Ирина Кирилова – журналистка
Като бях малка, все си представях как старата година тъжна затваря една голяма врата и си заминава нанякъде. След това в дълбокия сняг, облечена в бяло кожено палто влиза Новата година. И си избира мен – не да ми даде подаръци, а да ме направи по- голяма и по- хубава.
Още не съмнало, идват сурвакарите с дрянови пръчки и мама все мен караше да отворя прозореца, да ме ударят по гърба с дряновицата и да им подам онова, което тя е приготвила за тях.
От тогава минаха толкова много години, а пред очите ми е тате, който рине снега по пътеката от къщата до кладенеца, а снегът е толкова много, че аз се загубвам. Мъча да стигна високо натрупания от двете и страни сняг, но малките ми ръце изобщо не го достигат. Сняг – бял и чист, който започва да се топи чак, когато дойде месец март. Затова и житните класове бяха високи, и хлябът от домашната фурна вкусен и животът спокоен и бавен.
Сега сняг няма, малки изринати пътеки няма, сурвакари няма, тишина няма, красота и белота няма. Днес всичко е шумно, кално, мрачно, некрасиво. Днес въздухът е отровен, днес летят ракети, самолети, днес децата не лягат в чистия сняг, а гледат страшни детски филми по телефона.
Затова, когато си отива една година, на мен винаги ми е тъжно. Защото знам, че идва още по- голям технически прогрес и колкото по- голям е той, толкова повече ще изчезва човечността. Ще си пишат хората и ще си разменят снимки по телефоните и електронните пощи, ще си говорят по вайбър, ще забравят да пишат красиво на тетрадка, а за писмо по пощата да не говорим.
- Ново е времето, ново е поколението, не може да живеят с твоите разбирания – казва внучката ми.
Да, промени се времето в истинския смисъл на думата. Положителни температури по Нова година, суша през летните жеги, дъжд, когато трябва да зреят зеленчуците…
Променихме се и ние. Лаптоп, телевизор, Ютуб, а къщите празни.
Ето затова не обичам, когато една година си отива. Защото тогава започвам да мисля това, което ви написах.
Да не помислите, че изпращам годината напразно? Случиха ми се и на мен едни неща тази 2022 година, които трябва да бъдат отбелязани. За годишнини в семейството няма да говоря, но журналистическите срещи с интересни хора няма да отмина. Пристъпих в един кръг, далеч от моята журналистическа професия. И се оказа, че и сред инженерите има такива, които не само правят проекти, не само правят градоустройствени планове, не само дават експертизи на правителството за сгради, пътища, магистрали, не само прославят България зад океана като инспектират 800 моста в Ню Йорк, но и пишат книги, научни статии, четат лекции по света, а един от тях е професор в Китай.
Установих, че тези високо издигнати в научните среди инженери имат особени качества. Те са честолюбиви и много държат, когато казват истината, да ги чуват онези, от които зависи оправянето на нещата. Някои от тях са отворени към света, други – затворени в собствените си научни търсения. За мен по- важното е, че успях да надникна в тези хора като в отворена книга, както казва един от тях. Останалото е въпрос на бъдеще.
Може би някой от този кръг ще прави проекта на „Дунав мост 3“, може би друг ще спасява „Аспарухов мост“, може с трети да си говорим за елитарната публика, с друг за геоложките проучвания в България – не знам. Това знае само този, който ни е изпратил на тази земя, за да даваме и по- малко да искаме, да отстояваме собствените си принципи в името на по- добрия ни живот.
А ако през следващата година един ден вратата ми се отвори и видя там любовта, няма да я изпъдя. Стига тя да има куража да влезе и да каже:
- Ще погаля косата ти, защото не спирам да мисля за теб!
Разбрахте ли какво прави журналистиката? Започнах от белия сняг в детството ми и стигнах до една художествена измислица. Кой знае? Може пък в края на декември да завали белия дълбок сняг на детството ми и в него да видя бяла и красива любовта, такава, каквато виждах Новата година в моите хубави детски години!
Ако с написаното съм ви накарала да се размислите, останете с очакването, че следващата година ще ви донесе нещо, което много искате, за което копнеете, което ще прегърнете и ще обичате!
И не забравяйте, че животът е ваш и никой не трябва да ви отнема възможността вие да го управлявате, в която посока искате!
С обич към всички читатели!
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
