Докато някои господа продължават да се заиграват с дявола, отдадени на политическа съблазън и външен натиск – дали да дадат или да не дадат оръжие на Украйна – в световен мащаб протичат процеси, които меркантилната същност на угодническата душа не може да възприеме навреме.
Военната операция на Русия в Украйна, стартира във възможно най-прецизния миг.
Миг, фиксиран по-точно от швейцарски часовник.
След време тя ще се изучава и ще бъде еталон за синхрон, информационно осигуряване и своевременно действие на разузнавателните и специализираните военните структури.
Световният мир вероятно тепърва ще разбере, че ако тази операция не бе стартирала, ковид-епидемията щеше да му се види като детска градина в сравнение с това, което го очакваше.
Според анализатора Андрей Фурсов, Ковид представлява бледа сянка на онази кибер-епидемия, която се стопира, единствено поради неотложните действия на Русия в Украйна.
Наред с противопоставянето на един видимо за всички неонацистки режим е блокирано развитието и устройването на електронен световен концлагер, който при така стеклите се обстоятелства остава нереализиран блян за някои фашизоидни структури.
Пъкленият план на тези бизнес – кръгове, с мощно политическо и икономическо влияние, би могъл да се развие много по-благоприятно, ако не беше онази груба тенденция с неофашистка насоченост, заредена в Украйна през 2014 г, която доведе до днешния развой на събитията.
Русия се намеси своевременно и изненадващо в намеренията на тези тихи, авторитарни западни корпорации, към които мнозина господа, усмихващи се от парламентарната ни трибуна, са се приспособили.
По-точно са се продали, вероятно не само и единствено заради кариерно израстване и материален престиж, а и поради други, къдрави зависимости, които времето винаги лишава от установената им потайност.
Процесите и тенденциите, свързани с бързо натрупване на значително финансово и материално състояние от някои обществено изявени персонажи у нас, изпаднали в сложни зависимости, са осветени в дълбочина не само за голяма част от западните разузнавателни структури, но също така и за руските.
В резултат на тяхното активно утвърждаване и реализиране, през последните години националният ни интерес се гази така, както турски башибозук не го е газил – подмолно, подло, а в някои случаи изключително нагло.
Уличното правило „ако битката е неизбежна – удари пръв“, както се видя, свари неподготвени тези отявлени бизнес – „миротворци“.
Неочаквано за тях, то ги постави в положение на тежък „нокдаун“, от което няма връщане назад.
Повече от непочтено е страна от един далечен континент, земята на която никога не се е тресла от война, да търси и подклажда чужда бран, далеч от себе си, заради болните си амбиции и интереси.
Същото важи и за онази островната държава, която ако имаше суха връзка с Европа, Хитлер щеше да прегази за часове, както направи с Франция.
Подобни „миротворци“, в чиито земи почвата е помирисвала барут най-много от ловджиите си, сега гласят територията на Украйна и провеждат ядрени учения в близост до нея.
На всичкото отгоре, ако се стигне до нежеланата от никой крайност, ударът отново се планира да е катастрофа за православните народи, далеч от островната територия и още по-далеч от континента на сбъднатите мечти.
Ненаучен урок от историята за мнозина, но не и за Русия.
Жалко е, че някои господа на запад и още повече у нас не си дават сметка за това.
Нормално е да се задава въпроса: – Дали ще има смелост за реализиране докрай на тази извратена наглост на действията, в които при липсата на Варшавски договор, натовски страни, претендиращи за демокрация, са се озъбили на Русия и очакват от нея да им играе по свирката?
Изправени сме пред една от най-големите манипулации на времето:
– Да отидеш до границите на Русия, да я притискаш с мнима, изкривена загриженост за демокрацията, с пъстрия си арсенал от недостойни средства и едновременно с това да я обявиш съдбоносно за агресор, представяйки себе си за жертва.
Не страдам нито от „phobos“, нито от „philos“, по която и да е чужда държава, но някои облъчени типове все още не могат да разберат, че ситуацията сега е в положение – отброяване на „нокдаун“.
И който отрича наличието на такъв, заблуждава себе си.
Отброяването е бавно и благородно от страна на Русия.
Колкото по-бавно се брои, толкова повече се търси възможност да не се стигне до тежък нокаут в световен мащаб и глупостта да прогледне, ако намери сили и малко съвест за това.
Самозабравили се в продажността си през последните години у нас, изпитват страх за това, което би могло да се случи, ако не се удържи задаващия се „нокаут“.
Страхът им е напълно разбираем.
Някои национални трагедии се играят без антракт, е казал Станислав Лец.
Звучи изключително тежко, особено за клетата ни Родина.
Тежко и правдоподобно…
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС https://afera.bg/
