Вълк си! И бил си, и не бил, сега си вълк, надскочил глутницата, тя вече е назад, приключила е мисията да те направи вълк, докато си се мислел за жертвоносец…
Смирено драпаш по Хълма, но очите ти са зеленикави кинжали, посичат всеки коленичил пред страха да се изправи пред Духа на Вълк.
Защо избра Вълка пред лукавата лисица?
Защо не се намести пред огнището с гальовността на пале?
Защо не влезе в печелившата страхливост на заека?
Защо отвърна взор от победоносната змийска отрова?
Как може да си Вълк, а да си от онези, които още не са забравили какво е да бъдеш свенлив.
Да не си забравил какво е да имаш меко сърце, сърчице, което притрепва на всяка болка, изпречила се срещу стиснатите освирепели вълчи зъби.
Как може да си Вълк, а да си избридан от милосърдие, каква е тази вселенска аномалия?
Какво си бил и какво отнасяш нагоре по Хълма, обрасал със зловонни храсталаци, в които мишките играят на блато?
Бог ли избра това или ти се избра – кажи, Ти, който си уж негов пратеник!
…
Най -истинското е скрито и няма как да го видиш, ако не поискаш да го откриеш.
Те виждат в теб Вълкът, а не кървящата от мекота и сладост смокиня, защото пустинята им е заключена за дъжд. Те са заключили пустинята си – вътре, в себе си, и не са избрали да се сдобият със ключа.
Те искат в теб Вълкът, защото са мечтали да са Воини, но Воини, които единствено да побеждават, избрали са рекламни фотографии на Воини, но не и Пътя им през болката. Те знаят, че няма как Воинът да не бъде смазван, побеждаван, убиван, разчленяван, и си избират да виждат това само у теб, но никога да не го преживяват.
Вълкът у теб е техния неизживян плач да бъдат себе си.
И писано им е било, и не е било писано, защото всеки сам избира дали да бъде Вълк или покорно стадо.
…
Животът се стеле на талази. Вселената не се интересува ти колко си избързал, как си се забавил, защо си спрял или защо си се отказал.
Годините са оправдание, че трябва да се спреш. Че се налага да си друг. Че не е време за това, което си бил в началото. Защото казал го е някой. Някой друг. Когото нито знаеш кой е, нито знаеш защо го е измислил този тъп абсурд, а най не знаеш защо стадото го слуша и се кълне в онова, което е нарекъл „време“.
А ти си точно този, когото изначално Бог е пратил Тук. Променяло те е единствено общественото мнение.
И затова Вълкът е от самотните бойци със Времето – защото никога не е намирал убежище в часовника.
…
А нямаше ли да е по-лесно да съм Вълчицата, а не Вълка?
А нямаше ли да е по-леко да съм част от изяденото стадо, вместо вълчата захапка?
А нямаше ли да е по-радостно сред стадото да блея, а не да вия самотно срещу огъня?
Животът е един – като пред заколение, или животът е един от многото – и е избрана мисия?
Кажи, Дух, носещ силата ми по Хълма, тропосан по Божията воля…
…
Ако Вълкът се изправи и погледне в очите Благородния елен, ако кинжалите в зениците му спрат миг преди да се забият, ако мълчаливо се взрат в онова истинското, което е скрито, ако избереш да останеш гладен пред кръвта за ситост, ако се обърнеш и си тръгнеш без да си впил зъби в сърцето на елена, Божи Вълк си бил…
Ако Вълкът се изправи пред плъх – милост не! Плъхът е избрал да бъде смазан, защото е живял като предател.
Ако Вълкът прости Страха, ще бъде пудел. Обичан, гален, глезен, но придворен пудел.
Да си самотен не е да си сам. Да бъдеш сам, ако си Вълк, е сила.
Не се обръщай. Не търси утеха. И не плачи.
Сълзите на Вълка са в Меча на Архангела. Ангелите нямат само нежни крила, размахват и мечове на Воини.
И остриетата им бляскат в битката за Светлината.
Блещукат остриета.
В сълзите на Вълка.
Веселина Томова
…
ОДИНОКИЙ ВОЛК
…Тело в шрамах от пуль и драк
Но уходишь опять живым
Для людей ты – чужак и враг
Ты опасен им.
В жизни много ты повидал,
Морда белая от седин,
Ты матерый и ты устал,
Ты всегда один…
