Въпреки неуважението в цялостната атмосфера, повърхността на мисълта, почиваща в повечето случаи на постен, сух, нагласен изказ, наложих на дисциплината в себе си да изтърпи с респект и с необходимото внимание, днешния ден на народните избраници.
Аз съм от онези, близо 70%, които не гласуваха и въпреки това, реших да отдам уважение на новия ни парламент.
Много станаха годините на колабиралата общонародна надежда.
От парламентарните кресла ни гледат все едни и същи лица, придобили такова изкривяване на чувството си за значимост, че святата и чиста република на Дякона стои смазана, стъпкана и обезличена, между размаха на величието им, прецизността на облагодетелствуването им и наглостта на безсрамието им.
Безсрамие, лишило се отдавна от лъва на челото, за да пресуши и най-малката капчица съвест, която би могла да възроптае на предателството, на измяната, на безчестието…
Всичко градивно започва с уважение и завършва с уважение.
Депутатската карта не те прави повече, от който и да е български гражданин.
Напротив – превръща те в негов слуга.
Неразбираемо за всеки оказал чест на парламентаризма ни днес е, когато види от високата трибуна да говори народен избраник, а телевизионните камери да отразяват същевременно други негови колеги, хилещи се като на панаир, безобразно, с пълно пренебрежение към институцията на парламентарното слово.
Този недостоен израз на превъзбуденост, на неадекватност или по-скоро на простотия, се развива необезпокоявано пред медии , президент, вице-президент, гости от чужди дипломатически мисии…
Настоящите избраници молеха народа и го убеждаваха да им даде подкрепата си.
Тя им бе нужна до прага на парламента ли?
До днес?
Тъжна картина, пък и недостойна дори за съжаление.
Притаяваш дъх, защото в достолепната сграда на парламента ни следва клетва.
Да служиш и да защитаваш националния ни интерес, и в същия миг, духът на тези слова се прекършва още с произнасянето им.
Няма и следа от елементарна търпимост в името на онзи светъл национален идеал.
Търпимост, която да бъде заради уважението към тези, които са дали живота си за него, и за тези, които все още вярват в него.
Дисциплината, още повече културата и етиката на отношенията, отдавна са отнети от маниера на парламентарния ни израз.
Тенденцията на безобразното, нискоинтелектуално, дори мутренско поведение, очертала се активно след 2009 г., не загуби актуалността си и днес.
Присъствието на строг, авторитарен натюрел, достигащ до нагла оцветеност на убеждението, днес отново копнееше да демонстрира твърдост и непреклонност на един силов изказ, който от години се задушава в собствената си неопределеност.
Ако попитате всеки един от тези, получили шанс, да бъдат част от този парламент, какво е национален интерес и какво е национална сигурност, колко от тях биха могли да отговорят адекватно на това?
И ако отговорите им случайно ви доведат до недоумение, още повече объркване, или да не дава Господ – съжаление, бихте ли им потърсили сметка за тези патетични слова на себеобреченост, след като не познават смисъла и отговорността на тежестта им?
До колко може да бъде искрена и самоотвержена подобна клетва?
Недостойно е да напуснеш пленарната зала, когато от парламентарната трибуна се лееят слова, които не отговарят на твоето светоусещане, или пък накърняват тщеславието ти.
Още повече в първия ден на тържествената церемония.
Народният избраник е длъжен да изтърпи всичко.
Народният избраник, както и правоохранителят, нямат правото да се обиждат.
Не се ли научи тази изконна формула от всеки, които дава клетва да служи?
Да напуснеш парламента под давлението на емоциите си, означава да предадеш вярата на избирателите си.
Ерозията на властта не е простила на никого през изминалите години.
Четири страсти трудно допускат излекуване и те са: самолюбие, сребролюбие, тщеславие и властолюбие.
И това е така, защото те никога не казват: – Стига!
Лицата, които не знам за кой ли път днес виждаме в парламента, трудно ще разберат:
– Homo locum ornat, non locus hominem.
Не мястото украсява човека, а човекът мястото.
След днешния ден, вече е късно за това.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС https://afera.bg/
