Белинташ: Как е протичало ежедневието на възпитаниците на Школата в древността

Автор: Няма коментари Сподели:

Ще кажем още някои подробности за Белинташ и то не толкова как е протичало ежедневието на възпитаниците на Школата, колкото как са полагали изпит и въвеждани в тайните на свещенослуженето към края на обучението си.

Определеният младкандидат-жрец се подготвял дълго психически и физически, но последните предизпитни дни му били най-натоварени. След тридневен глад (пиене само на дъждовна вода от щерните и сутрешно и вечерно обливане), в един от трите дни на пролетното слънцестоене (около сегашния Еньовден – 24 юни) неговият учител го изкъпвал лично преди изгрев слънце.

После младият шаман заставал прав в средата на олтарния кръг, с лице на изток, като непрекъснато изричал молитвени формули (лозинки) или пеел ритуално-обредни песни. Така трябвало да изкара до следващия изгрев, абсолютно прав, без храна и вода, и без да говори с никого. След залез слънце, той заставал пред олтара, с лице пак на изток, а двама съвипускници (по негов избор) наклаждали култовия огън в олтара и стояли до него, не само за поддържането на огъня, но и за духовна подкрепа. Неговият пряк учител-настойник, имал правото да го посети само веднъж през нощните часове.

При такова натоварване и медитация, вибрациите на мозъка на посвещавания се повишавали неколкократно и при изравняването си, той изпадал в състояние, подобно на “нирвана” – пълен молитвен унес, изпълнен с “небесни видения”. Това оставяло следи в съзнанието му за цял живот. Водата, а може би и някои билчици в нея, също си вършели своята работа. Ако момчето, все пак не можело да достигне до молитвения унес, имало начин учителят да се намеси малко и да му помогне. Това било наистина необходимо, защото на следващия ден “зрелостникът” трябвало да разкаже пред “Академичния Съвет” за виденията си.

Спираме с тайните сведения за светилището Белинташ. Описаното не е научен трактат, но не е само и развлекателно четиво. Вярвайте в него толкова, колкото искате. Всеки слага в раницата си толкова товар, колкото може да носи.

~ Георги Изворски ~
Откъс от книгата ” Диамантената десятка ”
https://georgiizvorski.com/book/diamantenata-desiatka/
https://georgiizvorski.com/books/

Източник: фб

Предишна статия

Армагедон в България през годините… Или как управляват “елитите”!!!

Следваща статия

МИНЕРАЛНАТА ВОДА ВЪВ ВОНЕЩА ВОДА

Други интересни