Автор: Василианна Мерхеб /материалът е публикуван в съкратен вариант в “24 часа”/. Следвайте “Гласове” в Телеграм
От трибуната на българския парламент на 08.12.2022 г. представителят на ГЕРБ Даниел Митов прочете декларация по повод „посещение в България“ на „Волоколамският митрополит Антоний, председател на външния отдел на Московската патриаршия“, в която е поставено настояването Българската Православна Църква „да помисли дали не е дошло време за влизането ни във евхаристийно общение с Православната църква на Украйна“, при положение че Българската Православна Църква над 30 години е в пълно Евхаристийно общение с каноничната Украинска Православна Църква.
На авторите на декларацията би могло да припомним също, че Българската Православна Църква е отделена по Конституция от държавата и делата, които касаят нейния живот, зависят тясно от нейната духовна компетенция, като взимането на каквито и да било решения е строго определено в полето на Църковната правосубектност, която е неприкосновено нейно право. Всеки опит за вмешателство в тази суверенна територия освен противоконституционна дързост, противопоставяща се на основния закон в държавата, в духовен план се явява тежък грях.
Българската Православна Църква, както е известно, е неизменна част от Светата, Вселенска, Съборна и Апостолска Църква и се ръководи от нейния колективен съборен орган – Светия Синод. Никоя светска власт не може да диктува дневния ред на Църквата и всеки опит за подобна интервенция е безперспективно занимание, тъй като Тя е с Богочовешки Небесно-земен статут, съхраняваща каноничното Апостолското приемство и се управлява повече от 2000 години не от човеци, а от Царя на славата – Иисус Христос.
Настоящата декларация се оказва без аналог в най-новата ни история като е твърде съмнително даже във времето на комунистическия режим властта някога да е изисквала от Църквата подобни неща. Затова тази политическа намеса би могла да се нарече безпрецедентно упражняване на натиск върху БПЦ, който неминуемо скандализира широката общественост и се възприема критично. Тази декларация в известна степен е опит за склоняване на БПЦ към вселенски разкол, с което да бъде изолирана от целия православен свят, като църковният разкол е форма на самоотлъчване от благодатното общение със Светата, Съборна и Апостолска Църква, и е смъртен грях.
Каноните на Светата Църква касателно общението с разколници са категорични като повеляват отлъчване: „Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен.“ (Апостолско правило 10), „А ако се окаже, че някой епископ, презвитер или дякон или който и да е от клира се съобщава с отлъчени от общение, нека бъде и сам вън от общение като такъв, който създава безчинство в църковния ред.“ (Антиохийски събор, правило 2), „Забранява се моленето с еретик или с разколник.“ (Лаодикийски събор, правило 33).
За разкола са казани страшните думи, че той не може да бъде умит дори с мъченическа кръв: „Дори да сме извършили хиляда добри дела, ако нарушим целостта на Църквата се подлагаме на не по-малко осъждане от онези, които са измъчвали Неговото Тяло. … този грях не може да заглади дори мъченическата кръв.“ (св. Йоан Златоуст).
Неотдавна митрополит Николай, член на Светия Синод на БПЦ, относно строгостта на канона оповести че: „Светите канони са продиктувани от Светия Дух правила за поведение и поради това тяхното неизпълнение или нарушаване винаги е свързано с неблагоприятни последствия. Санкцията за нарушаването на Божието право и на Свещените канони е Божия санкция. И като такава тя е неизбежна.“
Затова се питаме: кой Ви излъга г-н Борисов, кой Ви даде този готов текст и Ви тласка да призовавате БПЦ към пропастта на разкола?
Вашата декларация се оказва своего рода открит фронт срещу БПЦ и нейното многомилионно паство, чиито човешки, граждански, и религиозни права са защитени, както знаем, по Конституция. Помислете дали посредством тази декларация не се разпалва религиозна вражда, като се оскърбяват религиозните чувства на по-голямата част от българския народ?
Нима не знаете, че легитимираната от патр. Вартоломей „Православна Църква в Украйна“ („ПЦУ“) получава т. нар. „Томос‘19“, който на практика е фалшив лист хартия и няма никаква духовна стойност, тъй като освен че грубо погазва каноните, има дори антидогматичен характер, който подлежи на анатема по силата на Боговдъхновените Седем Вселенски Събора! Лобистите на „ПЦУ“ често правят опит да оправдаят лъжетомоса като опитват да го сведат до ниво на административно решение, касаещо юрисдикционен въпрос, като прилагат чуждия за Църквата модел за очертаване на политическите и географски граници, които да определят църковните. Това е напълно неоснователно, тъй като духовно-мистичните граници на Църквата нямат нищо общо със земните, още повече светски траектории.
Например така стои въпроса с т. нар. „Нови Земи“, Света Гора – Атон, о. Крит, които въпреки че географски и политически се намират на територията на държавата Гърция и следва да бъдат към Еладската Православна Църква, се оказват под църковната юрисдикция на вселенска патриаршия.
В текста на декларацията на партия ГЕРБ се претендира срещу визитата на руският митрополит Антоний, председател на Външния отдел на Руската Православна Църква (РПЦ), назначен съвсем наскоро, като негово задължение е да дойде да се запознае със своите служители в България, още повече когато става дума за тържества по случай 70-годишния юбилей от откриването на Подворието на РПЦ в гр. София. Негово изконно право е да упражнява своите архипастирски и служебни задължения от тясно църковен характер, които няма да как да бъдат обект на което и да било политическо знание.
Все едно патр. Вартоломей да има претенции защо сте поканили Урсула фон дер Лайен в България на партийно събитие и да възразява срещу нейните планирани работни срещи, като едновременно да настоява партия ГЕРБ да се побратими и да припознае ценностите на Китайската комунистическа партия, като в допълнение да размаха пръст, забраняващ тази визита да се повтаря. Пълен абсурд!
Затова се питаме: кой злоупотребява с доверието Ви г-н Борисов и се опитва да Ви повлече в тежка грешка?
В декларацията на партия ГЕРБ се твърди, че на Светата Божествена Литургия на големия храмов празник на св. Николай Чудотворец за 70-годишния юбилей от откриването на Руското подворие в гр. София е имало „български публични личности, ангажирани със сдружение „Русофили“. В текста не е посочено нито едно конкретно име, а както е известно има медийни видеозаписи, които да докажат дали там е имало такива хора. Макар че и да беше така, тълкуването че присъствие на Литургия в храм е едва ли не престъпление, е меко казано цинизъм, напомнящ тъмните години на репресивния соц.
Поради това посланията на декларацията преминават червената линия на допустимост, тъй като зад паравана на християнска принадлежност политици, които е твърде съмнително да имат понятие от Символ верую или поне Отче наш, изпадат в положение да не съзнават какво вършат.
Дали тенденциозно авторите на декларацията са пропуснали да забележат, че по време на това празнично Богослужение са присъствали и украински граждани, тъй като в Руското подворие в гр. София под благодатния молитвен покров на този храм от началото на Специалната военна операция (СВО) украинци се молят заедно със своите руски и български събратя, именно украинци, на чиито семейства помагат с християнска обич и руснаци, и българи. Това е непреодолимо свидетелство, че Църквата Христова е надетническа и наднационална и не се разделя по етноси и националности, а е чедолюбива Майка на всички, които изповядват истинната Вяра в Иисус Христос.
Още повече, че църковният живот би бил немислим без руските светии, които присъстват всеки ден от календарния живот на Светата, Вселенска, Съборна и Апостолска Църква, така че без съмнение всички православни християни по света са и русофили. Все пак когато споменаваме РПЦ следва да отбележим, че става дума за най-голямата автокефална Църква в света и това е неотменим Богодаруван факт.
Г-н Борисов, кой инкасира на Ваш гръб в опит да дискредитира доверието към Вас и да препятства всякакво политическо бъдеще на ГЕРБ?
Няма да е пресилено да се каже, че патр. Вартоломей, легализирайки разколниците в Украйна си позволи авторитарно да погази каноните като обяви признаването на парацърковната структура „ПЦУ“ с фиктивния „Томос“ през 2019 г., напълно самоволно пренебрегвайки целия православен свят, като и към момента се опитва агресивно да го наложи на многомилионното паство на каноничната Украинска Православна Църква (УПЦ). Посредством текста на неговия „Томос“ той прави опит да монополизира православието, самопровъзгласявайки се за глава на всички Поместни Църкви, притежаващ правото на висш безапелационен съд и върховен авторитет, като вселенска патриаршия е обявена за нему подопечен център на Православието. Това по своему е опит за преврат в Църквата, тъй като е чиста проба ерес – източен папизъм, понеже Глава на всички Поместни Църкви е никой друг, освен Всемогъщият Христос.
Истанбулският патриарх г-н г-н Вартоломей – Димитриос Архондонис от квартала Фенер, символично титулуван вселенски (защото Византия отдавна я няма), бивш турски офицер, изповядващ всеереста на икуменизма и ереста на източния папизъм, носи наследено първенство „пръв сред равни“, което има символен характер, но претенцията му е да бъде „пръв без равни“, въпреки че не е с нищо по-различен от всеки друг епископ и предстоятел на Църква. За да изпълни тъмна геополитическа мисия, той наруши каноничния ред и издаде незаконен „Томос“ за автокефалия, с който се самопостави за глава на разколници, за които, както споменахме, канонът повелява отлъчване при общение с тях, и всеки който признава неговото действие, изпада неминуемо в схизма и директно отпада от Вселенската Църква. Няма да е пресилено да се каже, че патр. Вартоломей е опасен за самата Църква, особено предвид деструктивната му бъдеща цел за съслужение с папата чрез обявяване на невъзможното поради тежките различия между православни и римокатолици общо празнуване на Пасха през 2025 г.
Относно равенството на всички епископи в Православната Църква неотдавна митр. Николай в същото изказване изяснява темата с думите: „Слава на Бога и на светите отци на Църквата, които са решили и постановили, че в Православната Църква всички епископи са равни и че предимството по чест не означава предимство по права. С Божията премъдрост е установено също така, че Едната Свята Православна Църква ще се управлява съборно.“
Вие не сте длъжен да имате компетенции по църковна история, канони, догмати и устройство на Църквата, но онези, които са Ви препоръчали да обявите тази декларация със сигурност знаят в каква степен на риск попадате. На практика излиза, че под предлог, че ще се гаси църковен пожар, някой тика в ръцете Ви пъклен огън, знаейки прекрасно, че пожар с огън не се гаси.
Политизирането на душеспасителната мисия на Църквата касае спасението на всяка християнска душа и не може да бъде оправдано с никаква политическа цел. Именно поради това когато става дума за въпроси на Вярата нашите предци са предпочитали да оставят главите си посечени на дръвника пред това да предадат Христос.
Никоя земна власт не е успявала да застане между човека и Бога и за това свидетелстват многобройните свети мъченици и изповедници и на нашата родна Църква, гонени заради Вярата. Една част от тях са: Баташките и Новоселските Новомъченици, св. мчци Георги Софийски Стари, Нови и Най-нови, св. мчк Николай Софийски, св. вмчца Злата Мъгленска, св. свщмчк Симеон Самоковски, св. прпмчк Прокопий Варненски и още безчислен сонм знайни и незнайни светии, включително неродените свети деца, които мъченически загиват в утробите на своите възлюбили Господа обезглавени майки под ятагана на властта.
Натрапва се усещането, че се прави опит да вкарат Вас и партия ГЕРБ в коловоз, където по перфиден начин да бъдете превърнат от благодетел на Църквата в своето рода гонител на собствения си народ и Христовата Църква, тъй като с направените заявления в декларацията попадате в риск да загубите обществено доверие и да дерайлирате напълно от политическата власт в България.
Г-н Борисов, Вие имате без съмнение силно развита интуитивна ориентация, която се с лекота би могла да елиминира съшитата с бели конци геополитическа режисура, в която сте въвлечен посредством лукави съветници, които гарантирано се намират извън орбитата на каноничността.
Кой се опитва да Ви подхлъзне да преминете чертата като бъдете въвлечен в настоящата георелигиозна война, обявена на Христос и Неговата Църква, за която Сам Той е обещал, че „портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат. 16:18).
„Томос’19“ е геополитическа продукция на бившия президент (олигарх) на Украйна Петро Порошенко, който в опит да се задържи на власт реши да се заиграе с църковната тема, поемайки „томосоцентрична“ кампания, която на свой ред стремглаво го изпрати на политическото бунище.
Украинският „Томос’19“ по своя генезис е георелигиозен проект, имащ дестабилизираща функция в светско и църковно направление и ако геополитическата му цел е откъсване на Украйна от духовните връзки с Русия, то в дълбочина се открива по-опасната георелигиозна цел за вселенски разкол, което по своему се явява диверсия срещу Православието, където мишена се оказва всяка една Поместна Църква.
Ударът по каноничната УПЦ е без съмнение пряк удар по РПЦ, тъй като двете Църкви са неотменимо духовно свързани, защото исторически става дума за един народ и една вяра и свята Купел: „Както е невъзможно да се раздели Пресветата Троица, Отец, Син и Свети Дух, Един Бог, така е невъзможно да се разделят Русия, Украйна и Беларус. Те заедно са Светата Рус.“ (св. преп. Лаврентий Черниговски).
Поради това напоследък в глобален план сме свидетели на една богоборческа тенденция, където политическата власт се опитва да диктува дневния ред на Църквата, без да съзнава колко опасни дела върши. Блаженейшият митрополит Онуфрий, оглавяващ каноничната УПЦ, от своя опит споделя:
„Колко политици, колко политически системи съм видял през живота си, които се обявяваха за много хуманистични и демократични – всички тях вече ги няма. Една политическа система се сменя с друга, но Божията истина е непоклатима, така че Църквата не се променя. Те искат Църквата да се променя като политическите течения, но Църквата не може да се променя, защото Божията истина е една. Политическите лозунги се променят, но Божията истина не се променя.“
Още преди да се появи зловредният „Томос’19“, а и след това, всеки опит за неговото легитимиране по света се е случвал под прякото наблюдение на САЩ, за което свидетелства създадения през 2013 г. към Държавния департамент „Отдел за религиозни и глобални въпроси“, впоследствие част от „Отдела за международна религиозна свобода“ на Департамента на САЩ, както и многобройните в годините посещения-совалки на високопоставени американски държавници „загрижени“ за Православието от ранга на Джо Байдън (римокатолик), настоящ президент на САЩ, Майк Помпео (протестант), държавен секретар в периода 2018-2021 г., Самюъл Браунбек (римокатолик), посланик на САЩ по въпросите на международната религиозна свобода в периода 2018-2021 г., на територията на Украйна, призналите антиканоничния „Томос‘19“ Александрийска, Еладска и Кипърска Църкви, и други Поместни Църкви.
Настоящият разкол в Украйна датира от над 30 години, като новата разколническа „ПЦУ“ („Православна Църква на Украйна“), за която текстът на декларацията на ГЕРБ лобира, е едно кухо държавно-политическо и напълно бутафорно откъм духовност формирование с около 80 манастира, 200 „монаси“ и 4500 „свещенослужители“ и празни плячкосани храмове под ключ без богослужения след престъпното им заграбване от каноничната УПЦ, като „ПЦУ“ не крие, че разчита на подкрепа както от тъмни олигархични кръгове, така и от криминалния ъндърграунд, за което свидетелства и присъствието на знаковия представител на украинската организирана престъпност с прозвище „Нарик“ (Александър Петровски) при връчването на „Томоса“ в Истанбул.
За сравнение, каноничната УПЦ е с многомилионно паство, като е най-голямото вероизповедание в Украйна с над 200 манастира, близо 5000 монашестващи и над 10000 свещенослужители, с ежегодни Кръстни Ходове, като последният наброява внушителните 350-400 000 души, оглавявана от своя всенародно почитан и обичан каноничен предстоятел Блаженейшият Онуфрий, митрополит Киевски и на цяла Украйна, който в смирение съблюдава истински монашески образ на благочестието и е духовен баща на украинския народ, благодатен архиерей вече над 32 години, който полагаемо е наричан от своите духовни чеда Авва.
Присъщо за безблагодатната „ПЦУ“ е, че тя се явява изцяло държавна структура, изповядваща националистически ценности, като наподобява етно-тоталитарна секта, за което свидетелства нейната символика: украинския тризъбец вместо Светия Кръст. Докато УПЦ възнася Слава Господу Иисусу Христу, то „ПЦУ“ скандира „Слава Україні! Героям слава!“, възпявайки укронацисти като Степан Бандера, Симон Петлюра, Роман Шухевич. Това обяснява и практиката „ПЦУ“ вместо Боговдъхновеният „Символ верую“ да изпълнява националистическия химн на държавата, възхваляващ не Бога, а нацията.
Освен това креатурата „ПЦУ“ представлява псевдоцърковна и разколническа групировка, в чиито редици са поставени да се представят за духовници напълно цивилни и криминално проявени лица, доказани международни аферисти, хора които никога не са приемали свето кръщение и не са били православни християни, като някои от тях са „ръкополагани“ от анатемосани разколници и също некръстени. Поради това в общи линии „ПЦУ“ се явява една фейк-лъжецърква, в която някакви преоблечени персонажи разиграват инфернална клоунада в Божия дом.
Към момента в Украйна освен „ПЦУ“ има и още една разколническа групировка с лидер „патриарх“ „Филарет“ Денисенко, близо 100-годишен (вероятно Бог чака да се покае), анатемосан и отлъчен от Църквата през 1997 г., като въпросният „патриарх“ Денисенко оглавява Киевска лъжепатриаршия, носейки своето бяло було, и категорично не признава новопоявилия се и покровителстван от патр. Вартоломей глава-протагонист на конкурентната „ПЦУ“ „митрополит“ „Епифаний“ Думенко.
За по-голяма токсичност към духовната проказа в Украйна дава своя принос още едно формирование –активната униатска римокатолическа „църква“, която посредством своята хибридна дейност цели да отклони православните християни в Украйна от тяхната духовна идентичност. В общи линии тук става дума за конкуренция, т.е. борба между групировки, ползващи религиозни имена с цел придобиване на повече финансово-териториална и военно-политическа власт, обезкървявайки чрез узаконен рекет каноничната УПЦ.
Важно е да се отбележи, че канонично условие за предоставяне на автокефалия, което утвърдено в многовековната история на Църквата, е паството и клира с едно сърце и една уста, в духа на Христовата Любов, изрично да направят официално волеизявление пред цялата пълнота на Вселенската Църква, сиреч пред всички Поместни Църкви, и на тази основа чрез всеправославно съгласие или Всеправославен събор да бъде уважено тяхното искане. Към момента каноничната УПЦ никога не е искала подобно нещо от която и да било Поместна Църква по света, включително и от патр. Вартоломей, защото тя има каноничен Томос още от 1991 г., който гласи че УПЦ е със статут на широка автономия, напълно независима и самостоятелна в управлението си и при взимането на решения Църква, като има право да избира своя Предстоятел изцяло самостоятелно и да обгрижва духовно своята диаспора по света, назначавайки по своя преценка нейни клирици.
Свидетелство за каноничната изрядност на УПЦ е фактът, че тя над 30 години е в пълно Евхаристийно общение с целия православен свят, като още през 1992 г. самият патр. Вартоломей демонстрира своето признание спрямо УПЦ като единствено канонична и легитимна в Украйна. Неслучайно през 2014 г. във връзка с интронизацията на ползващия се с висок авторитет във всички Поместни Православни Църкви тогава новоизбран предстоятел митрополит Онуфрий, патр. Вартоломей подарява архиерейски жезъл, който щом е връчен от епископ на епископ е символно свидетелство за признаване на каноничната архиерейска власт на владика Онуфрий като предстоятел на УПЦ.
Оттогава до сега предстоятелят Блаженейшият митрополит Онуфрий носи своя нелек кръст години наред по трънливия път на тежки изпитания, тъй като УПЦ е подложена на невиждани агресивни репресии от местната и държавна власт чрез приемането на антицърковни закони, ежедневни изстъпления и нападения на неонацистки групировки и разколници, които по звероподобен начин пребиват и убиват духовници и миряни, заграбват църковно имущество, оскверняват със сатанинска злорадост и разрушават по безобразен начин стотици нейни храмове и манастири, като не спират да фабрикуват компромати срещу УПЦ. Докато Божият народ въпреки всичко това до ден днешен защитава своята Църква с мъченическа кръв и като истински християни хората са готови да отстояват своята принадлежност до смърт: „защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“ (Филип. 1:29). Всичко това показва, че властта се бори не за свободата на Украйна, а срещу Бога и каноничната УПЦ, която вече придоби всички белези на Църква-Мъченица, защото е подложена на гонения, напомнящи тези от първите векове!
Направи впечатление, че декларацията на ГЕРБ се случи малко след визитата на Бойко Борисов в Истанбул, където беше поканен по повод 130-годишния юбилей от полагането на Основния камък на Желязната църква „Св. Стефан“, като странно защо не беше поканена българска църковна делегация.
От включване на живо във фейсбук страницата на Бойко Борисов широката публика стана свидетел как се оказва седнал на трона за почетни гости във видимо неудобната поза на полустартов клек, което по своему е уникално положение, предвид протокола.
В по-късна публикация на фейсбук стената на г-н Борисов прочетохме:
„Руската агресия в европейска Украйна е брутален антихристиянски акт, който причинява огромно страдание на украинския народ. Това заявих по време на срещата си с Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх Вартоломей I.“
Г-н Борисов, тук отново се прокрадва усещането, че този текст не е плод на Вашето лично мнение, а се е случил под външна диктовка.
Обективно погледнато, знаем че лично генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призна, че войната е започнала през 2014 г., където НАТО и колективният запад водят прокси война на територията на Украйна като я употребяват за плацдарм срещу Русия. В същия ред на мисли свидетелстват думите на бившия германски канцлер Ангела Меркел, че Минските споразумения са подписани, не за да има мир, а за да се даде време на Украйна да бъде въоръжена и подготвена за военна конфронтация с Русия.
Това като християнин как го четете, кой се оказва агресорът в случая?
Никой не крие фактите, че още от 2012 г. в Украйна започва снабдяването с американски оръжия и следват серия обучения на украински бойци от военни командоси на САЩ, ЕС и Израел, в годините оттогава до сега на територията на цялата Украйна са построени многоетажни бункери по натовски образец, както и разкритата от Русия биотерористична мрежа от над 30 лаборатории, твърде вероятно причастна към причиняването на редица зарази, включително пандемията ковид-19, особено в нашия регион.
Ако Русия е действително агресор, защо над 5 милиона украински бежанци емигрират в Руската Федерация? Къде досега беше Европейският съд по правата на човека и защо световните политически лидери останаха глухи, слепи и неми във връзка с депозираните близо 6000 жалби на семейства от подложеното на геноцид население в Донбас от 2014 г. до сега?
Тук става дума за десетки хиляди жертви, сред които военнопленници, стотици загинали невинни деца, майки, бащи, жени, старци, и всякакво мирно население, включително безследно изчезнали невръстни деца и хора, някои от които насилствено превърнати в донори за органи? Вече 8 години се извършват се военно-терористични обстрели със забранени касетъчни бомби „Град“, а отскоро и с американските HIMARS по жилищни сгради, болници, училища, театри, престъпно се унищожава тъй важната за живота инфраструктура, свидетелство за което е и извършеният военно-терористичен акт по взривяването на Кримския мост.
Да си спомним как озверели укрофашисти от „Правия сектор“ избиха в профсъюзния дом в Одеса на 02.05.2014 г. десетки напълно невинни цивилни украински граждани с помощта на наказателни отряди от типа на секретните американски и натовски „ескадрони на смъртта“ „Гладио“, подсилени от чуждестранни наемници, като извършиха чудовищна по своята жестокост интервенция за пречупване на украинския народ чрез всяване на страх, оставяйки след себе си препълнени морги и болници с осакатени и инвалидизирани няколко стотин души.
През същата 2014 г. се създава неонацисткият полк „Азов“ за кървави репресии, легитимиран като част от държавната военна структура, който над 15 години прави етническо прочистване, избивайки мирното население на Украйна, за което свидетелстват множество безименни масови гробове. Въпросният батальон е вече част от законните военизирани структури, чиито членове са открити неонацисти, изповядващи неоезически култове, кланящи се в кървави жертвоприношения на езически идоли, които с демонична наслада опустошават, грабят и оскверняват православни храмове, неслучайно затова горят икони на своите богоборчески укрофашистки клади.
Вероятно Ви е известно, че същият полк „Азов“ в САЩ и Израел е обявяван за неонацистка групировка, пропагандираща открит антисемитизъм, а в Япония беше обявена за терористична организация, като негови предшественици се явяват ОУН (Организация на украинските националисти), УВА (Украинска въстаническа армия) и подобни нацистки структури с лидери Степан Бандера и Роман Шухевич, отговорни за избиването на над 100 000 души по особено жесток начин, включително поляци, евреи, украинци и руснаци.
На първо място стартиралата през 2014 г. война на територията на Донбас в Донецка и Луганска област в същината си е религиозна, за което свидетелстват престъпленията на украинската власт в годините посредством ежедневни обстрели и множеството бомбардировки срещу манастири и храмове, включително с бомби, имащи надпис „Смърт на православните!“, убийства, отвличания и обиските на духовници и миряни. Важна подробност – всичко това е извършвано от украинци срещу украински граждани.
Бомба надпис „Смърт на православните!“
Разрушеният през 2014 г. Иверски Манастир в Донецк
Убитият през 2014 г. в гр. Луганск от касетъчна бомба свещеник Владимир Креслянски
Тук отново като християнин Ви питаме кой е агресорът в случая и за каква братоубийствена война и руска агресия става дума?
За тези 8 години православните християни, които са платили с мъченическа кръв живота си в Украйна са с численост без аналог по света и техните имена са записани със златни букви на Небесата. Страшното тук е, че са избивани от свои сънародници по нареждане на управляваните отвън украински правителства. Някои от тези хора са пострадали по особено жесток начин, умирайки в тежки мъки и болезнена агония, ставайки жертви на сатанински ритуали, като например в т. нар. „Библиотека“ в Мариупол. За каква братоубийствена война можем да говорим, след като в по-голямата си численост взетите в плен украински военни се оказват действащи сатанисти, покланящи се на мамона в изградени полеви капища и върху телата им трудно се намира чисто място без изрисувани татуировки с нацистка символика, такива хора не са и няма как да бъдат братя на православните християни в Украйна.
От 2014 г. насам украинската власт е представлявана от проамерикански майданни марионетни правителства, дошли чрез кървав преврат, под управлението сякаш на укро-райх, който е на път да превърне неонацистките факелни шествия и гей-паради в ежедневие в държавата. Става дума за правителства, оглавявани от хора, които не са кръщавани в православната вяра – баптистът Александър Турчинов, временният украински президент след „евромайдана“, униатите Арсений Яценюк, бивш премиер, Андрей Парубий, бивш председател на Върховната рада, настоящият президент евреин Владимир Зеленски, които имат пряко участие във военно-терористичния преврат в държавата.
Неслучайно обявените цели на стартиралата Специална военна операция (СВО) са денацификация и демилитаризация, като в допълнение допринесоха неизпълнението на Минските съглашения от страна на Украйна и лавината без аналог в световната история от стотици необосновани санкции срещу Русия от САЩ, ЕС и други държави от Запада. Очевидно трансатлантическият елит се е втурнал с кървави ръце да зида „църквата“ на антиХриста, като тази конструкция е обречена да претърпи процеса на неизбежна деавтокефализация.
Да се върнем на Вашите фейсбук постове от Истанбул, където четем:
„За мен беше огромна чест, че Негово Всесветейшество Вартоломей, който стои на Трона на Св. Андрей, определи срещу него да застана на най-високото място в Православната църква – на Трона на някогашните императори на Източната Римска (Византийска) империя – точно аз. Тази чест ми беше оказана от патриарх Вартоломей I заради работата ми в името на православието.“
Предвид несвойствения за г-н Борисов църковен изказ в тези постове, отново се натрапва усещането за получен готов текст от някой съмнителен съветник, който опитва да изфабрикува несъстоятелни легенди и митове, злоупотребявайки с доверието на г-н Борисов. Всичко това поражда редица въпроси и налага въпиюща разстановка в няколко направления.
В исторически план твърдението на г-н Борисов за оказана висока чест, понеже бил поставен на императорски трон, е нелепа лъжа, тъй като императорите, които са участвали в богослужение в присъствието на вселенски патриарх датират в периода до 1453 г., т.е. 15 век, преди падането на Константинопол под Османско владичество. По това време богослуженията са били извършвани предимно във всеизвестния патриаршески храм Св. София, за което свидетелстват всички църковно-исторически извори, като последният вселенски патриарх преди 1453 г. е бил Григорий III, по чието време е управлявал византийския император Константин XI Палеолог.
Предпразничното вечерно богослужение, на което е поканен г-н Борисов, се извършва на територията на храм „Св. Георги“, изпълняващ функцията на патриаршески от 17 век насам, т.е. цели два века по-късно той стартира като патриаршески, в период когато Църквата се е намирала в друг богослужебен режим, тъй като император не е съществувал, защото Византия е паднала под османска власт. Така че версията за това, че Бойко Борисов е бил поставен на императорския трон е неправдоподобна със силата на пълната историческа категоричност. От позитивна гледна точка това донякъде е типичният Борисов „късмет“, предвид факта че се оказва възседнал една обикновена символична тронна седалка, която ако бе действително императорски трон, ситуацията директно би влязла в графата протоколна катастрофа, понеже християните, ако не колене за молитва в храма, предимно стоят прави.
Действително към момента в богослужебната практика на Светата, Вселенска, Съборна и Апостолска Църква съществува обичай държавници и видни хора, дали своя принос за Църквата да бъдат удостоявани с високо признание и чест да застават на определите за това почетни тронове, включително императорски. Например, в сърцето на православния свят, в Градината на Царицата Небесна Света Гора – Атон през 2016 г. от името на Свещения Кинотис, представляващ всички 20 Манастира, е приветстван да присъства на тържествени богослужения държавникът Владимир Путин (на който г-н Борисов в приятелски жест дари едно от любимите на сърцето му каракачански кучета) в качеството му на президент на Руската Федерация, кръстен в свещената Купел на най-голямата по численост в света Поместна Православна Църква.
За сравнение, архивните свидетелства онагледяват как въпреки предстоящите, типични за Светогорските манастири тържествени дълговременни Богослужения, които надвишават половин денонощие, президентът Путин стои непрекъснато в напълно съответстваща за мястото и богослужението изправена позиция.
По-нататък в следващ фейсбук пост на г-н Борисов от Истанбул се чете:
„Днес, на Тронния празник на първопрестолната Вселенска Патриаршия, който се чества в деня на основателя на Христовата Църква в Града на Босфора – Св. Апостол Андрей Първозвани, Негово Всесветейшество Вселенският патриарх Вартоломей I отслужи тържествената Св. Божествена литургия.
За мен е огромна чест, че Негово Всесветейшество избра да възглави празничното богослужение с поднесения му вчера от мен Първосветителски жезъл. Този дар е в чест на дадения от Негово Всесветейшество каноничен Томос за автокефалия на Православната църква на Украйна, която е единствена духовна опора на жертвите на кремълската война срещу православните украински събратя.“
Тук изглежда отново г-н Борисов попада в капана на постановъчна сцена, спекулираща с Неговото простосърдечие.
При споменаването на „първопрестолна Църква“, е налично невярно твърдение, тъй като понятието първопрестолен се използва на регионално ниво, в рамките на една Поместна Църква – за града, в който пребивава нейният глава. Този термин не може да се използва на всеправославно ниво, защото между Поместните Църкви няма първопрестолна, макар че в исторически план такава без съмнение е Йерусалимската Църква.
Тук сме принудени отново да попитаме: кой Ви препоръча да благодарите на вселенския патриарх за това, че същият бил дарил „Томос“, с неканоничен статут, продиктуван от чужди на Църквата геополитически интереси, касаещ пряко не някой друг, а УПЦ и нейните канонични архиереи, при положение че сте политически, а не църковен лидер, и сте представител на друга държава?
Прочитът на тази ситуация не може да бъде друг, освен че това нанася сериозна имиджова щета лично за Бойко Борисов и партия ГЕРБ, продиктувана от определено неблагонадеждни консултанти.
Г-н Борисов, споменавате за подарен от Вас жезъл на патр. Вартоломей, който е символ на небесно-земна власт, но сам по себе си той няма никаква стойност, ако е в ръцете на човек, който не изпълнява Божия закон, защото Божията правда е духовен меч, разсичащ всеки златен жезъл на нечестието, воюващ срещу Христос.
С жезъл:
– римските папи изпадат в неедна ерес, довела до разкола от 1054 г.
– римските папи „благословят“ кървавите Кръстоносни походи, по време на които са избити и множество монаси на Света Гора, сред които светите 26 Зографски Мъченици, като тогава Самата Пресвета Богородица предупреждава монасите, че „враговете Ми и враговете на Моя Син са вече близо“.
– вселенска патриаршия е управлявана от множество еретици, сред които ересиарсите Македоний, хулител на Светия Дух, Несторий, основател на Несторианската ерес, хулител на Христос, арианстващи, иконоборци.
– римопапистите подлагат св. св. Кирил и Методий и техните свети ученици на гонения и мъчения
– Българската Православна Църква е понижена през 1018 г. от Патриаршия в Охридска Архиепископия, а през 1767 г. е унищожена по настояване на вселенския патриарх Самуил Ханджери.
– същата вселенска патриаршия, управлявана от нейния местоблюстител митр. Доротей (Мамелис) престъпно ощетява България по нечуван в човешката история начин, като през 1919-1920 г. продава антиканонично на Сърбия за златни пендари – 1,5 млн. франка – изконно българските църковни земи в Македония, като впоследствие народът и духовенството е бил обезличаван в кървави реки.
– под организацията и ръководството на Серския владика Апостол през 1913 г. брутално са изколени по чудовищен начин българите в Серес – мъже, жени, деца и старци, като преди това са задържани в стаите и мазето на Серската гимназия, която се превръща в своеобразен концентрационен лагер.
– вселенска патриаршия начело с Антим VI (Йоанидис) обявява БПЦ за схизматици през 1872 г., като заради фанариотските интереси на вселенска патриаршия сме били принудително над 70 години с наложена схизма, която беше вдигната едва през 1945 г. с помощта на Руската Православна Църква.
Присъствието Ви на този религиозно-политически формат в Истанбул действително би могло да послужи за решаването на въпроси, свързани с българската история, като се застъпите за БПЦ пред вселенския патриарх Вартоломей със същата държавническа убедителност, която проявихте през 2015 г., като не го приехте в своя кабинет и счетохте за унизителни думите му срещу патриарх Неофит, когато отказа да се обърне към него като към равен с обръщението „Ваше Светейшество“:
– отстояване на Охридската архиепископия, която е неприкосновено българска, както е записано в Устава на БПЦ: „Българска православна църква – Българска Патриаршия е правоприемник на Охридската архиепископия“ (чл. 1, ал. 3)
– да бъде върнато полагаемото и историческо достойно по-високо място в Диптиха
– окончателно да се сложи край на претенциите на патр. Вартоломей за светини, находящи се в България
– искане на съдействие пред гръцкото правителство за връщане на тленните останки на цар Самуил в България, същият цар Самуил, чието сърце се пръска от мъка, когато вижда своята войска с избодени очи по зверски начин, като неговите тленни останки се намират в гръцката държава.
А относно споменатия във Вашия пост т. нар. „Високопреподобен“ архим. Харалампий, то следва да напомним, че същият е с тежко компрометиран авторитет.
Още през 2009 г. Харалампий (Ламбри Ничев Ничев) е не само низвергнат, но и разстриган от монашество заради неправомерно сключване на договори с манастирски земи, присвояване на суми, отсъствие от манастира в продължение на месеци. През 2010 г. заедно със скандално известния Дим Дуков става „епископ“ в една от многобройните гръцки разколнически групировки. Харалампий през 2011 г. е осъден на 4 г. затвор условно и глоба в размер на 12 000 лв. за длъжностно присвояване и злоупотреби.
Този своего рода пишман архимандрит е назначен от патр. Вартоломей да обгрижва българите в Истанбул, въпреки че Светият Синод не е давал съгласието си за това.
Г-н Борисов, без съмнение приносът Ви към Църквата никой не може да Ви отнеме, но предвид гореописаните Ваши действия, дирижирани навярно от подмолни консултанти, изглежда някой зад кадър прави опит да политизира Църквата. Не допускайте да бъдете превърнат в изпълнител на антибългарска и антидържавна и още по-опасното антицърковна диверсия чрез легитимиране на вселенски разкол, което би дестабилизирало сериозно държавата, тъй като Църквата в България е символ на държавността.
Не позволявайте да бъдете въвлечен в трансатлантическата георелигиозна война, където бутафорни политици синергизират в тренда на глобалисткия неолиберален световен ред, типично за който е утвърждаващата се буфократизация на властта. Ако в политиката понякога се налага да се приложи ситуационно-кризисен пиар, настоящата декларация освен че дискредитира партия ГЕРБ, по своему е политическо самоубийство, като върху нея тегне сянката на черно-кървав пиар.
В България хората помнят как в критични моменти сте проявявали Вашия сетивен рефлекс, като сте се вслушвали в мъдрия глас на архиереите на Българската Православна Църква по неедин въпрос през годините, включително когато оставихте храмовете отворени по време на ковид-пандемията. Народът помни и знае колко направихте за изграждане, реставрация, благолепие на храмове, манастири и други дела, свързани с благоденствието на Църквата.
Въвличането на Православните Църкви в анти-Христовата спирала на разкола е в пъти по-страшно деяние, отколкото заплахата от ядрена война, защото ако там се касае просто за физическа смърт, то при разкола е заложен на карта вечния живот на безсмъртната душа.
Поради това едва ли г-н Борисов би могъл да посочи един митрополит от БПЦ, който да подкрепя трижди проклетия разкол, съпричастието към който подлежи на отлъчване от Църквата и анатема, освен ако не става дума за някой, изпаднал в капана на болни и самоубийствени амбиции.
В период, в който България е раздирана от множество политически разделения и кризи (κρίσι), т.е. съд Божий вместо смирено да преминем духовно обединени бурята от изпитания и да паднем в покаяние пред Господа, сме на ръба да бъдем въвлечени във война поради хора, обладани от низки страсти в борбата за власт на всяка цена: „каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си“ (Мат. 16:26).
Решението за изпращане на оръжие в Украйна ще тежи на съвестта на всеки, който е пренебрегнал „гласът народен – гласът Божий“ и е допринесъл да бъдат убивани наши братя славяни.
Всичко това е вдъхновено от насажданата русофобия, която е нов вид расизъм, мъртво-родено отроче на кръвожадна анти-Христова доктрина, оглавена от лидерите на колективния запад, при все че е казано: „отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Лк. 20:25).
Г-н Борисов, ние като българи нямаме право да пренебрегнем предупредителните думи:
„Има Православие у нас, има и български народ;
няма Православие – няма и български народ!“
(митрополит Климент (Друмев)
