на Европа, но в никоя страна не можете да ги подведете под обвинение. Те са интернационални групи, по скоро свръхнационални.“ [27]
Цар Борис III знаел нещата чрез кръвта си, пък и отвътре, вследствие на своята служебна позиция. [28] Навремето родът Сакс-Кобург и Гота се сродил с покръстеното еврейско семейство Кохари от Унгария. [29]
Дъглас Рийд описва цар Борис III като човек с „еврейска външност.“ А монархът смятал, че например във Виена някои „го отбягват заради това.“ [30] Пък и от възхода на Ротшилдови насетне няма царска или кралска фамилия, която да не се е покорила на ционистите мъдреци.
Та ако някой е посегнал на живота на царя, това са онези „интернационални групи, по-скоро свръхнационални“, които сам Борис III идентифицирал, посочил и имал предвид. Те са imperium in imperio, status in statu – държава в държавата.
Дъглас Рийд разказва за края на цар Борис III:
„Той умря на своя пост по начин, по който очакваше, и вярваше, че знае самоличността на своите „врагове.“…
[24] Douglas Reed – „From Smoke to Smother“, Jonathan Cape, London,1948 г., Electronic edition, стр.11. Книгата е в архива на автора.
[25] Пак там.
[26] Пак там.
[27] Пак там.
[28] Хора, които са били близки до Двореца и отдавна не са между живите, са ми разказали, че тъкмо през 1934 г. Борис III бил „освентен“ в масонска ложа. Въвел го сръбския крал Александър. Нямам представа, доколко това отговаря на истината.
[29] Вж. “История на България през погледа на историците Иван Божилов, Вера Мутафчиева, Константин Косев, Андрей Пантев, Стойчо Грънчаров“. ИК „Христо Ботев“, София, 1993 г., стр. 172 и Douglas Reed – Insanity Fair, Jonathan Cape, 1938., Electronic edition, стр.158. Книгата е в архива на автора.
[30] Вж. и Douglas Reed – „Insanity Fair“, вече цит.съч. стр. 154.
Декларация на 41 –то НС за: СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
„Ние, народните представители от 41-то Народно събрание на Република България, отбелязваме днес 70-годишнината от спасяването на българските евреи и отдаваме своята почит към жертвите на Холокоста.
Оценявайки обективно историческите събития, днес не може да се оспорва фактът, че 11 343 евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които тогава са под германска юрисдикция. Като осъждаме този престъпен акт, предприет от хитлеристкото командване, изразяваме съжаление, че не е било във възможностите на местната българска администрация да го спре.
Въпреки пронацистката политика на правителството на Богдан Филов и провежданата политика на геноцид в Европа, България дава благороден пример за успешно противопоставяне на опитите за унищожение на евреите. Благодарение на усилията на народни представители от 25-то Народно събрание, категоричната позиция на Българската православна църква, на активността на обществени личности и интелектуалци, на български дипломати, на професионални организации, на представители на официалната и антихитлеристка съпротива, на обикновени граждани, на поведението на еврейската общност, която приемала България за свое Отечество, държавният глава Цар Борис ІІІ се съобразява с обществения натиск и отказва депортирането на повече от 48 000 евреи – български граждани, към лагерите на смъртта.“
http://ihist.bas.bg 23.11.2022
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЦИ ПО ВЪПРОСА: ИМАЛО ЛИ Е ФАШИСТКИ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ?
„По отношението на прилагането на антисемитското законодателство и на ограничителните действия спрямо еврейското население, управляващите в София са подложени на постоянен натиск от страна на германските представители в страната. Многократно в техните доклади се споменава, чe българското общество не изпитва никаква неприязън към еврейството. Това всеобщо разпространено отношение в голяма степен обяснява провала на мисията на Т. Данекер през пролетта на 1943 г. да депортира евреи от старите предели на България към лагерите в Полша. Реакцията на широки кръгове от обществото, на депутати от Народното събрание, на Българската православна църква и на различни обществени организации е достатъчно красноречив пример за липсата на пълен контрол на държавата върху обществото, нещо много характерно за всеки тоталитарен режим, в това число и фашистки. Поведението на цар Борис III показва, че антиеврейското законодателство в България е изцяло привнесено отвън, то има конюнктурен характер и не отразява разбиранията на основния политически играч в страната – монарха.“
Димитър Йончев. БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО), С., 2021.
с. 41-42
„Опряхме до ИСТИНАТА! Да „скокнем“ отново от древността към наши дни.
РИМ, май 1983 г. Приемната на българското Посолство. Седяхме спокойно тримата – Борис Христов, проф. Атанас Божков и аз. С проф. Божков се познавахме добре от дълго време, студентските ми години и всички перипетии, наказания, обследвания за „Религиозната пропаганда“ – ЙОАН КУКУЗЕЛ. А Борис Христов бе поискал да разговаряме за бъдещо заедно участие!!!
Седях спокойно и чаках да разбера, какво точно ТОЙ си спомня от последната ни среща в София. Разговорите ни и плановете ни, а бяха се изминали повече от пет години. Ето за какво бяхме мечтали, говорили, планували. ТОЙ не беше забравил! В София, след неговите записи, (на които лично от него бях поканена) разговаряхме и решихме да направим съвместни записи на произведения от репертоара на ЙОАН КУКУЗЕЛ. Като Борис Христов пее мелодичната линия, а съставът ми Кукузел изпълнява ИСОНА.“
След продължилия часове творчески разговор: „Борис Христов стана, снажен, строен, изправи се и усмихнат ме загледа… Таня искам да ти кажа нещо от мен. Запомни го завинаги! Зная всичко…
В ЖИВОТА СИ ВЪРВИ С – ИСТИНАТА, ПАК ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА!“
Това бяха онези паметни думи, които последни чух от БОРИС ХРИСТОВ в РИМ!“
Паметни думи! Те могат да се приемат за завет към всички българи!
В ЖИВОТА СИ ДА ВЪРВИМ С ИСТИНАТА, ПАК ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА!“
***
Достойнството ни на Българи и Народ, съобразявайки се с историческата истина, и само истината, изисква:
ОРГАНИЗИРАЕ НА ОБЩОДЪРЖАВНО ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД ПАМЕТТА НА ЦАР БОРИС ІІІ – Спасителят на Българите и България от пожарищата на Втората световна война; Спасителят на българските евреи от лагерите на смъртта!
