От редакцията: На 19 декември се навършват 136 години от рождението на всеизвестния и обичан народен лечител Петър Димков (1886-1981). В негова памет и по повод годишнината от рождението му ви представяме статия написана за него от Христина Бързанова.
ПАРАДОКСЪТ ПЕТЪР ДИМКОВ – ПОСЛАНИК НА ДУХА
Мислейки за Петър Димков, пред мен винаги изниква един голям въпрос – как е успял този така фин и крехък на вид човек да съвмести в себе си толкова високи постижения в такива висинни сфери на идеала?!
Родолюбец и философ, лечител и войн, будител и строител на съвременна България – една наистина парадоксална личност!
Да, парадоксите го съпровождат от най-ранни години. Роден и отрасъл в истинско възрожденско българско семейство (баща свещеник и майка – народна лечителка), той попада в тежката атмосфера на кадетското, а по-късно и на Военното училище в Сант Петербург 1902-1909 година. Да, но в същото време в Русия шестват идеалите на Лев Николаевич Толстой, създават се приятелските кръгове на Рьорих, Бередяев, Булгаков и много други светли умове. Тази атмосфера така силно привлича младия Димков, че той завършва успоредно и курсове по хомеопатия, йога, източна медицина и философия. Прегръщайки идеалите на Толстой, той успява да убеди военното ръководство да предоставят в стола на училището и вегетарианска храна. Още тогава проличава големият организационен талант на харизматичната му личност.
Следват нови парадокси:
- Отличникът на Военното училище отказва спокойна и добре платена служба в Русия и, завръщайки се в България, макар и с тежък здравословен проблем (мускулен ревматизъм), се втурва с устрем във всички войни.
- Неколкократно раняван смъртоносно, със сериозни болки от дископатии, кръвоизливи, малария, той е винаги начело на атаките, но стреля, както се казва «по сватбарски» (не по хората, а във въздуха).
- Награждаван е с всички най-високи отличия за храброст и войнска доблест, той се радва най-много на любовта и уважението на войниците си, които е лекувал успешно от тиф, холера, чума и малария.
- Върнал войниците от ротата си живи и здрави от фронтовете, без да даде възможност никой да разбере за неговите заболявания и болки. Лекуван по всички правила на медицината – лекарства, минерални бани, физиотерапия, през 1929 г. той пише до д-р Кирил Йорданов – най-известния радетел на природолечението: «Всички тези болести, закърпвани с безброй лекарства, ме направиха крайно нервен и се отразиха зле на паметта и зрението ми, косата ми после опада, а краката и ръцете ми бяха винаги ледени. През 1927 г. търпението ми почна да изчезва, вярата ми в лекарствената мощ на медицината се замени с отчаяние и с желание да туря край на своето жалко съществувание.»
Представете си какво е състоянието на храбрия войн и самоотвержен лечител в това време. Тогава му попадат «по Божия милост», както той пише, книгите: «Лекуване с вода» на С. Кнайп, «Нова лечебна наука» от Луи Куне и др. Нарича ги «Божие откровение за мен» и ги приема като отговор на молитвите си. Обогатява наученото със собствения си опит и за по-малко от година чрез създадена вече негова система, пише: «Ето какво постигнах, лекувайки се по природолечебния метод:
- От мускулния и ставен ревматизъм не остана помен;
- Възпалението на венците и зъбнаият камък изчезнаха;
- От хемороидите, ишиаса, болките в кръста, маларията, катара в стомаха и червата, лошия дъх и от слабостта на повреденото от ревматизма сърце помен не остана.
- След като пречистих с бани и храна кръвта си, разширени вени не чувствам и от 1.9.1927 г. гумен чорап не нося;
- Нервността ме остави, ръцете и краката се затоплиха; паметта и зрението се засилиха и стомахът ми е редовен, косата, която бе почти окапала, отново се засили.
Същите резултати постигнах и при лекуване на жена ми и детето ми. Приятелите ми се излекуваха по същия метод от тежки болести.» София, януари, 1933 г.
От този момент (1929 г.) Петър Димков става Лечителят-Будител и Войнът-Строител на съвременна България. Тези две основни линии, очевидно противоречащи си, изпълват следващите 50 години от живота на лечителя – «живот в служба Богу и за облекчение на страдащите».
Обучаваният във военно дело полковник се устремява с най-искрен ентусиазъм да изгражда нова България! Като военен комендант в много български градове той използва невероятния си организационен талант и способността си да ентусиазира хората за истинско съзидание:
- В Карлово спасява къщата на Левски – предотвратява събарянето и способства за възстановяването й.
- В Свищов изгражда военния и градския водопровод.
- В Стара Загора спасява Аязмото – символ на града и участва в създаването на Операта.
Връх на съзидателната му и патриотична дейност е Варна (1934 до 1936 г.):
- Създава Парк-мавзолея «Владистлав Варненчик»
- Построява паметник-портал при Осми приморски полк.
- Започва реставрацията на Аспаруховия вал върху площ от 1000 дка. Засаждат се над 2000 фиданки, оформя се пиедестал с 12 ритуални стъпала и мраморна площадка и бюст на кан Аспарух. Издига се и статуя на аспаруховия войн в средата на вала (4.4 м).
- Спомага за разкриването на Римските терми и планира поставянето на още един паметник на Аспарух върху тях. По сведения на големия археолог Карел Шкорпил там се е намирала резиденцията на кан Аспарух, където той е подписал договора с Константин Погонат, с който византиеца признава най-после съществуването на Дунавска България на тази територия със столица Варна!
Енигматичната личност на Петър Димков магнетизирала хората и всички варненци участвали с труд и средства в патриотичните му дела. В Комисията, под негово председателство участват още Карел Шкорпил – директор на Археологическия музей, кметът Мустаков, полският и чехският консули, военни началници, свещеници, учители. Без да чака разрешение от правилтелството, Димков изпраща писма до министър-председателя на Полша, до папата и до турското правителство, в които обосновава необходимостта от създаване на парк-музея «Владислав Варненчик» на самото историческо място в памет на събитията от преди половин хилядолетие. Само папската институция (основен подбудител на похода на Варненчик), не се отзовава. Събраните достатъчно средства мотивират още повече обществеността на града за всеотдаен и безвъзмезден труд, но създават и сериозни проблеми на полк. Димков с Двореца и правителството. В този проект Хитлер вижда «нов славянски заговор» и Петър Димков е преместен внезапно в Сливен.
Междувременно е станал основоположник и създател и на Варненската филхармония – неин почетен председател и вдъхновител на музикалните празненства «Варненско лято».
Заедно с д-р Кирил Йорданов издавaт сп. «Природен лекар» и «Наръчник по природолекуване и живеене» в четири части, 124 картини – съставител Петър Димков и редактор К. Йорданов. Д-р Йорданов споделя: «Ако аз имах щастливата случайност да бъда първият лекар в България, който мина на фронта на природното лечение, то г-н Петър Димков е един от най-старите съратници за това обновление… За мен той бе едва ли не едничка опора в тежката борба.»
Благодарение на съвместната им дейност Варна се превръща в столица на природната медицина в България. За цялостното му добротворчество и сърцатост цяла Варна го изпраща със сълзи на гарата при заминаването му – невиждан прецедент в историята на града! Работниците, начело с Комисията, отказват да работят и заплашеното с международен скандал правителство връща тихомълком полк. Димков обратно в града, за да се довърши Мавзолея.
Но… «парадоксът Димков» отново заработва и той поставя условие държавата да отпусне достатъчно средства за довършването на Парк-музея и на Аспаруховия вал. Правителството изпълнява само първото си обещание, а Аспаруховият вал отново е оставен в забвение, а и до днес е толкова занемарен и пустеещ.
На откриването на парк-мавзолея «Владислав Варненчик» цар Борис!!! в тържественото си слово «случайно» забравя да спомене името на полк. Петър Димков сред инициаторите и създателите. В замяна на това, той е награден от полското правителство с най-високото отличие «Полония реститута» и с любовта и благодарността на варненци!
Веднага след тържествата обаче, той е върнат обратно в Сливен, а няколко месеца по-късно преждевременно пенсиониран, за да не достигне полагащото му се генералско звание. Всичко това обаче, му дава пълната възможност, завръщайки се в София, да се отдаде напълно на лечителската си и философска дейност, обосноваваща връзката между мисълта, ценностната ни система, начинът ни на живот и физическото ни здраве. Неговият основен труд «Българска народна медицина» претърпява четири допълнени издания преди 9.IX.1944 г, всяко обогатявано вече и с идеите и знанията на богомилите, и на Учителя Петър Дънов, чийто деен ученик и съратник става Петър Димков още през 1933 г.
След Девети септември следват нови парадокси за републиканеца Петър Димков. Арестуван многократно, с пълна забрана да лекува и издава книгите си, царският офицер е подложен на системни гонения и тормоз и отново спасяван от благодарни пациенти и близките им. През 1972 г. го тровят със стрихнин, но пак Божията ръка го връща към живота в отговор на молитвите на близките и пациентите му. Излекувал напълно безвъзмездно хиляди, обявени за «тежки и безнадеждни случаи» от официалната медицина , той бива обвиняван в шарлатанство и невежество!
Едва след 1975 г. след изцелението на ген. Иван Михайлов от рак, на Леонид Брежнев и Людмила Живкова, изчезват надписите от къщата, че лечителят не приема. Изчезват и официалните милиционерски постове. Негласно му е разрешено да лекува. Властта започва да се ползва активно от услугите му! Точно 40 г. след последното издание на «Народна медицина», с категоричното застъпничество на Л. Живкова и Ив. Михайлов, през 1977 г. преиздават трите тома в ограничен тираж. Опашките за тях са огромни – истински показател за народното доверие, уважение и любов! Наричат го Народният лечител. «Народната» власт, в лицето на някои закостенели «учени», отново прави опити да го задушава – ОСТАВЯТ ГО БЕЗ УЧЕНИЦИ!
НО…Непрестанните парадокси активно присъстват в живота на Петър Димков! Дъщеря му, Лили, измоленото от Бога дете, става истински продължител на делото му. Със средствата на изобразителното изкуство, тя олицетворява всичките му идеи и докосва с бащината си кротост и благост душата на зрителя и олицетворява всичките идеи на Лечителя:
- Как добротворството, чистотата и живота за другите са основа на здравия и щастлив живот- цикли »Богомили» и «Български светии»
- Как изучаването, свързването и преклонението ни пред красотите на Природата ни лекуват/Слънцето и Водата/; цикъл «Пейзажи»Светлина и движение»
- Как утрешният ден принадлежи на безспорната победа на Духа и Любовта-цикъл» Лица от Бъдещето» и «Шестата раса».
Толкова много хора споделят за целебния ефект от картините ѝ. Толкова лица започват да светят на нейните редки изложби!
Всички, до които се е докоснала ръката на Петър Димков, съществено са променили живота си. Знам как, променяйки режима на живот на моя татко, той промени живота и приоритетите на цялото ни семейство. Точно така, с лекота и благост, големият Лечител променя живота на цели поколения български семейства:
- Дъщерята на най-дългогодишния диктатор на България се превръща в знаменосец на българската култура. Организира детски асамблеи, става важен радетел на Единението на Света в името на Мира, Красотата и Любовта;
- Самият ген. Иван Михайлов става вегетарианец и радетел на идеите за добростворство и природосъобразен начин на живот;
- Проф. Огнян Герджиков, от неговорещо 5-годишно момче, се превръща в преподавател по право в СУ»Климент Охридски»;
- Малкото отчаяно момиченце-джудже, Живка Ганчева, се превръща в блестяща актриса, най-добрият изпълнител на Малкия принц.
Неизброими са примерите на известни учени, артисти и музиканти, дължащи здравето, следователно и успеха си, на Петър Димков, че сега много от тях с удоволствие и благодарност участваха в Юбилейния концерт по случай 130 години от рождението му. Скитайки из Родината ни, непрестанно се натъквам на негови благодарни пациенти и последователи, които с радост споделят преживяното и наученото.
И с каква радост установявам, преглеждайки публикациите за съвременните открития на квантовата медицина, че всички те са само научни доказателства на «простичките Димкови правила»:
«Песента лекува! Усмивката лекува! Добротворството лекува! Правата и светла мисъл е основната база за доброто ни здраве!»
Всички можем да се ползваме от тези негови преводи на Божествените закони и тогава ще сме и здрави, и щастливи , и дълголетни! /Вече е научно доказано, че телата ни са изчислени за 120-годишен живот без проблеми./
Толкова е просто! Да опитаме заедно!
А за мен бе много важно да си отговоря на въпроса, как е успял Петър Димков да се справи във времето с толкова много препятствия и да остави такава светла диря в цялата ни Родина и в сърцата на хората?!
Сега вече знам – като верен Апостол той е отворил пътя на Духа в себе си, разпалил е Божията искра в сърцето си и се е превърнал в истински Българин! Всички да помним, че БЪЛГАРИН не е народност, а духовна титла! Остава всички и да го разберем и да го прилагаме според възможностите си.
Заставайки пред духовния облик на Петър Димков, трябва само да замълчим смирено и сведем глави с ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ !!!
Автор: Христина Бързанова (16.12.2016 г.)
