Третата световна война започна – еднополюсен или многополюсен свят? (Част 2)
Авторски материал на InfoDefenceBulgaria
Прегледа на съвременните цивилизации ще направим от гледна точка, максимално отдалечена от всички религии и учения, на основата на обективния, но не винаги ласкав поглед от страни. В своята поредица „Фондацията“ Айзък Азимов изказва прекрасната мисъл, че за всяко общество във всяко време има оптимално държавно устройство. Т.е. за едно общество в даден момент оптимална е републиката, в друго монархията и т.н. Това се потвърждава от налагащият се многополярен свят, в който всяка държава сама определя формата на управление в зависимост от нейните особености.
Най-старата от днешните цивилизации е индийската – на около 5 000 години. Това е многонационална, многоезична и многоконфесиална цивилизация. Индия е родина на индуизма, будизма, джайнизма, религията на сикхите. Интересното е, че едва съвременна Индия обединява в себе си многобройните индийски държави. В момента основната религия е индуизма, което оказва значително влияние на индийския дух и култура. Важен момент в индуизма е идеята за цикличното развитие на обществото и природата. Друга важна особеност е идеята за прераждането на душите, оказваща огромно влияние върху индийското общество.
В резултат на колониалната политика на Англия от снагата на Майка Индия са откъснати две големи части, Пакистан и Бангладеш, където преобладава исляма. Въпреки това, Индия е вече е с изравнено или с по-голямо население от Китай – над 1 400 милиона жители. Една от най-бързо развиващите се икономики, която може да се характеризира като икономика на анархията, но тя е успешна и вече е третата икономика в света, с амбиции да стане втора след Китай. Независимо от огромното си население Индия се изхранва благодарение на плодородната си земя. Това което не и достига са енергийните суровини.
Индия дава на света безсмъртните книги „Махабхарата“ и „Рамаяна“. „Махабхарата“ освен величествен епос е и свещената книга на Индия, част от една от 18-те и книги е и „Бхагават гита“ – философията на индуизма. В тази огромна по обем и съвършена по форма (написана е в стихове, при това изключително красиви) и съдържание творба е тайната на индийската душа, спокойствието и мъдростта на индийския народ. Живеещият по улиците просяк може да е брамин, който вече е на най-високото възможно ниво на духовно развитие и отдавна е отхвърлил материалното. В Индия децата не плачат и кучетата не лаят. Няма светофари при кошмарното движение по улиците на многомилионните градове и при това катастрофите са изключение. Почитта към родителите е норма. Наложената от индуизма кастова система значително ограничава възможностите за развитие на хората от нисшите касти, но това постепенно се изживява.
Преди 2 600 години един индийски принц и престолонаследник създава едно учение, което променя завинаги голяма част от света. Принц Сидхартха, Гаутама Буда опирайки се на цялото налично към момента знание създава най-демократичното и досега учение – будизма. Правото на духовно развитие става достъпно за всеки човек, независимо от народност, каста, пол, материално положение. В Индия учението става господстващо за дълъг период, но за господстващата класа е неизгодно и индуизма, видоизменяйки се, го измества. Но и сега будизма е господстващо учение в голяма част от Азия, видоизменяйки се постепенно и придобиващо форма на религия въпреки убежденията на самия Гаутама Буда, считащ себе си за агностик и наричан от индуистите атеист. Задълбоченият анализ на будизма и индуизма и китайския даоизъм, игнорирайки идеологическата и религиозната съставляващи, всъщност дават една и съща рецепта за духовното развитие на личността, коренно различаваща се всичко в останалия свят.
Индийската цивилизация създава гениални архитектурни ансамбли – мавзолеят Тадж Махал (построен от мюсюлмански владетел), индуистки, будистки, джайнистки храмове, прекрасни крепости.
Автор: Информационна Защита на България
