ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ВОЙНА

Автор: yy Няма коментари

Спомняте си, как полски фермер снима останките от ракета, която, както се оказа по-късно, принадлежи на украинския С-300. Така полският фермер, чиито стъпки отекват в нашата колективна памет, може би е спасил света от Трета световна война, отприщена от безвкусен заговор, измислен от англо-американското „разузнаване“. Такъв лош вкус беше подсилен от нелепо прикриване: украинците стреляха по руски ракети от посока, от която те не можеха да долетят. Тоест: към Полша. И тогава министърът на отбраната на САЩ, търговецът на оръжие Лойд “Рейтън” Остин, все пак осъди Русия, защото неговите васали от Киев са стреляли по руски ракети, които не е трябвало да бъдат във въздуха (и не са били).

Да посочим Пентагона, който превръща откровените лъжи в доста жалко изкуство. Англо-американската цел на този рекет беше да предизвика “световна криза” срещу Русия. Беше разкрит и този път. Това не означава, че обичайните заподозрени няма да опитат отново. И то съвсем скоро. Основната причина е паниката. Колективното разузнаване на Запада вижда Москва най-накрая да мобилизира армията си, готова да влезе в битка следващия месец, докато осакатява електрическата инфраструктура на Украйна като китайско мъчение.

Онези дни през февруари, когато бяха изпратени само 100 000 войници и по-голямата част от тежката работа беше свършена от милициите на ДНР и ЛНР, както и командосите на Вагнер и чеченците на Кадиров, отдавна отминаха. Като цяло руснаците и рускоезичните се изправиха срещу орди от украински военни, може би до 1 милион души. “Чудото” на всичко това е, че руснаците се справиха доста добре. Всеки военен анализатор знае основното правило: силата за нахлуване трябва да бъде три пъти по-голяма от отбранителната сила. Руската армия в началото на СВO беше малка част от това правило. Руските въоръжени сили имат постоянна армия от 1,3 милиона души. Разбира се, можеха да спестят десетки хиляди повече от първоначалните 100 000. Но не го направиха. Това беше политическо решение.

Но CВO приключи.: Това вече е територията на контратерористичната операция. Поредицата от терористични атаки – по Северните потоци, Кримския мост, Черноморския флот – най-накрая показаха неизбежността да се отиде отвъд обикновена “военна операция”. И това ни води до Електрическа война.

Електрическата война се разглежда главно като тактика, водеща в крайна сметка до налагането от страна на Русия на условията за възможно примирие (което нито англо-американското разузнаване, нито васалното НАТО искат).

Дори и да имаше примирие, широко рекламирано от няколко седмици, то нямаше да сложи край на войната. Защото по-дълбоките, имплицитни руски условия – прекратяването на разширяването на НАТО и „неделимостта на сигурността“ – бяха изложени изцяло както на Вашингтон, така и на Брюксел миналия декември и след това отхвърлени.

Тъй както нищо концептуално не се е променило оттогава, съчетано с безумната милитаризация на Украйна от страна на Запада, щабът на Путин не можеше да не разшири първоначалния мандат на CFR, който остава денацификация и демилитаризация. Но сега мандатът ще трябва да обхваща Киев и Лвов. И това започва с настоящата кампания за деелектрификация, която отива далеч отвъд източната част на Днепър и по крайбрежието на Черно море към Одеса. Това ни отвежда до ключовия въпрос за обхвата и дълбочината на електрическата война по отношение на установяването на демилитаризирана зона – с ничия земя – западно от Днепър, за да защити руските райони от артилерия на НАТО, HIMARS и ракетни атаки. Колко дълбоко? 100 км? Не е достатъчно. По-скоро 300 км – тъй като Киев вече е поискал артилерия с такъв обсег. Важното е, че още през юли това вече беше широко обсъдено в Москва на най-високо ниво на Ставката.

В обширно интервю през юли външният министър Лавров дипломатично извади котката от торбата: „Този процес продължава последователно и упорито. Това ще продължи, докато Западът в безсилната си ярост, отчаян да влоши ситуацията, доколкото е възможно, ще продължи да залива Украйна с все повече и повече далекобойни оръжия. Вземете HIMARS. Министърът на отбраната на Украйна Алексей Резников се хвали, че вече са получили 300 километрови боеприпаси. Това означава, че нашите географски цели ще се отдалечат още повече от текущата линия. Не можем да позволим частта от Украйна, която ще бъде контролирана от Володимир Зеленски, или някой, който ще го замести, да има оръжия, които представляват пряка заплаха за руската територия, или за републиките, които са обявили своята независимост и искат сами да определят бъдещето си.

Последствията са ясни. Докато Вашингтон и НАТО са още по-отчаяни да ескалират конфликта колкото е възможно повече (и това е план А: няма план Б), геоикономически, американците засилват Новата голяма игра: отчаянието тук се отнася до опитите да контролират енергийните коридори и да определят цената им. Това не притеснява Русия, тъй като тя продължава да инвестира в Азия, за укрепване на мултимодалния международен транспортен коридор Север-Юг (INTSC) с ключови партньори Индия и Иран; и определя цената на енергията чрез ОПЕК.

Неаконите просто не могат да си позволят да загубят още една война на НАТО и дори срещу „екзистенциалната заплаха“ на Русия. Тъй като новините от бойните полета в Украйна обещават да бъдат още по-мрачни, поне утеха може да се намери в културната сфера. Зеленият преходен рекет, подправен с отровна смес от евгеника от Силициевата долина, продължава да бъде гарнитура към основното ястие: Големият разказ на Давос, бившият „Голям рестарт” отново надига грозната си глава на G20 в Бали. Това означава, че проекта – „Разрушаването на Европа” върви добре. Деиндустриализирайте се и бъдете щастливи; нека изгарят дърва, благославяйки „възобновяемите ресурси“ на олтара на европейските ценности.

Досега на терена имаше предимно схватки и няколко истински битки. Но тъй като Москва събира нови войски за зимна офанзива, украинската армия може да бъде напълно съкрушена. Русия не изглеждаше зле, като се има предвид ефективността на артилерийските удари срещу украински укрепени позиции, както и скорошните планирани отстъпления, или позиционни боеве, намалявайки жертвите и унищожавайки украинската огнева мощ.

Колективният Запад вярва, че има военна марионетна карта в Украйна. Русия залага на реалност, в която икономическите карти са храна, енергия, ресурси, сигурност на ресурсите и стабилна икономика. Междувременно, без значение колко енергийни атентатори-самоубийци в ЕС трябва да се изправят пред планини от изпитания, те могат да разчитат, че поне 15 милиона отчаяни украинци ще почукат на вратата им, бягайки от села и градове с нулево електроснабдяване. Добър пример е временно окупираната жп гара в Херсон: хората постоянно идват да се стоплят и да зареждат смартфоните си там. В града няма ток, няма отопление, няма вода.

Сегашната руска тактика е точно обратното на военната теория за концентрация на силите, разработена от Наполеон. Ето защо Русия трупа сериозни предимства, като „разбърква отрова с розови листа“.

И, разбира се, „все още дори не сме започнали“. ВОЙНАТА!