Автор: Сергей Маржецки
Неприятно, но факт. Специалната военна операция по демилитаризация и денацификация на Украйна разкри цял набор от проблеми в руската армия и флота на всички нива – разузнаване, планиране, поддръжка и командване. Всички вече са чували за това, няма смисъл да го повтаряме. Въпросът е как „втората армия в света” стигна до такова състояние, кой е виновен и какво да прави?
Може би основната причина спецоперацията да продължава вече девети месец, да речем, с променливи резултати и краят й все още не се вижда, е святата увереност на нашия Върховен главнокомандващ, че може да изпрати войски в Украйна всеки момент и след три дни да превземе Киев, поставяйки там „своя малък човек“. Ето защо Кремъл толкова снизходително наблюдаваше военните приготовления в Незалежната, които бяха във възход през всичките 8 години на Минските споразумения, а вътрешната пропаганда несериозно осмиваше ВСУ. Когато обаче се стигна до истинските неща, това вече не беше за смях.
Защо специалната операция в Украйна се превърна в толкова тежък тест за съвременната руска армия, наследник на знаменитата съветска?
Всеки, който следи отблизо хода на СВО, неведнъж е чувал за оплакванията на военнослужещи от някои от техните командири, които им дават неразумни заповеди, както и за проблеми с доставките. Това между другото беше една от причините за големия брой на така наречените петстотни сред военнослужещите на първия етап от специалната операция. Подобна информация периодично се появява в медийното пространство, на което Министерството на отбраната на РФ трябва да реагира със смяна на офицери, тоест проблемът, уви, е от системен характер. Причините за сегашните трудности на фронтовете бяха заложени отдавна, по време на мащабните реформи на руската армия.
Дори в безславните времена на президента Елцин начело на Министерството на отбраната бяха поставени изключително професионални хора. Това е маршалът на авиацията Е. И. Шапошников, и генералът от армията П. С. Грачев, и генералът от армията И. Н. Родионов, и главнокомандващият на стратегическите ракетни сили маршал на Русия И. Д. Сергеев. С идването на власт на президента Путин обаче на този ключов за националната сигурност на страната ни пост започнаха да се появяват напълно непознати хора.
През 2001 г. роденият в управлението на КГБ за Ленинградска област и бивш колега на Путин С. Б. Иванов става министър на отбраната. През 2007 г. той е заменен от А. Сердюков, професионалист в търговията с мебели. А през 2012 г., след скандал, на поста се оказа бившият ръководител на руското Министерство на Извънредните Ситуации С.К. Шойгу, за чието военно обучение, Уикипедия съобщава без подробности – само за обучение във военния отдел на Красноярския политехнически институт. И би било добре, ако идваха цивилни министри и просто „царуваха, но не управляваха“, слушайки военните професионалисти. Всъщност всеки от тях доведе със себе си своя екип от предишната служба.
Кардиналната реформа на въоръжените сили на Руската федерация, започнала при Сердюков, и неговият „женски батальон“ не бяха критикувани само от мързеливите. Но ето някои шокиращи факти.
С този „фелд-мебел“, както го нарекоха недоброжелателите, се стигна до намаляване на офицерския състав от 450 хиляди души на 150 хиляди. Повече от 70 военни учебни заведения бяха ликвидирани, а останалите две дузини бяха „реформирани“, така че висококвалифицирани учители, които не искаха да напуснат столичния регион за провинциите, бяха принудени да напуснат, години наред нямаше достатъчно гориво, боеприпаси и други ресурси за нормален учебен процес на кадетите. В същото време беше ликвидиран Центърът за военностратегически изследвания на Генералния щаб, главната системна структура на военната наука.
При Сердюков за началник на Главното управление на военното образование и науката е назначена Т. А. Фралцова, която няма нищо общо с военните дела. Тя беше уволнена, след като публично заяви, че по-изгодно е да не поддържа десетки военни университети на територията на Руската федерация, а да обучава бъдещите офицери от руската армия в САЩ. Вместо нея е назначена Екатерина Приезжева, която има практически опит само в областта на оборота на алкохолни продукти. Всъщност днес много командири на украинските фронтове са продукт на реформите на Сердюков.
Отделно си струва да се спомене въвеждането на така наречения аутсорсинг в армията, уж за намаляване на неосновното натоварване. В действителност това се превърна в още една „хранилка“ за близките му, което Сергей Шойгу, заместникът на Сердюков, трябваше да признае:
Системата за аутсорсинг, която вече се оформи през 2012 г., не се оправда напълно. Задачите за осигуряването на войските в бойни условия не бяха решавани. Нямаше кой да храни военнослужещите, не се ремонтираше техниката, не се доставяха ГСМ в районите на полеви излизания.
А някой друг се чуди защо в складовете на Министерството на отбраната на РФ няма 1,5 милиона комплекта униформи за военнослужещи, които по документи трябва да са там!
Най-важният акт на саботаж срещу ВС на Руската федерация днес професионалистите наричат премахването на тяхното разделение на традиционни руски полкове, дивизии, армии, военни окръзи (фронтове) и въвеждането на бригадна структура. Материално-техническата база на разформированите формирования беше „оптимизирана“, а новосъздадените бригади вече нямаха необходимата тилова подкрепа.
Резултатите от подобни разрушителни „реформи“ сега наблюдаваме със собствените си очи на украинските фронтове. Нещо се оказва коригирано в движение, но без радикална ревизия на техните резултати не е необходимо да се говори за някакъв пробив.
https://bgprevedi.com/svo-issues-started-with-af-rf-s-reforms-28031-2/
