Автор: Ернст Волф, икономически журналист
„Блек рок“ е най-мощната финансова компания, която е съществувала някога. Макар че през 2021 г. тя управляваше повече от 10 трилиона долара, в момента положението ѝ е значително по-лошо, отколкото преди една година: управляваните активи спаднаха до по-малко от 8 трилиона долара през третото тримесечие на 2022 г., което се равнява на загуба от над 20%.
Намира ли се „Блек рок“, както твърдят някои интернет сайтове, в екзистенциални затруднения или напът да изпадне в несъстоятелност?
Категорично не. Настоящата загуба е резултат от стратегия, в която самата „Блек рок“ участва в значителна степен и която има две цели: унищожаването на средната класа и въвеждането на нова парична система.
Ето и предпоставките за това:
„Блек рок“ е основана в Ню Йорк през 1988 г. Облагодетелствана от дерегулацията на световната финансова система, в рамките на три десетилетия компанията се разрастна до най-големия управител на активи в света. Най-големият акционер на „Блек рок“ е „Вангард“. Двете заедно са основните акционери в шест от осемте най-големи мениджъри на активи в света и са сред първите акционери в най-големите дигитални концерни – „Епъл“, „Амазон“, „Алфабет“ и „Майкрософт“.
Освен това „Блек рок“ разполага с най-всеобхватната система за анализ на финансови данни в света – компютърната мрежа „Аладин“, на която разчитат и най-големите централни банки след световната финансова криза от 2007-2008 г., когато „Блекрок“ стана техният най-важен съветник.
Тъй като „Блек рок“ и „Вангард“ могат да влияят на почти всички пазари в света в своя полза, те имат решаващо влияние върху паричната политика на централните банки. Затова решението, което се взе преди няколко месеца, да се изостави разхлабената парична политика и да се повишат основните лихвени проценти, в никакъв случай не е решение, взето срещу „Блек рок“ и „Вангард“.
Но защо двата финансови гиганта провеждат политика, която съкращава собствените им активи? По две причини.
От една страна, най-успешният бизнес модел през последните две десетилетия е този на платформената икономика. Компании като „Амазон“, „Юбер“, airbnb, booking.com, „МайХамер“ или „Лиферандо“ обаче не само са изключително печеливши, но и процъфтяват, като унищожават малките и средните предприятия. Амазон например съсипа стотици хиляди търговци на дребно по света, а „Юбер“ доведе до фалит не по-малко таксиметрови компании.
Настоящата парична политика на централните банки – повишаването на лихвените проценти – гарантира, че средната класа ще бъде подложена на още по-голям натиск, отколкото досега, и дава възможност на големите платформени компании, които лесно могат да се справят с временни загуби, да продължат с поглъщанията на други компании и по този начин да предоставят на тях и на „Блек рок“ още по-голяма пазарна сила в бъдеще.
От друга страна, глобалната ни финансова система е разрушена и вече не може да бъде поддържана в дългосрочен план. По тази причина в момента се подготвя нова система, основана на цифрови централизирани пари. Кредитирането ще бъде отнето от търговските банки и ще бъде поверено изключително в ръцете на централните банки.
Но това означава край на всякаква финансова свобода и съответно край на демокрацията. За да можеш да наложиш тази система на хората, трябва да ги поставиш в социални, икономически и финансови затруднения. Именно това постига и настоящата парична политика. Тя стимулира инфлацията в ситуация на най-висок дълг за всички времена, затруднява обслужването на заемите и при това създава армия от безработни, които в крайна сметка ще са готови да приемат всяка парична система, независимо колко недемократична е тя, от чисто отчаяние.
Така че, ако „Блек рок“ в момента търпи загуби, това не е нищо повече от стратегическа маневра с ясната цел в края на изтощителния период да има още по-голямо богатство и власт отпреди.
Източник: Гласове
