КРАСИВА, УМНА, ТАЛАНТЛИВА
ЕЛИЗАБЕТ ЗАХАРИЕВА ПРЕД ИРИНА КИРИЛОВА
Тя е на шестнадесет години, учи и живее в Плевен. След участието и в „Гласът на България“, нейните съграждани имаха възможност да изразят възторга си от пеенето и, когато тя пя на големия новогодишен концерт в центъра на града. Обеща, че първото интервю след конкурса ще даде на мен и изпълни обещанието си.
– Г-це Захариева, когато пеете, какво чувствате? Освобождаване от вътрешна енергия или потребност да ви видят и чуят хората?
– Когато изпълнявам една песен, се получава нещо много интересно. Все едно, че съм в някакъв транс. И това не е затова, че трябва да получа одобрението на публиката, а да се освободя от някаква енергия и да предам по най-добър начин песента, която съм избрала. Искам енергията да достигне до зрителите и зрителят да остане потопен в енергията, която аз излъчвам. Много е специален този момент.
– А чувства ли се онова, което идва от публиката към вас?
– Да. Публиката доста помага на всеки един изпълнител. Много ме вдъхновява. Хората, които са дошли да слушат един изпълнител, връщат енергията и се получава силен обмен на енергия.
– Има един израз на Моцарт, че музиката не е в нотите, а в тишината между нотите. Когато е тихо ли чувствате повече енергия, която идва на сцената, или когато бурно ръкопляскат по време на пеенето?
– За мен – тишината. Заставам на сцената, подготовка, учестява се пулсът, има притеснение, има вълнение, има чувство на радост – една съвкупност от емоции, която най-добре се получава в тишината. И когато започна вече да пея, всякакви мисли си отиват и се опитвам по най-добрия начин да изразя емоцията на песента, за да стигне най-добре до хората…
– С какво можете да сравните музиката? Със звън на камбана, с пеенето на птиците или със свиренето на вятър? Защото и в трите неща има музика!
– Според мен най- добре би се свързало със свиренето на вятър. Защото вятърът е мощен. Музиката по същия начин е завладяваща, на емоционално ниво тя лекува, ти се разтапяш в музиката. Да, бих я сравнила със свиренето на вятъра.
– Кога сте по-спокойна на сцената? Когато бяхте по-малка или сега?
– Винаги се вълнувам, защото сцената за мен е нещо велико. Имам уважение към публиката и за мен е важен продуктът, който ще им дам. Като всеки изпълнител и аз се стремя да поднеса най-доброто от себе си на публиката. Аз съм перфекционист и работохолик. Но… и преди и сега си го има това притеснение. То е като батерия, която ме зарежда.
– Колко станаха наградите от международните конкурси?
– Стотици са наградите. Отдавна не си правя труда да ги броя. Това са купи, медали, дипломи…
– А наградите къде стоят?
– Подредените са в две от стаите на моя дом. Когато ги погледна, всяка една от тях ме връща във времето, когато съм се борила за нея и съм я спечелила и всичко това е свързано с много труд, стрес и щастие. И понеже съм работохолик, час след новата победа имам вече нов план в главата си, нови песни, които трябва да науча и не си давам почивка.
– Ще ви върна във Витебск, когато на този конкурс в Беларус вие изпяхте „Болката от ляво“. Кой направи такава интерпретация, различна от на Васил Найденов?
– Тази интерпретация беше направена от мен и от екипа, който стои до мен. Аз от много малка съм мечтала да участвам на „Славянски базар“. През 2021 бях на конкурс в Турция и тогава ми се обади организаторът, който избира участниците. Попита бих ли представила България на „Славянски базар.“ Аз изпаднах в еуфория, започнах да плача и казах, че приемам… Другите участници имаха половин година, за да се подготвят, а аз имах само 20 дни. Започнахме новата интерпретация на „Болката от ляво“, записахме я в студиото, изпратих я във Витебск. Тази песен ми е много на сърце, защото аз много харесвам творчеството на Васил Найденов. Той ми е един от най-любимите български изпълнители. И до ден днешен смятам, че това е една от добрите ми интерпретации на песен. Всеки път сякаш душата ми се излива, когото я изпълнявам.
– Същата година Димаш Кудайберген от Казахстан, певецът с шест октави глас, изпя на „Нова вълна“ в Сочи песента „Странникът“. Вие опитвали ли сте се да пеете „Странникът“, която е цяла драматична пиеса на сцената?
– Пробвала съм я да пея засега само у нас. Бих опитала да пея подобен стил в бъдеще. Аз всеки ден се събуждам и започвам деня с творчеството на Димаш. Той е голямо вдъхновение за мен.
– А как ви прегърна след конкурса в Казахстан?
– Първият конкурсен ден за мен там мина блестящо. Вторият ден имах температура и така излязох на сцената, но успях да се представя по най-добрия начин, превъзмогвайки симптомите на вируса. И тогава видях Димаш в коридора. Замръзнах на мястото си. В това време някой изкрещя: „ДИМАШ“! Фоайето се напълни с хора. От възхищение и уважение към него не исках да се бутам в тълпата за снимки и чаках най-отзад. Когато дойде моят ред, той ме прегърна и ми каза : „Молодец, Молодец!!”
– Родителите му организираха вокалния конкурс “Baqytty Bala“
– Общината в Актобе също участва много активно в организацията, Димаш е инициатора на конкурса. Той беше сред публиката, когато пеех. Това беше много мотивиращо за мен. За винаги ще запомня Гала-концерта в красивата Актюбинска Опера. След като спечелих първото място и получих своите награди, трябваше да изпея “Болката отляво”.
Всичко това бе много емоционално, сцената беше изключително красива, около мен имаше специално подготвен балет, които бяха съобразили дори и облеклата си с моята рокля. След края на песента, когато се покланях и получавах своите бурни аплодисменти от публиката, видях, че Димаш ме аплодира прав сред публиката. Това беше моята най-голяма награда! Не съм и очаквала моят идол да ме подкрепи по такъв начин и да ми засвидетелства одобрението си. За това ще съм благодарна цял живот на съдбата си.
– Вие пяхте „Болката от ляво“ на галаконцерта. Какво мислехте тогава, след като певецът, за който вокалният педагог и продуцент Тиар Гарсия казва, че той е аномалия във вокалния свят, че това, което пее, не е в човешките възможности и в света няма друг, който да може да изпее така S.O.S.? Димаш ви е станал на крака, г-це Захариева! Разбирате ли какво значи това?
– Бях изненадана, не можех да мисля в този момент. Той е велик певец, недостижим…не съм си и мечтала за такова нещо. Този епизод от моя живот ме мотивира да се стремя да дам най-доброто от себе си в трудни ситуации.
– И заминахте на световните награди в Дубай в края на 2022!
– Аз бях номинирана за една от световните награди “Най-добър млад изпълнител в света”. За мен бе огромна чест да я получа на бляскава церемония в Дубай. Наградата е за постиженията ми за цялата година от всички конкурси. И понеже не съм свикнала да почивам, реших да съчетая приятното с полезното. Взех участие и в конкурс “Golden Palm – Dubai 2022”. За мое щастие спечелих Гран при в категорията и накрая бях обявена за Супер Гран При на фестивала. Това беше бляскав завършек на моята 2022.
– Свирите на пиано и на барабани, ходите на уроци по вокал, учите езици, ходите на училище…Стига ли ви нощта?
– Понякога не ми стига времето. Даже има моменти, в които си казвам, че когато си свърша работата за седмицата, ще легна и ще си почина. Но аз съм работохолик отвсякъде, гледам всичко да върви на едно ниво, защото за мен това е много важно. Държа на образованието си не по-малко отколкото на музиката.
– Съучениците ви завиждат ли ви или ви ръкопляскат?
– Някой беше казал, че ако ти завиждат, значи си успял, но честно казано не правя нищо в живота си, за да ми завижда някой. Както ви казах искам да имам добро образование и по-широка обща култура. В живота никой не ръкопляска на мързели.
– Бъдещи участия?
– Имам доста покани след „Гласът на България“ и участието ми в Дубай, но обмислям на кои точно да отида. Част от важните проекти са два конкурса в Монте Карло и във Франция, а в близък план се подготвям за чуждестранен телевизионен проект.
– Г-це Захариева, вие носите името Елизабет. Чели ли сте „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев? Искате ли да изживеете една такава велика любов като героинята Лиза, без да загива любимия ви, или любовта към пеенето ще надделее?
– Героинята на Емилиян Станев е омъжена жена. Трудно ми е да си се представя в нейния образ – да приема брак само за социален престиж, без чувства и да бъда представяна пред обществото като безгласна кукла.
Майка ми ме е научила да отстоявам позицията си на човек с ценности. Героинята среща истинската любов късно и тази любов е унищожена, не бих искала да ми се случва подобно нещо.
– Астролозите казват, че 2023 година ще е година на сбъднати мечти, на успехи и на любов. Пожелавам ви от сърце и трите неща, Елизабет!
Едно интервю на журналистката Ирина Кирилова
за „Тракийски Свят“
ПОСЛЕСЛОВ ОТ ИРИНА КИРИЛОВА
Потърсих Таня Доганова – Христова – създателка на хор „Йоан Кукузел“, музиколог, правила филми за най-големите музиканти, която и сега продължава да консултира студенти в два университета, да каже мнението си за пеенето на Елизабет Захариева и ето какво каза тя:
– С какво остава впечатление изкуството на младата певица – артистка Елизабет Захариева? Още в първия момент, в който се появи на сцената, аз бях изключително впечатлена. Видях едно изящно същество, с много интересен маниер на скромност и финес. Когато тя започна да слуша интродукцията на произведението, с което се представяше, това ме порази още по-силно. Мимика, много, много деликатен жест. В едната си ръка държеше микрофона, а с другата съвсем леко отмерваше такта и ритъма. Това са неща, които показват на внимателния зрител, че срещу него има изправен музикант. Бих казала, че това е музикант в момент на своето развитие, но още много, много ще върви по стълбицата на изкуството. Когато тя запя, аз бях веднага поразена от начина на вокализирането. Тя е почти завършен музикант. Вокализацията и е безупречна. Трябва да поздравя преподавателя и, при когото тя учи вокално изкуство. При нея насочеността на всеки един тон е съвсем на място и в момента аз я сравнявам с Димаш. Няма нещо, което да ме подразни. Изящество и финес. Мимиката при нея е уникална – толкова тънко всичко се усеща като фраза и като израз на лицето. Това ми направи много силно впечатление и мисля, че немалко наши преподаватели, вокалисти, изпълнители трябва да се замислят, когато предават своето вокално изкуство. Това, което Елизабет показва е съвършено, но не крайно като линия по отношение на слово и вокал. Изящна! Тя много добре знае това, което казваха големите лингвисти в нашата литература: че една буква „А“ не се произнася по един и същи начин в словото, та камо ли в пеенето. Тя го е постигнала. Аз просто се радвам на това същество, че всяка една музикална фраза при нея е изградена с изящно слово и звук.
Тя има абсолютната грамотност да знае как се изгражда едно произведение – с въведение, с кулминация, остава ли в кулминацията, или затихва и остава само спомена за нейното изпълнение. Изключително музикално същество! Нейното присъствие в произведението, това е произведението в нея. Тя цялостно живее, цялостно вълнува и цялостно трепти – в гласа и, в словото и, да не говоря за жеста и мимиката и. Аз съм възхитена от нея. Тялото и вибрира в звука и в музиката. Скоро не само нашата страна, но и светът ще се гордее с нея. Надявам се, че ще продължи да учи в консерватория, защото консерваторията дава не само знания във вокалното изкуство, но дава много познания в отделните области на музиката, на ритмиката, на пластиката…
Чрез Елизабет Захариева се запознавам с Доротея Люцканова – нейната вокална педагожка от Плевен. Поздравявам я с двете си ръце, с цялото си съзнание на музикант. Защото целия ми съзнателен живот – от 3-4 годишна до ден днешен, когато съм на 87, минава в музика, изкуство, театър, изобразително изкуство и всичко, което би могло да помогне за изграждането на един артист.
Таня Доганова – Христова за „Тракийски Cвят“
