Темата тази вечер ще е: “Предпазване от силите на злото и методи за борба с тях”.
Работата на възлюбените на Христа е толкова важна, че без познания за предпазване от силите на злото, те не биха останали дълго на земята. Така се случва обикновено: най-нежните и фини същества остават малко време при вас – не защото нямат връзка с Бога, а поради липсата на опит да се ограждат и защитават. Най-нежните създания – поетичните и влюбените души – категорично отказват да приемат този груб свят и си заминават, оскърбени и дълбоко нещастни. Мнението на околните е, че те “не са реалисти, не познават живота и объркват пътищата на по-трезвите, които обикновено знаят какво търсят и как да го постигнат”.
Но окултният ученик и, още повече, възлюбеният на Христа, не бива да се оставя в ръцете на кръвожадни и невежи същества, неподозиращи с кого си имат работа. Престъплението им не е “углавно”, както бихте се изразили вие, тъй като те наистина не знаят какво правят. Не е разумно да се осъждат вандали, подлагащи на огън всичко живо – нежността им е съвършено непознат свят и божественото отношение е нещо, напълно неизвестно за тях.
Някой би казал: “Но защо Бог допуска такива в живота ни?” С този въпрос ще се занимаем в друго събеседване. Сега ще ви повторя нещо, което съм казвал много пъти: покълването на сърцето и душата става само в пламъка на мъченичеството, на саможертвата! Нещастията, които преживявате, са напълно фиктивни, макар и плътно реални, болезнени за вас.
Представете си театър, в който всички вие сте актьори и публиката е целият космос – безчислените всевиждащи и неограничени от нищо цивилизации. Оставени сте “на произвола на съдбата” за някакви си 50-60 или най-много 90 години. Но в условията на пълната илюзия, че сте сами и никой не ви наблюдава, вие се проявявате точно такива, каквито сте, на дадения етап от развитието си. Пред очите на милиарди и милиарди същества, вие проявявате насилие и наглост, заблуждавате невинни същества, отнемате основни права и свободи, убивате не само животни, но и импулси у братята си, проявявате подлост, егоизъм, малодушие; правите си най-различни планове и системи, с цел лично обогатяване и издигане. Няма нито един невинен от вас – всички до един сте проливали кръв, по един или друг начин! Ако не като бойци или месоядци, то, най-малкото, като причинители на кръвоизливи в капилярната система на ближния и неближния. В много прераждания вие сте били, волю или неволю, войници; не сте опитвали силата на позора или кръста на самостоятелното мнение; не сте се опълчвали на предатели или тирани, поемайки пътя на непротивенето и неизбежната клада, а сте се уплашвали и сте ставали палачи, заедно с палачите; хулители, заедно с хулителите; овце, заедно с овцете…
Не всички сте от това земно племе, подвластно на карма, но има много невинни и девствени ангели, които никога не са живели при тежки условия и затова не знаят що е саможертва и мъченичество за другите. Те също подлежат на въплъщения на земята – не защото са се провалили в нещо, а за да положат основите на едно ново тяло, което не е от духовна, а от божествена материя. Това е елохимното тяло, наистина лишено от всякакъв егоизъм и напълно освободено от самочувствие и самомнение.
Моята перспектива за всички същества е да добият елохимно тяло. Но това, при престъпните духове, се оказва невъзможно, тъй като тях ги движат единствено егоизъм, самочувствие и самомнение. Някои сенки на Битието, които съм допуснал да бъдат създадени с педагогическа цел, представляват кондензатори на тези три основни енергии. Моята цел е, чрез стълкновение с тях, Моите създания да опитат последствията от тези опустошителни пороци – било лично върху себе си, било чрез наблюдение. Мъчителното противостоене на съвестта, душевните и физическите катастрофи, обезобразяването на лицето, тялото и психиката, особено при настъпване на старостта – ето Моите уроци, които давам във “Великото Училище на Живота”.
Пределно ясно е, че на всички – виновни и “невинни”, – се е налагало и се налага да се сблъскват с резултатите от свободното приемане на една или друга роля, на една или друга подбуда. Великата драма на Фауст изразява точно този процес. Няма нищо фатално и предопределено за “вечния пъкъл” – истината е, че всяка монада, всяка искра Божия, в края на краищата, ще се облече в елохимно тяло; но пътищата, начините, са точно толкова различни, колкото са и монадите. Неизбежен е обаче и общ за всички пътят на страданието, който е път на самоотречение. На окултен език казано, основата на божествената алхимия е високото налягане или огънят.
При това обаче има нещо много основно: как да се пазим от ония, които, проваляйки собствената си еволюция, искат да провалят и нашата? Истинското страдание съвсем на включва подчиняване на сатани и изверги. Не! Подчиняването на сатанински план и методи не е никакво страдание, а е мъчение. Тук трябва да теглите най-тънката и най-ярка черта на Битието. Правилото е категорично: покоят не се добива чрез унищожаване на енергията, а чрез уравновесяване на две противоположни енергии. Всички вие, които сте се опитвали да постигнете личен или обществен покой чрез унищожаване на някоя противоречаща енергия, сте стигали неотменно до крах – неунищожимостта на енергията е основен природен закон! Ето защо, подсказвам ви: заемайте винаги онази точка в пространството, в която всички сили са равнодействащи. Това е законът, ако искате да бъдете в покой. Ако искате да бъдете в движение, не се съпротивлявайте на силата, която ви противоречи; не се страхувайте, че тя маже да ви отнесе, но използвайте природната ú енергия, за да добиете нова опитност. Няма такава сила в Битието, която да е по-голяма от вашата собствена сила; няма нито една такава орбита в нито една от Трите Вселени, която може да ви изтръгне от вашата собствена орбита! Не си правете илюзиите, че изменяйки орбитите на другите, вие създавате стабилни системи, структури, атоми. Стабилна и незиблема е само системата на Отца ни, в която всяка монада върви неотклонно по своята орбита. Предателство спрямо Отца ни е да принуждавате чужда монада да сподели вашата орбита. Съвсем друг е въпросът, че монадите са на полярни двойки и на сродни вериги в своите орбити и така не са самотни в своя път към Великото Цяло.
Какво значи обаче да приемете временно силната гравитация на система или монада, която е набрала повече енергия от вас, по стечение на обстоятелствата? – Това значи да подпишете предварително победата си. Защо? – Понеже, с влизането в нейната система, вие внасяте, по закон Божи, отклонението, произтичащо от вашата собствена орбита – и по този начин ускорявате разпадането на системата.
Основната заблуда на създателите на сатанински системи произтича от тяхното невежество: те не знаят, че строят сгради от тухли, всяка от които има свое собствено движение. Тази сграда обаче, на практика, им служи за определено кратко време и те остават с убеждението, че не са сбъркали.
http://neobyatnotogovori.blogspot.com/2011/03/07119841216.html?m=1
