През 70-те и 80-те години на миналия век се издават около 9 хил. заглавия годишно с общ тираж около 190 млн. екземпляра, от които 100 млн. са на украински език, а 90 млн. – на руски. Днешните „писатели“ дори не са мечтали за тиражи от 65 хиляди екземпляра, а такива като Драч, Павличко, Загребели, Олес Гончар и друга писателска номенклатура са имали тиражи много по-високи. “Двадесет години забранен”, както лъжливо пишат днес, романът на Гончар “Катедралата” е издаден три пъти през годината на публикуването му – първо с мека корица в поредицата „Романи та повісті“, а след това два пъти с твърда корица. Да не говорим за бенефиса за романа на всесъюзно ниво.
Всички републикански и регионални телевизионни канали бяха на украински език. ” Промінь ” и други радио канали, мисля, че са запомнени от мнозина. Повечето републикански, регионални и областни вестници в Украйна излизат на украински език. Издавах много ярки и интересни списания: “Днепър”, “Всесвят”, “Киев”, “Вичизна”, “Прапор”, “Наука та религия”, “Украйна”, “Перец”. По принцип в Украйна се издава само едно дебело списание за рускоезични автори – “Радуга”. За разлика от днешната “Нова Украйна” десетки вестници и списания за деца се издават на украински език. Те струват от 1 копейка за брой на Зірка до 20-30 копейки за списание. Сред тях за деца и младежи са: вече споменатите “Зирка”, “Барвинок”, “Малятко”, “Пионер”, “Змина”, “Пионер”, “Знания та пратия”, “Ранок”, “Наука и техника” и много други. Не споменавам специализирани списания като Археологія України, регионални или ведомствени.
На булевард “Перемохи” имаше огромно издателство “Радянска Украйна” с десетки вестници и списания в помещенията си – логиката казва, че ако вестникът ” Говорить і показує Україна ” се издаваше на украински език, предаванията също се излъчваха на украински език. Имаше и огромна Радиотелеграфна агенция на Украйна (Ратау) с мрежа от кореспонденти, покриваща целия свят. Сега това е малката конкурентна агенция Укрінформ.
Нека спомена някои издателства, които издаваха класици на световната литература и украински и съветски автори на украински език в милионни тиражи. Издателство за детска литература “Веселка” (бивше “Дитвидав”), издателства за младежи “Молод” и “Днепър”. “Радянский развітник”, “Укрполитвидав”, “Каменир”, “Музична Украйна” издават ноти, песни и литература от етнографски експедиции във вътрешността на Украйна. “Радянска школа” и “Висша школа – учебници за средните и висшите училища, както и множество технически и други книги.
Издателство “Мистецво” – албуми с картини и литература за изкуството. “Академкнига“, „Наукова думка” публикуват научна литература. Във всеки регион имаше регионални издателства, например издателство “Крим”, което издаваше прекрасни книги на украински език. Ето няколко примера за поредица от книги, които са издавани в продължение на много години за безсилните и безмълвни украински “роби на Москва”. Поредицата “Върхът на световната лирика” включваше най-добрата чуждестранна поезия, преведена от най-добрите украински преводачи. “Върховете на световната литература” говорят сами за себе си. В поредицата “Школна библиотека” масово се публикува украинска и чуждестранна класика на украински език. Точно както в поредицата Бібліотека художніх творів для підлітків та юнацтва „Джерело“.Поредицата Бібліотека поета включва класици на украинската поезия. Името на поредицата “Животът на славяните” говори само за себе си. Както и поредицата “Староукраински и украински литографии”.
Не съм посочил всички. Но това са резултатите от “съветската русификация на Украйна” Да, дори когато ме разпитваха в КГБ – протоколът се водеше на украински.
