Здравейте,
Ето и моето мнение по въпроса с гласуването.
Първо искам да благодаря за изключително полезната и променяща мирогледа литература в блога ви. Лекциите на д-р Рудолф Щайнер за Троичния социален организъм (ред), както и написаната от вас книга с брилянтните обосновки и изводи по темата, ме накараха радикално да преосмисля нагласата си за упражняването на „моето конституционно право“ на вот (гласуване).
Сякаш някой го беше еня за моето конституционно право „на свобода и достоен живот“ последните почти три години, като ме унижаваше да слагам намордник дори и навън! Задължаваше ме да ми бъркат в носа, ако исках да ходя на работа! Програмираше ме от сутрин до вечер по СМРАД-овете и къде ли не да се набода, за да спася себе си и може би някой пенсионер.
Но сега всички се сетиха, че имаме права, ама не само права, ами и задължения, видиш ли. И „трябва“ да се гласува, защото иначе Мордор щял да настане.
Винаги досега съм гласувал на избори. Гласувал съм, защото съм вярвал (сляпо), че това е начинът да се промени системата. Но „блажени са вярващите“, както се казва. Системата си живурка и е все същата дори и с моя скромен опит от 23 години гласуване да я променя.
Айнщайн е казал:
„Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.“
Мнозина са чували тези думи, но явно малцина вникват в значението им, включително и аз (поне за гласуването). Но откакто съм в процес на четене на Троичния социален организъм, си промених коренно виждането за гласуването и легитимирането на тази прогнила система, из основи.
„Време е да разберем, че партийните програми, които се преповтарят от по-далечното или по-близкото минало, са обречени на неизбежен провал, когато се поставят на изпитание…“
От март месец 2020 година системата е подложена на ежедневни изпитания и за радост, показа истинското си лице. Най-прекрасното нещо е, че всеки ден някой проглежда и вижда, че илюзията, в която живеем, е съшита с бели конци, и че шевовете все повече и по-бързо се разпарят. Моята убеденост да съм гласоподавател идваше, къде от незнание (мислейки, че ще ми откраднат гласа), къде от недомислие (че гласувайки „не подкрепям никой“, гласът ми ще бъде наистина разпределен по предназначение), къде от глупост (вярвайки, че някой друг е отговорен за моето благоденствие, освен мен).
На последните избори гласувах за „единствената несистемна партия“, без да съзнавам, че такова животно реално не съществува.
Няма как нещо от системата да е несистемно
За последните няколко месеца все повече се дистанцирах от „несистемната партия“ и от множеството небивалици, които започнаха да говорят техните лидери и симпатизанти. И това е отделно от програмата им (в която, както и вие споменавате, има много точки, с които не съм съгласен и аз – най-вече с идиотиите за армията ни, вижда се 1300 години войни до къде докараха родината ни).
Специално лидерът на тази партия споменава, че президентът на Китай бил „велик държавник“, че кемтрейлс бил конденз, или това, че бил проваксър, ама за ковид ваксите бил против (тип а ла Мангъров), но всеки трябвало сам да решава. Обаче, ако ваксите станат от задължителния календар, нямаш право на избор. Или изказване от последните часове на кадър на тази партия (с мерак за министерски пост може би), че – видиш ли – изборите трябвало да бъдат задължителни.
Ами, доколкото ми е известно, те са задължителни по закон, въпреки че няма санкции. Това е само поредното празно изречение в Изборния кодекс. Ако това са „подготвените“ им кадри, нямам думи.
Също така и личности, които следях, започнаха вече и на мен да ми лазят по нервите с непрестанната си агитация за гласуване за „по-малкото зло“. Изобщо не коментирам либерално-умнокрасивитета, че трябвало да се гласува на всяка цена.
Нищо такова не може да бъде на всяка цена
Говоря за човека, който определя негласуващите, като чухлевианци, гъбари, рибари и скотонаселение (въпреки че той тъкмо тях ги благославяше, че не са се наболи). Същият този анализатор (който беше изключително изненадан и не вярващ какво се случи на 24 февруари тази година) убеждава хората, че без партии не можело, ама той бил безпартиен, но щели го издигат от партия (било то в гражданската квота) и щял да помага и да агитира за други партии, с които са преки конкуренти.
Доводите за гласуването с идеята, че системата не можело да се промени, без да се влезе в нея, са несъстоятелни. Както се вижда, не може да има нейна промяна, докато има достатъчно голям процент да я легитимират и поддържат.
Винаги съм смятал, че не съм автомобил или добитък, за да ме управляват
И то не защото съм го прочел от Милко Божанков или Калина Христова, или от Димчо Димов, или от вас. И въпреки това съм си давал гласа… досега.
Но вече съм крайно решен да не съм съучастник и да не легитимирам тази престъпна и прогнила система. Дори и да ми гарантират наистина честни избори. Дори и да дойде партия с моите идеи, няма да участвам.
Не и след като знам, че има нещо по-добро. Нарича се Троичен социален организъм.
С благодарности,
Йордан Йорданов
https://www.otizvora.com/2022/10/15021/zastho-glasuvah-dosega-no-veche-okonchatelno-priklyuchih/
