Ирина Кирилова- журналистка
Великите нации пишат своите автобиографии в три ръкописа – книгата на делата им, книгата на словата им и книгата на изкуството им. Не можем да разберем нито една от тези книги, ако не прочетем и другите две, но единствената, която заслужава доверие, е последната България запълва своята книга на делата в продължение на повече от 1300 години.
Която и страница да отворим, все ще намерим поводи за гордост. Ще виждаме оня прабългарски хан Аспарух, пръв владетел на славяно – българската държава, ще се прекланяме пред подвизите на Крум, създал законодателни разпоредби, на Симеон велики – образован, дипломат, отворил врати за просветителство, на Калоян, получил от Инокентий трети титлата КРАЛ и цар Иван Асен втори, извел втората българска държава до най- великото си могъщество, ще плачем в деня на обесването на Васил Левски, ще стоим прави в деня на Христо Ботьов – 2 юни, ще падаме на колене на Трети март – денят на освобождението ни от турско робство и ще пеем националния химн в деня на нашата независимост.
А отворим ли книгата на словата, ще се захласнем от имена, с които може да се гордее всяка нация. Един дипломат, интелектуалец и създател на славянската писменост още в девети век – Константин Кирил философ, един княз – Борис първи, оня пръв български реформатор, покръстил българите, създал автономия на българската църква и осигурил на учениците на Кирил и Методий условия за разпространение на българската писменост, един монах – Паисий Хилендарски със своята „История славяно-българская”, с която започва модерната българска литература и историография, един доктор от началото на IXX – ти век – д-р Петър Берон – авторът на „Рибния буквар”, който събира знания по философия, медицина, химия, физика, математика, астрономия в Букурещ, Хайделберг и Мюнхен и още: Христо Ботьов и Захари Стоянов, Иван Вазов и Алеко Константинов, Елин Пелин и Йордан Йовков, Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, Симеон Радев и Боян Пенев, Димитър Талев и Димитър Димов, Емилиян Станев, Йордан Радичков и Антон Дончев – безкрайно много творци на словата.
И остава да отворим книгата на изкуството, за да видим образа на Захари Зограф, оня възрожденски художник и иконописец, оставил за нас стенописите си в манастирите Рилския, Преображенския, Троянския, Бачковския, в пловдивската църква „Св. Константин и Елена”, в старинен храм на Света гора…
Ще се потопим в красотата на мадоните на Владимир Димитров – Майстора, ще влезем в художествената галерия „Златю Бояджиев”в Пловдив, за да се докоснем до гениалността, ще застанем пред иконостаса в „Рилския” манастир, за да разберем виталността на един дърворезбар, ще се потопим в гласа на Райна Кабаиванска, ще се прекръстим в храм- паметника на село Шипка и ще се възхитим на песнопенията на първия български композитор – Йаон Кукузел. Накрая ще зареем погледа си в пъстроцветните български носии, красиви като българската земя.
И след като сме прочели и трите ръкописа на биографията на българската нация, ние ще разберем, че няма народ в света, който да има определен ден, за да тачи своите будители. И в този ден – първи ноември е редно да поздравим всички, които са работили за съхраняването на историята, които са писали, рисували, пели и танцували, за да разнасят изкуството на българина по света, които всеки ден будят хората със знания и слова, за да има повече светлина и биографията ни да става все по – пълна.
В ден като първия на ноември, ние трябва да намерим упование в себе си. Защото липсата на упование убива цивилизацията. Ние можем да се самоунищожим не само с бомби, а и с цинизъм и безверие.
Да отгръщаме по- често българската книга на делата, книгата на словата и книгата на изкуството ни, за да ставаме по- добри! Защото добрите хора имат убеждения, а убежденията могат да ни превърнат в будители.
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
